Решение № 14001 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2010 г.

Решение № 14001 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалбата на Сайф Гази Файсал, гражданин на Ирак, против решение № 283 от 1.07.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на Р България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т, 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано на жалбоподателя предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 87 от ЗУБ, вр. чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разглеждана по същество е неоснователна. Административното производство по ЗУБ е било образувано по молба с рег. № 291 от 24.11.2009 г. за предоставяне на закрила в Р България, подадена от жалбоподателя Сайф Гази Файсал, гражданин на Ирак, роден на 23.06.1984 г. в гр. Багдад, етническа принадлежност - арабин, религиозна принадлежност: мюсюлманин - сунит, неженен. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденеца са проведени две интервюта на 12.01.2010 г. и на 24.02.2010 г. Пред интервюиращия орган и в присъствието на преводач от арабски език, който е разбираем за жалбоподателя, последният разказва, че е напуснал легално Ирак на 19.08.2009 г. Пристигнал в Турция и оттам нелегално на 14/15.11.2009 г. е влязъл в Р България. Бил е предвождан от трафикант-турчин, по поръчение на който на границата се представил с името Ясер Гази. Заявява, че желанието му е било дойде тук, тъй като България е в ЕС. В интервюто проведено на 24.02.2010 г. кандидатът дава по-подробни обяснения и представя следната бежанска история: от 2004 г. до 2006 г. е работил в американската компания КБР. Вечер работел и в ресторант. От 2006 г. работел "с американците" като преводач. Негов приятел го издал на членове на армията на Махди, след което на 7.04.2007 г. жалбоподателят заявява, че бил отвлечен за 5 дни (в съдебното заседание заявява, че били 6 дни). Бил е изтезаван. Баща му е платил откуп 20 000 щ. д. До края на 2008 г. е бил без работа. После започнал работа като шофьор в зелената зона. На 24.05.2009 г. баща му е починал. На погребението му дошъл духовния водач на армията на Махди, който го предупредил, че ще бъде убит. Същевременно кандидатът посочва, че не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или от други, които те не могат да контролират. Въз основа на фактите от изложената от Сайф Гази Файсал бежанска история, причините, поради които същият е напуснал страната по произход, както и приложените справки с вх. № № 612/26.02.2009 г. и 2122/20.07.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС и на Министерството на външните работи, е изготвено становище от главен експерт в РПЦ - София с рег. № УП 40805/08.04.2010 г. Предложено е на кандидата да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредби на ЗУБ, както и предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на 29 април 2004 г., председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Сайф Гази Файсал статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От изявленията на кандидата в административното производство не може да се направи извод за наличие на законовите предпоставки по ЗУБ за нуждата от получаване на бежански статут по отношение на чужденеца. От проведените с кандидата интервюта се установява, че причините да напусне страната по произход са чисто икономически. Както сам заявява в първоначалното интервю, жалбоподателят е бил подтикнат да подаде молба за закрила в България от членството на страната в Европейската общност. Изложената впоследствие бежанска история не може да се приеме за достоверна. От изявленията на чужденеца става ясно, че последният не е политически, религиозно или по друг начин обвързан с никоя обществена или политическа група. Този факт, заедно с факта, че за освобождаването му е платен подкуп, обосновава извода, че ако въобще се е бил случил такъв инцидент, то той е бил с криминален характер. Освен това отвличането е било извършено през месец април 2007 г., а кандидатът е потърсил закрила след повече от две години, през които е продължавал да живее в Ирак. При тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че причините поради които жалбоподателят е напуснал страната си по произход имат икономически характер, поради което изводът на административния орган за неоснователност на молбата на чужденеца в частта й относно предоставянето на бежански статут, е законосъобразен. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидата и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Съдът съобразява и служебно известния Меморандум от 24.04.2009 г. на ВКБООН, съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище, става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна, а Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони, всяка касаеща отделни части на Ирак, със сходни характеристики относно установилата се обстановка. Съобразно насоките, прилагането на критериите за определяне на нуждите от закрила на бежанците се обуславя от установилата се обстановка от района, от който идва кандидатът. С оглед представените насоки от ВКБООН, справката за обстановката в страната по произход предвид района, от който идва кандидатът, съдът намира, че представената от него бежанска история следва да бъде преценявана строго индивидуално, във връзка с конкретно наведените обстоятелства за търсене на закрила по реда на ЗУБ. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не е налице и основание по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От представената справка на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г., се установява, че в Ирак се отчита промяна на обстановката с очертаваща се тенденция към нейното подобряване. Постигнат е значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Осезаемо се засилва авторитетът и влиянието на правителството в Багдад. Укрепват иракските органи за сигурност, значително нараства техния числен състав и капацитет. Намален е броят на актовете на насилие и терор и е снизен общият градус на напрежение в сферата на сигурността. Цялата оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Административният орган законосъобразно е приел, че за търсещия закрила не са установени тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, както и че е бил обект на преследване и насилие, а същият не е лишен от възможност да потърси закрила от твърдените то него заплахи от държавните власти или да се премести в други, сигурни за личността и живота му райони на страната. Предвид изложеното, за него не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут на нито едно от основанията, посочени в нормата на чл. 9 от ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. С оглед изложеното, Върховният административен съд - III отделение,