Решение № 1833 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2015 г.

Решение № 1833 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково против решение № 104/07.05.2015 г. по адм. дело № 41/2015 г. на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение № Ж-80-5/08.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 5510078446/ПР-1228/03.11.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 на КСО във връзка с § 4 от ПЗР на КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Атанас Христов Чобанов, от с. Радиево, община Димитровград, делото е върнато като преписка на ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № МП-14776/04.07.2014 г. от Атанас Христов Чобанов, съобразно дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Атанас Христов Чобанов чрез пълномощникът си адвокат Челебиев оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на решението. Претендират се разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Хасково е отменил Решение № Ж-80-5/08.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 5510078446/ПР - 1228/03.11.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с което на основание чл. 68, ал. 1 - 3 на КСО във връзка с § 4 от ПЗР на КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Атанас Христов Чобанов, от с. Радиево община Димитровград, върнал е делото като преписка на ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № МП-14776/04.07.2014 г. от Атанас Христов Чобанов, съобразно дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона, и е присъдил разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО административният орган неправилно е приел, че трудът, положен от Атанас Чобанов за целия спорен период - от 01.02.1993 г. до 01.05.1996 г. на длъжността "шофьор на товарен автомобил"- влекач "Шкода", модел "Европа" над 25 тона не следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП-отм./. Съдът е приел, че събраните по делото доказателства обуславят извода, че спорният трудов стаж на длъжността "шофьор на товарен автомобил" с товароподемност 12 и повече тона във "ФЗС Инженеринг" ЕООД-гр. Димитровград е втора категория при условията на т. 53а от ПКТП (отм.). Решение е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Чобанов във "ФЗС Инженеринг" ЕООД-гр. Димитровград през периода от 01.02.1993 г. до 01.05.1996 г. на длъжността "шофьор на товарен автомобил" с оглед на това, дали управляваното от Чобанов през процесния период превозно средство е с товароподемност над 12 тона. Съгласно разпоредбата на т. 53а от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. От трудовата книжка на Чобанов и Удостоверение образец УП - № 30, издадено от "ФЗС Инженеринг" ЕАД - град Димитровград, се установява, че за периода от 01.02.1993 г. до 01.08.1994 г., от 01.08.1994 г. до 01.08.1995 г. и от 01.08.1995 г. до 01.05.1996 г. Чобанов е заемал длъжността "шофьор на Шкода" във "ФЗС Инженеринг" ЕООД - град Димитровград, като през различните периоди единствено е променян размерът на основното трудово възнаграждение на лицето. От заключението по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза, се установява, че за периода от 01.08.1995 г. до 01.05.1996 г., за който в трудовата книжка на жалбоподателят е вписан размер на основното месечно възнаграждение от 6500 лева, във "ФЗС Инженеринг" ЕООД - град Димитровград е действалото от 01.08.1995 г. Разписание на длъжностите и службите в направление ПТПБ. В това Разписание е разположено звеното, в което са включени щатовете за шофьори в дружеството. Посоченото възнаграждение от 6500 лева е предвидено единствено по отношение на съществуващата една щатна бройка за длъжността "шофьор на автомобил над 25 тона", и за длъжността "шофьор на автобус". По делото не се спори, че Чобанов не е управлявал автобус. Последното обстоятелство, наред със събраните гласни доказателства навеждат на извода, че от 01.02.1993 г. до 01.05.1996 г. Чобанов е управлявал един и същ влекач - марка "Шкода", модел "Европа", с товароподемност над 25 тона. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Атанас Чобанов претендираните за настоящата инстанция разноски в размер на 400,00/четиристотин/ лева заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,