Решение № 8181 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2009 г.

Решение № 8181 от 19.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1317/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Петко Ненков Налбантов от с. Долна махала, Пловдивска област против решение № 1294 от 8.12.2008 г. по адм. д. № 1598/2008 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1294 от 8.12.2008 г. по адм. д. № 1598/2008 г., Административен съд гр. Пловдив, ХIII състав е отхвърлил жалбата на Петко Ненков Налбантов от с. Долна махала, Пловдивска област против Решение № 248 от 17.07.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 9417 от 1.07.2008 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. Съдът е приел за установено, че по съдебен ред лицето е било възстановено на работа като "управител на склад-старши специалист" към Териториална дирекция "Държавен резерв" гр. Пловдив и работодателят е бил осъден да му заплати сумата 468 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. За периода 5.04.2006 г.-3.08.2006 г. Налбантов е получил парично обезщетение за безработица в размер на 634.15 лв. Направен е окончателния извод, че административният орган правилно е приложил нормите на чл. 54е и чл. 114, ал. 2 КСО и е разпоредил възстановяването на цялото обезщетение. Решението предмет на касационен контрол не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В решение № 102 от 3.08.2006 г. по гр. д. № 1845/2006 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив е прието, че за времето от 5.04.2006 г. до датата на приключване на устните състезания по делото - 3.08.2006 г. искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ се явява доказан и Налбантов има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Пак в тези мотиви е посочено, че за този цял период обезщетението възлиза 958.12 лв. Но тъй като този иск е предявен за сумата 468 лв. се уважава до размера, за който е предявен. От казаното става ясно, че лицето не е получило пълния размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ именно защото не е предявило иска си, респ. не е поискало увеличение на този иск до пълния му размер. Разликата в този случай се дължи от работодателя, а не от фонд "Безработица". Това е така защото правото на обезщетение за времето през което работника е останал без работа поради незаконно уволнение е материално право, възникващо от незаконното уволнение. То се урежда според материалния закон, който е действал при възникването му - чл. 225, ал. 1 КТ. Страни по това правоотношение са работодателят и работника. Неполучаването на пълния законово регламентиран размер на това обезщетение не може и не трябва да бъде компенсирано с обезщетение за безработица. Това е така защото средствата от Фонд "Безработица" имат съвсем друго предназначение и не могат да служат като заместител на брутното трудово възнаграждение, което в случая работодателя дължи. В чл. 54е КСО е казано, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. По аргумент от чл. 114, ал. 2 КСО, съвместно с който трябва да тълкува чл. 54е КСО, добросъвестно получените суми по чл. 54е КСО винаги подлежат на връщане, за разлика от другите добросъвестно получени суми по осигурителни плащания. Думите в чл. 54е КСО ". . . за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ" трябва да се тълкуват и във връзка с този текст, който е в смисъл, че правото на обезщетение поради незаконно уволнение е за не-повече от шест месеца. Съгласно чл. 54в, ал. 1 КСО обезщетението за безработица може да се получава при определени условия за по-дълъг период от време. Стигайки до окончателния правен извод за дължимост на процесните осигурителни плащания решаващия състав на Административен съд гр. Пловдив е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,