Решение № 1067 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2007 г.

Решение № 1067 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4177/2007 г., IV г. о., докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. А. чрез неговия пълномощник адв. В. П. срещу решение № 899/16.05.2007 г. по в. гр. д. № 72/2007 г. на Окръжен съд В. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация С. И. П. в писмено становище възразява срещу касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 131/28.12.2006 г. по гр. д. № 1234/2006 г. на Районен съд Враца, с което на основание чл. 108 ЗС Б. С. А. е осъден да предаде на С. И. П. владението върху недвижим имот, представляващ УПИ - 164 в кв. 44 по плана на с. Д., незастроен, с площ от 180 кв. м. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила с решение по гр. д. № 219/1996 г. на Районен съд Враца е бил отхвърлен ревандикационен иск за същия имот, предявен от наследодателя на ответника против ищеца в настоящото производство С. И. П., което преклудира със сила на присъдено нещо всички факти, възникнали до влизането му в сила, поради което и касаторът не би могъл да оспорва въз основа на такива факти нотариалния акт, с който ищецът се легитимира като собственик, а само да навежда правопогасяващи възражения за изгубване на правото на собственост след този момент. По тези съображения и след като е достигнал до извод, че касаторът не е придобил правото на собственост на оригинерно основание, е уважил предявения иск. Въззивното решение е незаконосъобразно. Въззивният съд неправилно е преценил правните последици на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 219/1996 г. на Врачанския районен съд. С него е отхвърлен искът за ревандикация на процесния имот, предявен от бащата на касатора, т. е. със сила на присъдено нещо е отречено неговото право на собственост върху този имот, без това да означава, че собственик на имота е ответникът - сега ищец по настоящото дело. Като не е съобразил това, въззивният съд не е обсъдил доказателствата и не е взел становище относно придобиването на собствеността от ищеца с оглед заявеното от него оригинерно придобивно основание и наведеното от касатора възражение, че ищецът не е упражнявал фактическа власт върху имота в предвидения от закона срок, поради което този придобивен способ не се е осъществил. Положителното установяване на правото на собственост на ищеца върху ревандикирания имот е първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, по отношение на която въпросът за наличието на основание на ответника да владее или държи този имот се явява последващ. Това налага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът