Решение № 14616 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10244/2010 г.

Решение № 14616 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10244/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Муса Камил Исмаил, палестинец без гражданство, подадена срещу решение № 558/23.11.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че молителят е палестинец без гражданство, роден на 10.12.1982 г. в гр. Сайда, бежански лагер" Айн ал-Хилуа" и по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, за негова държава по произход следва да се приеме Ливан. Муса Камил Исмаил пристигнал в Република България нелегално през месец юни 2009 г. Мотивира молбата си за закрила с проблеми от социално- икономически характер. При проведените интервюта разказва, че положението в лагера е неспокойно, поради сблъсъци между "Фатах" и радикалната група "Джунд-ал-Шам". Твърди, че година и половина преди неговото заминаване имало престрелка между тези две групировки. Един от членовете на "Фатах" бил ранен и тъй като изстрелите идвали откъм от страната, от която се намирала семейната му къща, те се опитали да обвинят него за стрелбата. След инцидента кандидатът се преместил в друга къща в лагера и живял там близо три месеца. Преди този период последният бил хванат и набит от ислямисти, понеже предполагали, че е чл. на "Фатах" . Освен това твърди, че няма постоянна работа в лагера, а извън него трудно се намира. Това е причината да предприеме заминаване от Ливан в търсене на по- добри условия за живот и възможности за работа. Заявява, че не се е занимавал с политика, не членува във "Фатах" или в някоя радикална група. С оглед признатите от кандидата обстоятелства и липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, административният орган обосновано е приел, че такива в случая не са налице. От приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Следователно не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Доводите на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,