Решение № 5089 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14549/2018 г.

Решение № 5089 от 5.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14549/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /"ОДОП"/ - София срещу Решение № 5480/26.09.2018 г., постановено по адм. дело № 737/2017 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните доставки. Акцентира върху неустановеността на кадровата, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, като в подкрепа на тезите се развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – "Евробилдинг Строй" ЕООД, гр. Долна баня не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София град е обосноваността и законосъобразността на РА № Р-22002315008114-091-001/29.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, в частта, потвърдена с Решение № 2079/25.11.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София, с която на "Евробилдинг Строй" ЕООД са определени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди - м. 09. 2010 г., м. 12. 2011 г. и м. 06. 2015 г. общо в размер на 26600. 00 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 11132. 36 лв. в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит, както и допълнително задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2011 г. в размер на 2904. 75 лв. и лихви за забава - 1281. 13 лв. За да достигне до извод за основателност на релевираното оспорване, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С РА за ревизираното дружество е определен допълнително дължим ДДС в горепосочените размери в резултат на отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ник Трейд 14" ЕООД, "Васком 2010" ЕООД, "Янус-1" ЕООД и "Кс Ауто Груп" ЕООД. След анализ на събраните доказателства ревизиращите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните СМР, тъй като не е доказана кадровата и техническа обезпеченост на издателите на фактурите за извършването на доставките. Поради това са счели, че на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, на получателя по тези фактури следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 26, т. 1 и т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО органите по приходите са увеличили финансовият резултат на дружеството с отчетените разходи по горепосочените фактури, в резултат на което са установили допълнително дължимия корпоративен данък за 2011 г. в размер на 2 904. 75 лв. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Решаващият състав е приел, че представените по делото договори за СМР, копия на фактури, приемо-предавателни протоколи, граждански договори и стокови разписки за закупени материали за извършване на СМР мотивират извода, че спорните доставки са действително извършени, с оглед на което незаконосъобразно с РА е отказан данъчен кредит за тях и е увеличен финансовия резултат на дружеството са отразените разходи за тях. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Споделимо и в унисон с тълкувателно приложимата практика на СЕС е разбирането на първоинстанционния съд, че нередностите при доставчиците не могат да се противопоставят на получателя при липсата на данни, че доставките са белязани с измама. Преценката на установените обективни данни в тази насока обаче е предпоставена от наличието на фактури, които съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО. Визираната норма предвижда като задължителен реквизит на фактурата вписването на количеството и естеството на доставените стоки/услуги или степента и естеството на предоставените услуги. Нормата на чл. 178 от Директивата изрично сочи, че притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл. 220 - 236, е условие за упражняване на правото на приспадане. Това е изрично подчертано от СЕС и в Решението по дело С-271/2012, постановено при сходен фактически състав, в който белгийската данъчна администрация е отказала право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на чл. 22, § 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това чл. 22, § 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. Etat belge е използвала възможността, предвидена в чл. 22, § 8 от Шеста директива, тъй като съгласно чл. 5, § 1, шеста алинея от Кралски указ № 1 фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет. В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. В съответствие с визираното тълкуване разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС предвижда, че едно от условията за упражняване на правото на приспадане е наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. В случая, във всички спорни фактури предметът на доставките не е уточнен чрез посочване на степента и естеството на конкретния вид услуга. Не е вписана дори дата на договора, към който фактурата препраща, нито са посочени количествата на отделните видове СМР. Във фактурите, издадени от "КС Ауто груп" ЕООД не е посочен вида на стоката/ услугата, а единствено е вписано – "аванс по договор" и "плащане по договор". Този пропуски в съдържанието на фактурите не позволяват представените от ревизирания документи да се обвържат с конкретна доставка, за да се прецени корелацията между тях. При липсата на предвидения в чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС задължителен реквизит в спорните фактури, то същите не могат да се квалифицират като данъчни документи по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС. Поради това, в случая не е налице първото от кумулативно изискуемите се условия за упражняване на правото на данъчен кредит, с оглед на което следва да се приеме, че с РА законосъобразно е отказано неговото признаване. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази му част следва да се отмени и вместо него жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Идентичен краен извод следва и спрямо частта, с която е отменен РА относно установеното допълнително задължение по ЗКПО. След като спорните доставки не са реално извършени, то и осчетоводените за тях разходи са документално необосновани и по аргумент от чл. 26, т. 2 ЗКПО законосъобразно не са признати за данъчни цели. С тях правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството и точно е установен допълнително дължимият корпоративен данък. И тази му част първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата срещу РА се отхвърли. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер на 3575, 09 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение