Решение № 2316 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2013 г.

Решение № 2316 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11651/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Химпродукт" АД, гр. Горна Оряховица, чрез процесуален представител, срещу Решение № 393 от 25.07.2013 г., постановено по адм. д. № 501/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 041103204/1.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 222/27.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал част от събраните по делото доказателства и не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Намира, че те установяват реалното извършване на спорните доставки, поради което формираните в мотивите на съдебния акт изводи са необосновани. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Велико Търново е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 041103204/1.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 222/27.04.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с който на "Химпродукт" АД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 06 и м. 11.2007 г., м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12.2008 г. и м. 03.2009 г., по фактури, издадени от "Силвър 05" ЕООД - гр. В. Търново и "Селект 06" ЕООД - гр. В. Търново, в резултат на което на дружеството е определен допълнително данък за внасяне в размер на 46 788,01 лв. и са начислени лихви за забава, възлизащи на 23 187,29 лв. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, обоснованост и в съответствие с материалния закон. Това заключение е изведено след като от фактическа страна е установено, че фактурите, издадени от "Силвър 05" ЕООД обективират доставки с предмет "сребро", "злато" и "калай-блок". След анализ на събраните доказателства съдът е счел, че те не доказват материалната и техническа обезпеченост на доставчика за осъществяването на спорните доставки. След откриване на производство по чл. 193 от ГПК досежно съдържанието на издадените стокови разписки, съдът не е кредитирал същите, в резултат на което е достигнал до извода, че предаването на стоките не е установено. В тази връзка той е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и е преценил, че като непоследователни и противоречиви, те не следва да бъдат кредитирани. Приел е още, че заключението на вещото лице по проведената СсчЕ не променя извода, че спорните доставки не са реално извършени. До идентично заключение съдът е достигнал и относно фактурите, издадени от "Селект 06" ЕООД, с предмет на доставките - "сребро" и "злато". Обосновал е същото с липсата на доказателства за прехвърляне на собствеността върху благородните метали чрез предаването им. Преценил е, че оспорената автентичност на стоковите разписки не е доказана, както и достоверността на техните дати, с оглед на което не е кредитирал същите и е приел неустановените факти за неосъществени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, но е необходима известна корекция на обосноваващите го мотиви. Неоснователен е доводът на касатора, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати процесуални нарушения, които следва да се определят като съществени. Действително, съдът не е разграничил автентичността и съдържанието на оспорените стокови разписки и от една страна е открил производство по чл. 193 от ГПК досежно тяхната вярност, а от друга в мотивите на решението е изследвал тяхната автентичност. В случая обаче, това процесуално нарушение не би могло да се квалифицира като съществено, тъй като и да не бе допуснато, то отново би се достигнало до идентичен извод за липса на реално осъществени доставки. Това е така, тъй като и на двамата доставчици са издадени РА, които са за същите данъчни периоди, касаят доставките по същите вериги и за които на получателите по тях - "Силвър 05" ЕООД и "Селект 06" ЕООД поради нереалност на доставките е отказано признаване на право на данъчен кредит. Законосъобразността на тези РА е била предмет на административен и съдебен контрол и е установена съответно с Решение № 11183/30.09.2009 г. по адм. д. 5936/2009 г. и Решение № 12558/27.10.2010 г. по адм. д. № 7236/2010 г. по описа на Върховния административен съд. По аргумент от чл. 297 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК влезлите в сила съдебни решения са задължителни за съда, който ги е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Зачитайки задължителната сила на визираните съдебни актове, настоящият състав приема, че нереалността на предходните доставки по веригата обосновава извода, че доставчиците, издали спорните фактури, не са разполагали с фактическата власт върху стоките, предмет на доставките. Поради това те не са и могли да се разпоредят с тях чрез предаването им на ревизираното лице, респективно - не са овластили същото да се разпорежда фактически с вещите като собственик по смисъла на тълкуването, обективирано в Решението на СЕС по дело С-494/2012 г. При неустановеност на правно релевантните факти на транслиране на правомощието за разпореждане със стоките, всички останали косвени доказателства, в качеството им на частни документи без достоверни дати, не могат да обосноват извод за реалност на доставките. Ирелевантна в този аспект е и липсата на корекции на декларирания от доставчиците на " Силвър 05" ЕООД и "Селект 06" ЕООД данък и това е изрично подчертано в Решението на СЕС по дело С-643/11 г. В него се посочва, че ДДС се дължи от начислилото го лице /доставчика/ независимо от действителното наличие на облагаема сделка, както и, че правото на Съюза следва да се тълкува в смисъл, че чл. 167 и чл. 168, б. "а" от Директива 2006/122, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат да се откаже право на приспадане на данъчен кредит, платен от получателя за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка и то независимо, че в съставен на издателя на същата фактура ревизионен акт не е направена корекция на декларирания от последния ДДС." Ето защо, като е приел, че доставките по спорните фактури не са реално извършени, съдът е достигнал до обоснован извод, който е обусловил и правилността на заключението за законосъобразност на РА. Отхвърляйки жалбата срещу него, решаващият състав е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова вече е присъдено, а разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК ограничава неговия размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,