Решение № 2446 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2020 г.

Решение № 2446 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9905/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на Област Ловеч срещу Решение № 128/03.07.2020 г. на Административен съд (АС) – Ловеч постановено по адм. дело № 51/2020 г. и по частна жалба на Областен управител на Област Ловеч срещу Определение № 730/27.07.2020 г. на АС – Ловеч постановено по адм. дело № 51/2020 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-07-4/17.01.2020 г. на областен управител на Област Ловеч, с която на П. Вълков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 ЗДСл. С обжалваното определение Областна администрация на Област Ловеч е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необосновано. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че оспорваната заповед е законосъобразна. Сочи, че съдът е разгледал извършените от служителя нарушения в обратна последователност от начина им на извършване. Оспорва и изводите му, че издадената заповед не съдържа съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вината на служителя и цялостното му поведение. Твърди, че заповедта е постановена поради кумулирането на извършените две нарушения, което обуславя тежестта на наложеното наказание, а то е определено и съобразно принципа на съразмерност. Взето е предвид и цялостното поведение на служителя. Сочи, че оценките от атестирането и липсата на други провинения не изключват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание в случая, с оглед тежестта на извършените нарушения и последиците им. Мотивите се съдържали в приложеното лично досие на служителя. Моли обжалваното решение да се отмени. Представя писмени бележки Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Стоянова. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване на материалните норми. Сочи, че определението е постановено по молба вх. № 2597/08.07.2020 г. за допълване на Решение № 128/03.07.2020 г. относно разноските, а съдът е посочил, че е сезиран с искане за изменение на постановеното вече решение в частта за разноските. Счита, че молбата за присъждането на разноски следва да бъде уважена или отхвърлена с оглед изхода от спора и като последица от уважаването или отхвърлянето на подадената касационна жалба. Моли в случай, че обжалваното решение се отмени, частната жалба да се уважи. Ответникът по касация – П. Вълков оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представя Списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Гецов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Установено е следното: Със Заповед № 3 ДС-13-40 от 30.07.2013 г. на областния управител на Област Ловеч П. Вълков е назначен за държавен служител в Областна администрация Ловеч. Със Заповед № РД-07-58/16.04.2019 г., Заповед № РД-07-110/16.07.2019 г. и Заповед № РД-07-201/09.12.2019 г. на областен управител на Област Ловеч е назначен Дисциплинарен съвет (ДС). Със Заповед № РД-07-107/11.07.2019 г. на областен управител на Област Ловеч е образувано дисциплинарно дело № 2/2019 г., свикан е ДС, във връзка с извършено от Вълков нарушение на трудовата дисциплина и шофиране в пияно състояние на 10.07.2019 г. Със същата заповед П. Вълков е временно отстранен от работа. От 12.07.2019 г. служителят излиза в отпуск поради временна нетрудоспособност, като представя болнични листове. Болничен лист за временна нетрудоспособност от 01.11.2019 г. до 30.11.2019 г., е анулиран. С докладна записка от 10.12.2019 г. директора на дирекция АПОФУС уведомява областния управител, че Вълков е представил болничен лист № Е 20199002669, съгласно който е в отпуск поради временна нетрудоспособност до 27.11.2019 г. Посочено е, че за 28.11.2019 г. и за 29.11.2019 г. болничен лист не е представен, според обяснения на съпругата на Вълков, поради липса на право да му бъде издаден такъв. На тези дати служителят не се е явил на работа. На 02.12.2019 г. на съпругата на П. Вълков са връчени Заповед № РД-07-116/29.07.2019 г., писмо с изх. № Към РД-03-528(4)/18.07.2019 г, и писмо с изх. № РД-03-528/11.07.2019 г. С писмо от 11.07.2019 г., получено от съпругата на адресата на 02.12.2019 г., областният управител е изискал от служителя, на основание чл. 93, ал. 1 ЗДСл, в двудневен срок писмени обяснения относно употребата на алкохол през работно време на 10.07.2019 г. и шофиране в пияно състояние на служебен автомобил на същата дата през работно време, установено при проверка на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР). С писмо от 18.07.2019 г., получено от съпругата на адресата на 02.12.2019 г., председателят на ДС отправя до Вълков покана да даде писмени обяснения във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по дисциплинарното дело. С писмо от 10.12.2019 г. получено от съпругата на адресата на 11.12.2019 г., ДС е изискал и представянето на писмения обяснения за неявяването му на работа на 28 и 29.11.2019 г. Във връзка с образуваното дисциплинарно дело от Областна дирекция (ОД) на МВР са изискани и приложени заверено копие от Акт за установяване на дисциплинарно нарушение (АУАН) от 10.07.2019 г. и талон за медицинско изследване № 0042125. На 04.12.2019 г. П. Вълков депозира писмени обяснения пред ДС. В същите не отрича употребата на алкохол – през обедната почивка изпил две бири. Посочил, че на 10.07.2019 г. областния управител устно му разпоредил да шофира служебния автомобил, като е посочил, че това не влиза в задълженията му по длъжностна характеристика. В обясненията посочва, че съвестно е изпълнил възложените му задължения, понесъл е административнонаказателна отговорност. ДС е заседавал в три заседания – на 12.07.2019 г., на 12.12.2019 г. и на 06.01.2019 г. В Решение № 1/06.01.2020 г. са отразени констатациите на ДС и становището му, че действията на П. Вълков съставляват дисциплинарни нарушения, съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗДСл и това е основание за търсене на дисциплинарна отговорност на служителя. Относно индивидуализирането вида и размера на дисциплинарно наказание, е посочено, че ДС не е взел решение с необходимото мнозинство по чл. 96, ал. 3 ЗДСл и се предлага на областен управител на Област Ловеч: 1. с четири гласа "за" - на основание чл. 90, ал. 1, т. 4 ЗДСл на П. Вълков да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година" и 2. с три гласа "за" - на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл на П. Вълков да бъде наложено дисциплинарно наказание - "уволнение". С писмо изх. № ЧР-14-2(1)/10.01.2020 г., получено от съпругата на Вълков на 10.01.2020 г., служителят е поканен да се запознае с дисциплинарното производство и да даде писмени или устни обяснения. Поканен е да се яви на среща, за да даде обяснения за причините за извършеното от него нарушение – шофиране след употреба на алкохол на служебен автомобил Хюндай Санта Фе с рег. [рег. номер на МПС] на 10.07.2019 г. и неявяването на работа без уважителна причина на 28 и 29 ноември 2019 г. На 14.01.2020 г. П. Вълков е депозирал писмени обяснения, в които е посочил причината за неявяването си на работа – неиздаване на болничен лист, след анулиране на издаден такъв, поради достигане на максималния брой използвани дни, поради което последният ден на новия болничен е 27.11.2019 г. Служителят е бил изслушан, за което е съставен Протокол от 14.01.2020 г. На 17.01.2020 г. е издадена процесната заповед, с която на служителя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Като доказателства по делото са приети длъжностната характеристика на заеманата от оспорващия длъжност, връчена му на дата 29.08.2013 г. и длъжностна характеристика, връчена му на 08.08.2016 г. служебното досие на Вълчев, АУАН за извършено на 10.07.2019 г. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП, и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с което на същия е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, връчено му на 19.08.2019 г. и влязло в сила като необжалвано. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата материална и териториална компетентност. Заповедта е издадена в предписаната от закона форма, съобразно чл. 97, ал. 1 ЗДСл, като съдържа правни и фактически основания. Приел е, че е проведено регламентираното в закона – чл. 96 ЗДСл дисциплинарно производство, спазено е изискването на чл. 93, ал. 1 ЗДСл, като служителят е изслушан и е предоставил писмени обяснения. Заповедта е издадена в рамките на визираните в чл. 94, ал. 1 ЗДСл преклузивни срокове. Приел е, че основният спорен по делото въпрос е свързан с правилното приложение на материалния закон от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) и по конкретно дали са извършени посочените в заповедта нарушения на служебните задължения и съответства ли наложеното наказание на тяхната тежест и настъпилите от нарушението последици за държавната служба и за гражданите, както и спазени ли са изискванията на чл. 91 ЗДСл при налагане на дисциплинарното наказание. Посочил е, че от фактическите установявания на ДНО в процесната заповед могат да се изведат две нарушения: 1 неявяване на работа, без уважителна причина в два последователни работни дни - на 28 и 29 ноември 2019 година, и 2. поведение, несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в употреба на алкохол в работно време и на работно място на 10.07.2019 г., към 15, 00 часа, установено от служители на пътен контрол в проверка при управление на МПС - като служителят е бил спрян за проверка от органите на МВР, гр. Ловеч, при която е установено, че същият е извършил административно нарушение, изразяващо се в управление на описаният лек автомобил на Областна администрация Ловеч след употреба на алкохол. За първото изведено нарушение е прието, че е в нарушение на чл. 11 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА), а за второто - на чл. 17, ал. 1 КПСДА. По отношение на първото нарушение съдът е приел, че същото е необосновано. В тази връзка е изложил съображения, че с оглед обясненията на служителя ДНО е следвало да извърши допълнителна проверка, за да се прецени обективно поведението на служителя, тъй като същият не участва в издаването на болничния лист. Посочил е и, че следва да се съобрази и обстоятелството, че със Заповед № РД-07-116/29.07.2019 г. Вълков е временно отстранен от държавна служба, като макар заповедта да му е връчена на 02.12.2019 г. му е била известна почти веднага след издаването му, което му е дало основание да не се яви на работа на 28.11.2019 г., респ. явяването му на работа на 28 и 29 ноември е възприето от него като нарушение на така издадената заповед. Поради тази причина е приел, че е необоснован извода на ДНО, че е извършено нарушение на чл. 11 КПСДА. Отчел е, че в становището на ДС е прието, че това нарушение не е умишлено. Относно второто нарушение съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установявало, че на посочената дата жалбоподателят е извършил описаното нарушение. Посочил е, че обективно не е отчетено, че в длъжностната характеристика за заеманата от Вълков длъжност не е вменено задължение за управление на служебен автомобил, като за посочената дата това се е случило поради устна заповед на двамата заместник областни управители, спрямо които служителят е в йерархическа зависимост и според длъжностната характеристика е подчинен. Изложил е съображения, че деянието е нарушение по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за което на служителя е ангажирана административнонаказателната отговорност. Последната следва да се разграничи от дисциплинарната такава на служителя, който по възникналото служебно правоотношение не е шофьор и служебният му автомобил не е работно място, с оглед вмененото му нарушение употреба на алкохол в работно време и на работно място, прието за нарушение на чл. 17, ал. 1 КПСДА. След анализ на разпоредбата на чл. 21, чл. 28 ЗДСл и основните преки задължения на служителя определени в длъжностната му характеристика, решаващият съд е посочил, че по отношение на това нарушение дисциплинарното обвинение е следвало да бъде прецизирано, но предвид принципно заложените изисквания към поведението на държавните служители да не уронват престижа на държавната служба и да спазват закона, съдът е приел, че това нарушение е доказано. Приел е, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 91 ЗДСл – оспорената заповед не съдържа съображения за тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, формата на вина на служителя и цялостното му служебно поведение. В тази връзка е отчел наличието на противоречия измежду членовете на ДС относно дисциплинарното наказание, което следва да се наложи на служителя, както и че решението на ДС не е взето с необходимото мнозинство. Липсвали и мотиви относно цялостното поведение на служителя. Не били изложени и мотиви дали приетите от ДНО нарушения могат да обосноват налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Не било изпълнено и задължението по чл. 93, ал. 1 ЗДСл да се оценят посочените от държавния служител доказателства и да се обсъдят писмените му възражения, вкл. да се посочи защо не се приемат. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Безспорно по делото е установено, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за две дисциплинарни нарушения: 1 неявяване на работа, без уважителна причина в два последователни работни дни на 28 и 29 ноември 2019 година - нарушение на чл. 11 КПСДА, и 2. поведение, несъвместимо с добрите нрави, изразяващо се в употреба на алкохол в работно време и на работно място на 10.07.2019 г., към 15, 00 часа, установено от служители на пътен контрол в проверка при управление на МПС – нарушение на чл. 17, ал. 1 КПСДА. При правилно установени факти, съдът е достигнал до правни изводи, които съответстват на приложимия материален закон. Правилни са изводите му, че по отношение на първото вменено нарушение ДНО не е установил всички относими факти и обстоятелства предвид анулирането на издадения болничен лист за двата дни, през които не се явил на работа и здравословното състояние на служителя. Издадената заповед за временно отстраняване от длъжност към този момент не е била връчена на лицето и предвид липсата на допуснато предварително изпълнение на същата, е неотносимо към спора дали служителят е знаел за нея и затова не се е явил на работа. Съгласно чл. 11 от КПСДА служителят е длъжен да спазва установеното работно време за изпълнение на възложените му задължения. Безспорно по делото е установено, че Вълков не се е явил на работа. Причините за неявяването обаче имат обективен характер и при преценка тежестта на нарушението е следвало да бъдат взети предвид от органа. Правилни са изводите на решаващия съд относно второто извършено дисциплинарно нарушение, извършването на което не се оспорва от служителя, поради което не следва да се преповтарят, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК се възприемат от настоящата инстанция. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е разгледал извършените от служителя нарушения в обратна последователност от начина им на извършване. Нарушенията на служебната дисциплина са коренно различни и не са взаимосвързани. Редът за тяхното разглеждане от съда не оказва влияние върху законосъобразността на изводите на инстанцията по същество. Обстоятелствата по извършването на двете нарушения са подробно установени от съда и е извършена преценка за законосъобразното им определяне от страна на административния орган като нарушения на служебната дисциплина. В мотивите на процесната заповед не е посочено, че е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, поради кумулирането на извършените две нарушения, както се сочи в касационната жалба. Същите са схематично изброени, като органът е възпроизвел какво счита ДС. Отделно от това дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения съгласно чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5, но не е посочено кое/кои от нарушенията представляват неизпълнение на служебни задължения. Изложените мотиви са само за нарушение на етичните правила. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДСл преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. В ал. 3 на същия текст е предвидено, че дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Видно от приложените по делото доказателства по отношение вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание, ДС не е взел решение с изискуемото се по закон мнозинство. Доколкото ДС е помощен орган и дава становище, липсата на взето решение с необходимото мнозинство има за последица задължение за административния орган да изложи подробни и обосновани мотиви, защо налага съответното дисциплинарно наказание. Такива мотиви в процесната заповед липсват. ДНО не е мотивирал защо е преценил, че следва да се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, при положение, че с по-голямо мнозинство с четири гласа "за" ДС е предложил дисциплинарно наказание "понижение в по-долен ранг за срок от 6 месеца до 1 година". Правилно решаващият съд е приел, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 91 ЗДСл, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението; цялостното служебно поведение на държавния служител. В оспорваната заповед дори не е посочено, че е взето предвид това изискване на закона. Противно на изложеното в касационната жалба мотивите за това не може да се съдържат в личното служебно досие на служителя. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът позовавайки се на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК и приемайки, че е доказано, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са действително осъществени и доказани, е осъдил Областната администрация на Област Ловеч да ги заплати. Решаващият съд е бил сезиран своевременно с искане за присъждане на разноски, по което искане липсва произнасяне с решението по същество. Независимо, че съдът е отчел, че е сезиран с искане за допълване на решението, но в мотивите си е посочил, че е сезиран с искане за изменение на същите, това не се отразява на правилността на преценката му, че ответникът в производството – настоящ частен жалбоподател, с оглед изхода на спора следва да бъде осъден да заплати разноски по делото. Допустимостта на искането за допълване не е обвързана с представянето на списък на разноските (такъв не е представен), поради което постановеното определение за допълване на съдебното решение не е недопустимо. С оглед разрешаване на спора по подадената касационната жалба в полза на ответника в настоящото производството, оспорваното определение ще следва да се остави в сила, каквото становище е изразил и самият частен жалбоподател. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да се уважи в доказан по делото размер – 300 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за пред първата инстанция, съгласно представения Списък на разноските в размер на 300 лв. не следва да се присъждат, тъй като с присъдени с обжалваното Определение № 730/27.07.2020 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение