Решение № 3163 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2017 г.

Решение № 3163 от 5.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14512/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – К. срещу Решение № 187 от 09.11.2017 г. на Административен съд - К. по адм. дело № 90/2017 г., с което е отменено негово Решение № 1139 з-5/13.03.2017 г. за отказ за регистрация на лек автомобил по заявление № 161139023924/05.12.2016 г. на Т. Ордев и преписката е изпратена за произнасяне на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Ответникът – Т. Ордев, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "Вай Инвест" ООД ЕИК *********, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 1139 з-5/13.03.2017 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – К. за отказ за регистрация на лек автомобил марка "БМВ", модел "ХЗ" по заявление вх. № 161139023924/05.12.2016 г., подадено от Т. Ордев ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер]. Отказът е издаден на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В обжалваното съдебно решение е прието от фактическа страна, че Т. Ордел е подал заявление № 161139023924/05.12.2016 г. до Сектор "ПП" при ОДМВР - К. за регистрация на лек автомобил марка "БМВ", модел "ХЗ", рама № WВАРВ11020 WВ71231, двигател № 204 D483225752, черен на цвят, дизел, с посочени характеристики за технически допустима маса, мощност, брой места и натоварване на оси. Към заявлението е приложен договор за покупко-продажба, сключен на 05.12.2016 г. между "Вай Инвест" ООД - продавач и Т. Ордев – купувач; фактура № 0000000356/05.12.2016 г.; декларация обр. № 2 и 2 бр. удостоверения. В посочената фактура е попълнена цена на автомобила 9 552. 40 лв. Продавачът е попълнил декларация, че МПС е закупено от физическо лице от Италия, гр. К. на 24.10.2016 г. с посочения в договора за продажба номер на рама, внесено в Република България на 28.10.2016 г. на автовоз. Продавачът е попълнил и декларация от 05.12.2016 г. за обстоятелствата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО. Останалите документи на автомобила, издадени от властите в Италия, са представени в оригинал на италиански език. Копие на цитираната по-горе фактура е представено допълнително и в съдебното производство. В последното копие има ръкописен надпис "анулирано", който е разположен диагонално върху цялото съдържание на фактурата. Към момента на подаване на заявлението за регистрация, фактурата за продажба на автомобила е представена без отбелязване за анулиране. Изготвена е Експертна справка № 251/15.12.2016 г., от която е установен номер на рамата WВАРВ11020 WВ71231, но при по-детайлно изследване са открити отклонения в шрифта, начина на избиване, в ограничителните знаци, в резултат на което е направен извод, че този номер не е оригинално избит. При извършено физико-химично третиране на гърба на детайла, носещ ИН рама, е открит оригиналният номер - WВАРВ11010 WЕ43851. С Протокол от 05.12.2016 г. автомобилът е иззет от представител на дружеството-продавач "Вай Инвест" ООД. По полицейската преписка е установено, че автомобилът не е предмет или средство за престъпление на територията на Република България, но е обявен за издирване във връзка с извършена кражба в Италия. Собственост е на застрахователна компания. С постановление от 15.02.2017 г. по пр. вх. № 328/2017 г. по описа на РП - К. зам. районният прокурор Г. Д. е отказала образуване на досъдебно производство и е прекратила преписка поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. С постановление от 16.02.2017 г. по пр. вх. № 2185/2016 г. по описа на ОП - К. административният ръководител К. С. е разрешила връщането на автомобила с действителния идентификационен номер на "Вай Инвест" ООД. Автомобилът е предаден на 21.02.2017 г. на Й. И. - представител на "Вай Инвест" ООД. За да отмени отказа, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган и в съответната форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби на чл. 35 и 36 от АПК и в противоречие на материалния закон. Относно процесуалните нарушения съдът е приел, че органът се е произнесъл, без да изясни напълно въпроса за идентификацията на автомобила, тъй като не е изискал превод на български език на документите за произход на автомобила. Относно нарушението на материалния закон съдът е приел, че заявителят Т. Ордев е собственик на автомобила и предвид установяването на автентичния номер на рамата на автомобила, то не е било необходимо провеждането на отделно производство по възстановяване на идентификационния номер по реда на Инструкция № I-185/06.12.2002 г. за определяне на реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство (обн. ДВ, бр. 62/11.07.2003 г., изм. и доп.). Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната проверка обхваща и допустимостта на решението, за която съдът следи служебно. В случая съдът е провел съдебното производство с участието на "Вай Инвест" ООД ЕИК ********* като заинтересована страна в нарушение на чл. 153, ал. 1 от АПК, който предвижда, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Административното производство е започнало по заявление на Т. Ордев за регистрация на автомобила на негово име. "Вай Инвест" ООД, за което се твърди, че е предходен собственик на автомобила, не разполага с правен интерес от участие в съдебното производство, тъй като с административния акт не се засягат непосредствено негови права и законни интереси. В тази част решението следва да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено. В останалата част решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП пътното превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство, а според ал. 3 на същата разпоредба превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Следователно, законодателят не въвежда абсолютна забрана за регистрация на автомобил с подправен, заличен или повреден идентификационен номер, като такава регистрация е допустима по силата на чл. 143, ал. 4 ЗДвП при възстановяване на автентичния идентификационен номер, поставен от производителя по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Процедурата по възстановяване на автентичния идентификационен номер обаче е самостоятелно административно производство, което във времето предшества производството по регистрация на автомобила и което, видно от данните по делото, не е било проведено в конкретния случай. Административният орган няма задължение в рамките на производство по искане на регистрация да установява действителното съдържание на номера на рамата, който е и идентификационен номер. Необходимо е само да констатира автентичността, респ. липсата на такава, вследствие на определени обстоятелства, което обосновава наличие на основание за отказ за регистрация във втората хипотеза. Безспорно по делото е, че заявлението за регистрация е подадено с посочен номер на рамата, който не е автентичният. Всички останали документи, приложени към заявлението за регистрация, също носят неавтентичния номер. Обстоятелството, че автомобилът е заявен за регистрация с неавтентичен номер, е достатъчно основание за отказ за регистрацията му. Въпросът за идентификацията на автомобила посредством автентичния номер на рамата му е преюдициален по отношение на въпроса за установяване на собствеността му, поради което е безпредметно обсъждането на съображенията на съда относно придобиването на собствеността на автомобила от Т. Ордев. По изложените съображения изводът на административния съд за незаконосъобразност на акта е неправилен. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество, като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА Решение № 187 от 09.11.2017 г. на Административен съд - К. по адм. дело № 90/2017 г. в частта по отношение на "Вай Инвест" ООД ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. ОТМЕНЯ решението в останалата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Ордев ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер] срещу Решение № 1139 з-5/13.03.2017 г. на началника на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – К.. Решението е окончателно.