Решение № 4763 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2084/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 41001 от 08.12.2025 г., постановено по адм.д. № 4288/2023 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – А. А. З., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отменя заповед № САГ23-РА-30-180/01.03.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на А. А. З. да премахне незаконен строеж "Вътрешно преустройство на кафене, смяна на предназначението и приобщаване към него на гаражи № 4 и 5", находящ се в жилищна сграда с общественообслужваща функция, с адрес гр. София, [улица], [жк]. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като административният орган не взема предвид възраженията против констативния акт и не назначава съдебно-техническа експертиза по чл. 49 АПК. Съдът се позовава на заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи, както и на показанията на разпитания по делото свидетел и приема, че в процесния строеж са налице отклонения в строителството спрямо предвиденото в проектната документация още преди въвеждането на сградата в експлоатация, както и че преустройството по фасадата и ВиК инсталациите в процесите помещения са извършени по време на строителството на сградата. Прави извод, че строежът е бил налице към момента на издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата, издадено на 14.11.2016 г., с което е прието, че цялата сграда е изпълнена в съответствие с одобрените инвестиционни проекти към РС и в случая процесното строителство е извършено с разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. Приема, че след въвеждане на сградата и на процесните обекти в експлоатация, жалбоподателят извършва промяна на предназначението на гараж № 4 и гараж № 5 по смисъла на § 5, т. 41 ДР ЗУТ, като същите са започнали да се използват като кафене. Прави извод, че се касае за съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което нарушение е извън обхвата на чл. 225, ал. 1, т. 3 ЗУТ, която норма не е посочена в оспорената заповед. Приема, че липсата на проведена процедура по промяна на предназначението на гараж № 4 и № 5 е нарушение по чл. 178, ал. 4 ЗУТ, за което следва да се издаде заповед по чл. 178, ал. 6 ЗУТ, а не по чл. 225а ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод, че оспорената заповедта е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, като премахването на процесния строеж се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от закона цел. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Незаконосъобразен е изводът на съда, че при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Възражението на А. З. изрично е обсъдено в оспорената заповед и е прието за неоснователно. В случая не са били налице изискванията на чл. 49, ал. 1 АПК за назначаване на експертиза предвид специалните знания, които издателя на акта притежава и предмета на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че от компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство. Процесният строеж е индивидуализиран като е изготвена и окомерна скица, приложена към констативния акт. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, които депозира възражение, което е обсъдено от административния орган и е прието за неоснователно Следователно при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а изводът на първоинстанционния съд в обратния смисъл, е незаконосъобразен и необоснован. Неправилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Съдът не обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не обсъжда констатациите на вещото лице, в приетата по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, с което допуска и съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен е изводът на съда, че процесният строеж е изпълнен преди сградата да бъде въведена в експлоатация. Видно от събраните по делото доказателства е, че А. А. З. придобива в собственост на 20.10.2016 г. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4089.872.5.22 – кафе с площ от 22.35 кв.м.; самостоятелен обект в сграда - гараж № 4 с идентификатор 68134.4089.872.5.26 с площ от 19.12 кв.м. и самостоятелен обект в сграда - гараж № 5 с идентификатор 68134.4089.872.5.27 с площ от 23.90 кв.м., като обектите са построени в „груб строеж“. Сградата, в която се намират обектите е въведена в експлоатация на 14.11.2016 г., а съгласно приложените по делото нотариално заверени декларации на лица, притежаващи собственост в същата, преустройството на гаражи № 4 и № 5 започва месец след издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. С показанията на разпитания по делото свидетел В. Р. се установява, че ремонтът е извършен в периода септември - ноември 2016 г. От допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено след приемане по делото на документите, послужили за издаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация се установява, че изпълнената вътрешна енергийна и топлопреносна мрежа, водопроводи, въздуховоди и канализационни отводи на кафенето и двата гаража съответстват на одобрените инвестиционни проекти и преустройството е извършено след предаване на сградата от строителя и въвеждането й в експлоатация. При тези данни изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е неправилен и необоснован. Неправилно съдът дава вяра на показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като същите са в противоречие с всички останали събрани по делото доказателства, които не са обсъдени от съда в тяхната съвкупност. Съдът не обсъжда датата на придобиване на кафенето и двата гаража, не обсъжда приложените по делото декларации, както и допълнителното заключение на приетата съдебно-техническа, експертиза, неоспорено от страните. Показанията на разпитания по делото свидетел са в противоречие, както с титула за собственост на А. З., така и с допълнителната съдебно-техническа експертиза, поради което на същите не следва да бъде дадена вяра. След като преустройството е извършено след въвеждане на сградата в експлоатация, то за същото е следвало да бъдат издадени и одобрени строителни книжа, които не са налице, поради което строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Незаконосъобразен е и изводът на съда за приложимост на чл. 178, ал. 6 ЗУТ. В случая двата гаража са приобщени към кафето и не съществуват като самостоятелни обекти. За да се приеме, че същите не се ползват по предназначение следва да е установено, че съществуват като гаражи, но се използват с друго предназначение. Незаконосъобразен и необоснован е изводът, че оспорената заповед противоречи на целта на закона. Последната е да не се допуска незаконно строителства, съответно извършените незаконни строежи да се премахнат. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, че същите са заплатени следва да се осъди А. А. З. да заплати на Столична община сумата 138.05 евро, представляваща направени по делото разноски в касационното производство, от които 35.79 евро заплатена държавна такса и 102.26 евро, юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,