Решение № 6324 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3217/2020 г.

Решение № 6324 от 28.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3217/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стожер 2008" ЕООД, представлявано от С. Стоянов и адв. Д. Недялкова против решение № 562/31.12.2019 г. на Административен съд - Добрич, постановено по адм. дело № 441/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 38/1/1210953/3/01/04/01/27.06.2019 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Като нарушение на процесуалните правила се сочи отказът на съда да назначи тройна съдебно – счетоводна експертиза. Доводите за нарушение на материалния закон са свързани с липсата на основания за издаване на акта. Касаторът счита, че АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., който предвижда, че задължението за възстановяване на недължимо платените суми не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните органи и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. Оспорва и размера на установеното задължение, като твърди, че за целия 5 годишния период, от сключването на договора, размерът на обработваната от дружеството земя е намалял общо с 14. 75 % от 1800 дка на 1534. 42 дка, а с оспорения акт субсидията е намалена за всяка година от 2015 – 2018 г. с общо 44. 84 %. Искането е за отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Претендира присъждането на разноски в размер на адвокатски хонорар и заплатена държавна такса. Ответникът – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е по дадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 38/1/1210953/3/01/04/01/27.06.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на "Стожер 2008" ЕООД е определено публично държавно вземане в размер на 3 222. 10 лева, представляващо намаление на субсидията с установения процент на намаление на размера на земята за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., ведно с лихва, за периода, изминал от посочения по-горе срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА, на основание чл. 54, ал. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", във връзка с неизпълнението на чл. 12, ал. 1 от приложение № 2 към договор № 38/1/1210953 и на чл. 16, ал. 4 от Наредбата. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че между "Стожер 2008" ЕООД като ползвател и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 38/1/1210953/14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 – 2013 година, във връзка с реализация на проект по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Предмет на договора е закупуване на земеделска техника, като Фондът предоставя безвъзмездна помощ в размер на 40 % от одобрените и реално извършени от Ползвателя разходи. Първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на документи е в размер на 8 480. 00 лева и е окончателно изплатена на 06.10.2014 г. с уведомително писмо за одобрение № 3280/121 от 16.10.2014 г. за закупени сеялка универсална пневматична и окопен култиватор. От извършените в периода 11.12.2018 г. – 14.12.2018 г. от страна на административния орган проверка на място и допълнителна административна проверка в регистрите на ИСАК е установено неизпълнение на чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 от договора и чл. 54, ал. 2 от Наредба № 8 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР за периода 2007 г. - 2013 г., изразяващо се в регистрирана от страна на дружеството в ИСАК земеделска земя в размер по – малък от посочените в договора 1800 дка, както следва: За 2015 г. – регистрираната земя е в общ размер от 1667. 90 дка, което е с 132. 10 дка по - малко от заложената по договор или с 7, 34 %; За 2016 г. - регистрирана земя в ИСАК в общ размер от 1635. 00 дка - с 165 дка по - малко от заложената по договор или с 9, 17 %; За 2017 г. "Стожер - 2008" ЕООД има регистрирана земя в ИСАК в общ размер от 1555. 52 дка., с 244, 48 дка по - малко от заложената по договор или с 13, 58 %; За 2018 г. регистрирана земя в общ размер от 1534. 42 дка, което е с 265. 58 дка по - малко от заложената по договор или с 14, 75 %. С оглед на така установените факти, административният орган е определил подлежаща на възстановяване субсидия, както следва: За 2015 г. – в размер на 622. 34 лева, представляващи 7. 34 % от одобрената и изплатена субсидия за активите, свързани с поддържането на минималния размер обработваема земя - сеялка "Червона зирка" Веста 6 УПС-6-02 и окопен култиватор "Червона зирка" КРНВ 4, 2-04, в размер на 8 480 лева, съответстваща на разликата между одобрената по договор земя от 1800 дка и регистрираната земя от 1667. 90 дка. За 2016 г. – изплатената субсидия за горепосочените активи в размер на 7 857, 66 лева (8480 лева – 622. 34 лева), е намалена с процента на разликата между одобрената по договор земя и поддържаната съгласно справка в ИСАК в размер на 9, 17 %, като субсидията, подлежаща на възстановяване е изчислена в размер на 720. 30 лева. За 2017 г. – изплатената субсидия за описаните активи в размер на 7 137. 36 лева (7857. 66 лева – 720. 30 лева), е намалена с процента на разликата в размер на 13, 58 %. Определената сума за възстановяване възлиза на 969. 40 лева. За 2018 г. – изплатената субсидия за активите в размер на 6 167. 96 лева (7 137. 36 лева – 969. 40 лева) е намалена с 14. 75 % и е получена сума з възстановяване в размер на 910. 06 лева. Общият размер на задълженията на "Стожер 2008" ЕООД е определен в размер на 3 222. 10 лева. Първоинстанционният съд е приел, че основният спор по делото е дали задължението е правилно изчислено. В решението си съдът е приел, че размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е определен законосъобразно, като е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Вещото лице е установило, че между заявленията за подпомагане и декларираните площи за процесния период и данните от административните проверки за същия период - 2015 г. до 2018 г., няма разлика т. е. площите съвпадат. Според експерта намалението на отпуснатата безвъзмездна помощ не е въз основа на сумиране на процентите от процесните години, а е изчислено отделно по години, като процентът на несъответствие, съответно наложеното възстановяване на изплатените средства е за всяка една година поотделно. От събраните по делото доказателства, Административен съд – Добрич е обосновал извод, че по делото безспорно е установено неизпълнението на чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора за подпомагане - ползвателят на безвъзмездната финансова помощ е обработвал и регистрирал земеделска земя в размер по – малък от 1 800 дка, през посочените периоди, за което законосъобразно е намалена изплатената субсидия и е отхвърлил жалбата на "Стожер 2008" ЕООД като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са касационните доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В с. з. на 04.12.2019 г. процесуалният представител на Стожер 2008 ЕООД е направил искане за назначаване на тройна съдебно – счетоводна експертиза, което е оставено без уважение. В протокола от съдебното заседание не са отразени въпросите на дружеството към вещото лице. Такива не са посочени и в приложена по делото писмена молба от страната, поради което извършеното от съда процесуално действие не може да се определи като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение и на материалния закон. Оспореният АУПДВ е издаден за възстановяване на част от изплатена субсидия по договор № 38/1/1210953/14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 – 2013 година, във връзка с реализация на проект по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", сключен от Стожер 2008 ЕООД с ДФ Земеделие за неизпълнение на задължение по чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора, констатирано след окончателно плащане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 01.01.2018 г.) започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 – 2013, се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В конкретния случай се касае за производство по Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. ("Наредба № 8/03.04.2008 г. "), издадена преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.). По делото не е спорно, че "Стожер 2008" ЕООД е ползвател по договор № 38/1/1210953/14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4. 1 "Прилагане на стратегии за местно развитие" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007 – 2013 година, във връзка с реализация на проект по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" и е получил финансова помощ в размер на 8 480 лева за закупуване на земеделска техника за обработване на почвата – сеялка, универсална пневматична "Червона зирка" Веста 6 УПС-6-02 и окопен култиватор "Червона зирка" КРНВ 4, 2-04. По силата на чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора, в случаите, когато инвестицията - предмет на договора е за закупуване на земеделска техника за обработване на почвата и прибиране на реколтата, Ползвателят е длъжен за 5-годишен период, след сключване на договора да обработва и регистрира земя с размер не по-малък от 1800 дка в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) по реда на Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, когато Ползвателят има право да се регистрира по реда на тази наредба. От приложените по делото разпечатки е установено, че за 5 годишния период от сключването на договора, дружеството е регистрирало обработваната земя в ИСАК. От проверката извършена от РА, след окончателното плащане е констатирано, че за 2015 г., 2016 г., 2017 и 2018 г. регистрирана в ИСАК земя е по-малко от посочената в чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора - 1800 дка (180 ха). Съгласно чл. 12, ал. 4 от Приложение 2 към договора, при неизпълнение на задължението по ал. 1 от страна на Ползвателя, след извършване на окончателно плащане по договора Фондът разполага с правото да иска възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ в съответствие с изискванията и условията по чл. 54, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. Тази норма предвижда, че когато след извършено междинно/окончателно плащане за одобрени разходи - обект на ограниченията по чл. 20 и 23, РА установи неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 4 и чл. 20, ал. 2, свързани с поддържане на определен размер земя за срок 5 г. след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ, ползвателят дължи връщане на изплатената финансова помощ в размерите, определени в ал. 1, т. 1 и 2. Задължението по чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора на "Стожер 2008" ЕООД е идентично със задължението, предвидено в чл. 16, ал. 4 от Наредба № 8/03.04.2008 г. – ползвателят да обработва земя с размер не по-малък от посочения в бизнес плана му, за петгодишен период след датата на сключване на договора за отпускане на финансова помощ, както и със задължението по чл. 20, ал. 2 от същата наредба за доказване размерът на обработваната земя, съответстващ на капацитета на подпомаганата техника. Изпълнението на тези задължения е свързано със спазване на изискването посочено в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 8/03.04.2008 г. капацитетът на подпомаганата по мярката техника за обработка на почвата и прибиране на реколтата трябва да е в съответствие с размера на обработваната от кандидата земя. В конкретния случай изводите на първоинстанционния съд, че от административния орган е установено неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора, се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което е извършило проверка на подадените от Стожер 2008 ЕООД заявления за регистрация в ИСАК за 2015 г. – 2018 г. Неоснователни са и доводите за неправилно изчисляване размера на публичното вземане. В случая размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е определен на основание чл. 54, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. Съгласно цитираната разпоредба, когато РА установи намаление на размера на земята, което е по-голямо от 5 %, но не надвишава 50 % от декларираната в заявлението за подпомагане и/или от обоснована в бизнесплана земя, финансовата помощ за разходите - обект на ограниченията по чл. 20 и/или чл. 23, се намалява с установения процент на намаление на размера на земята. В хода на административното производство е установено, че намалението в размера на земята за 2015 г. е 7. 34 %, за 2016 г. – 9. 17 %, за 2017 г. – 13. 58 %, за 2018 г. – 14. 75 %, което надхвърля 5 %, но не надвишава 50 %. Твърдението на дружеството, че размерът на подлежащата на възстановяване сума следва да се определи въз основа на намалението в размера на земята, установено в края на петгодишния период не намира законова опора. Вещото лице в съдебно заседание е посочило, че задължението за обработване и регистриране за 1800 дка земя, е поето в бизнес плана за всяка една година в рамките на петгодишния срок. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. именно посредством бизнес плана се доказва съответствието между размера на обработвана земя с капацитета на подпомаганата по мярката земеделска техника. А нормата на чл. 54, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8/03.04.2008 г. определя размера на намаление на финансовата помощ за разходите - обект на ограничението по чл. 20 от същата наредба. Доводите в касационната жалба, че установеното неизпълнение на чл. 12, ал. 1 от Приложение № 2 към договора е резултат от грешка по смисъла на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на административния орган, са неоснователни. Към момента на сключване на договора за подпомагане размерът на декларираната в ИСАК земя и тази, за която ползвателят поема ангажимент да обработва през петгодишния срок от сключването на същия договор, са обстоятелства, известни и на двете страни по договора и не представляват грешка на административния орган, за която задължението за възстановяване на безвъзмездната финансова помощ не се прилага. По изложените съображения, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното първоинстанционно решение не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК и следва да се остави в сила. Предвид липсата на искане от ответника по касация, разноски за касационното производство не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,