Решение № 8083 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2009 г.

Решение № 8083 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15864/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от адвокат Николай Петров от ВТАК в качеството му на пълномощник на "Интер Агро" ООД, гр. Велико Търново против Решение № 509 от 27.10.2009 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 549/2009 г., с което е отхвърлен предявения срещу Национална служба за растителна защита/НСРЗ/ иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди от заплатено адвокатско възнаграждение по НАХД № 887/2008 г. на РС - В. Търново в размер на 100 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за уважаване на искова. Ответната страна - Национална служба за растителна защита е взема становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема предявената претенция за неоснователна, тъй като отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразно издадени наказателни постановления не може да се ангажира при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в производство по чл. 203 и сл. от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на анализ на всички събрани по делото и относими доказателства, решаващият съд е установил фактическите обстоятелства и е обосновал правилни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Правилно са приложени материалните норми, които уреждат установените по делото факти. В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарното прилагане на НПК съгласно чл. 84 ЗАНН, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, когато НП е отменено. Административните съдилища в производствата по касационни жалби срещу решения на районните съдилища по административнонаказателни дела също не присъждат разноски. Препращането в чл. 63, ал. 1 ЗАНН към реда на глава ХII от АПК - чл. 208 - 228, за разглеждане на касационните жалби пред административния съд, не следва да се тълкува разширително и не включва препращане от чл. 228 към разпоредбите на първоинстанционното производство, вкл. и към чл. 143 АПК, който урежда отговорността за разноски. При липсата на правна възможност за законосъобразно присъждане на съдебните разноски от съда, сезиран с разглеждането на спора и в рамките на висящото производство, е недопустимо предявяването им с отделен иск в друго производство, което се развива по друг съдопроизводствен ред. Правилни са правните изводи на административния съд, че дейността по издаването на наказателното постановление е юрисдикционна и не попада в приложното поле на уредената в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ административна дейност. Наказателните постановления не са административни актове по чл. 21, ал. 1 - 4 и чл. 65 АПК. В този смисъл, за разноските по приключило административнонаказателно дело, отговорността на държавата не може да се ангажира при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, в производство по чл. 203 и сл. от АПК. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,