Решение № 2332 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13050/2009 г.

Решение № 2332 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13050/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна срещу решение № 1440/10.08.2009 г., постановено по адм. дело № 2958/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е прогласена нищожността на РА № 030800908/28.08.2008 г., издаден от орган приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 609/20.10.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна за определени данъчни задължения на Васил Николов Василев от гр. Варна по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 039,77 лв. и лихви - 1 306,46 лв. Релевират се всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК Касационният жалбоподател се оплаква, че между страните не е имало спор за определяне на компетентния орган, който да извърши ревизията и съдът необосновано е приел, че заповед за определяне на компетентния орган не съществува, нито е изискал такава да се представи при упражняване принципа на служебното начало. В останалата част от касационната жалба са изложени съображения и доводи по съществото на спора, макар, че съдът не се е произнесъл относно законосъобразността на ревизионния акт, поради прогласяването на неговата нищожност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Васил Николов Василев от гр. Варна, редовно призован не се е явил. Постъпило е писмено становище от адв. Бранимир Балачев. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неправилност на обжалваното решение, тъй като съдът не е изпълнил изискването на чл. 171, ал. 4 АПК за посочване на обстоятелства, за които страните не сочат доказателства с оглед служебното начало в процеса. В тази връзка прокурорът счита, че изводите на съда за нищожност на акта са неправилни. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 030800908/28.08.2008 г. за определени данъчни задължения на Васил Николов Василев от гр. Варна по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 4 039,77 лв. и лихви - 1 306,46 лв., Варненският административен съд е приел, че по делото липсва заповед за определяне на компетентния орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че е задължил ответника да представи цялата преписка и такава е приета, но в нея не се намира заповед за определяне на компетентния орган и затова е приел, че ревизионният акт е нищожен и е прогласил такава. Обжалваното решение е неправилно. Основателно е оплакването на касатора, че съдът не е изпълнил задълженията си с оглед служебното начало да го задължи да представи заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Настина съдът е задължил касатора (ответник в първоинстанционното съдебно производство) да представи цялостно административната преписка, но няма изрично указание за представяне на заповед по чл. 119, ал. 2 ДОПК за определяне на компетентния орган. Касаторът в настоящето производство е представил заповед № К 800908/04.07.2007 г. и от нея е видно, че компетентния орган по смисъла на чл. 119 ДОПК е бил определен. С оглед на това следва да се приеме, че РА № 030800908/28.08.2008 г. не е нищожен и като я прогласил, съдът е допуснал нарушение на закона, включително и чрез неизпълнение на служебното начало изрично да изиска такава заповед. Затова решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по законосъобразността на ревизионния акт. Касаторът е поискал настоящият съд да се произнесе по същество, но това е невъзможно, тъй като произнасянето по същество следва да се извърши от първоинстанционния съд, в противен случай страните се лишават от защита от една съдебна инстанция. Предвид изхода на делото на касатора не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, тъй като при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд ще се произнесе и по разноските пред Върховния административен съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,