Решение № 4368 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14979/2008 г.
ВАСIV отделение02.04.2009 г.докладчик т Мария Костова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 332/26.09.2008 г., постановено от Пловдивския окръжен съд, V-ти състав, по адм. д. № 1472/2005 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4368 от 2.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14979/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Пенчо Евтимов Кумчев и Олга Иванова Кумчева - двамата от гр. Пловдив, чрез пълномощника им-адв. Янка Добрева, против решение № 332/26.09.2008 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по адм. д. № 1472/2005 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.) вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Пенчо и Олга Кумчеви срещу заповед № 500/01.12.2005 г. на кмета на община Куклен - с. Куклен, с която на основание чл. 34, ал. 1 вр. пар. 4г от ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено изземването от тях на ПИ № 180058 от 0.660 дкр. по плана на новообразуваните имоти на с. Руен, м. "Гробът" и предоставянето му на Георги Атанасов Апостолов. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че кметът на общината е бил надлежно сезиран за издаване на заповед за изземване, както това се изисква от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ с молбата на Апостолов от 29.09.2005 г., в образуваното адм. производство молителят се е легитимирал като собственик на бивша зем. земя, възстановена му по реда на ЗСПЗЗ с представените заповед № 453/26.11.2004 г. на кмета на община Куклен, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила ПНИ, приложена към нея скица и издаден нот. акт № 167/2005 г. за ПИ № 180058, този имот се ползва от жалбоподателите и същите не са представили никакви доказателства за правно основание за ползването на имота. Обстоятелството, че в хода на производството по делото е заведено гр. дело-спор за собственост върху имота, не рефлектира върху законосъобразността на издадената заповед - близо половин година по-рано, тъй като административният орган не би могъл да вземе пред вид бъдещия спор между страните при постановяването на обжалвания акт. В производството по административно-правни спорове не могат да се разрешават спорове за собственост, които се разглеждат по общия исков ред. Спорът за материалното право не е разрешен с влязло в сила съдебно решение и не е относим към законосъобразността на обжалваната заповед. Решението е подписано с особено мнение на мл. с. Георгиев, който счита, че заинтересованото лице Георги Апостолов не е установил правото си на собственост върху имота, тъй като представеното решение на ПК № 24176/24.10.1992 г. не е подписано и съдът следва да съобрази и съществуването на неразрешен спор между страните във връзка със собствеността върху имота, което обстоятелство следва да се вземе пред вид на основание чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.). В касационната жалба се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано - несъобразено с доказателствата по делото и противоречащо на закона. Твърди се, че с определение от 15.12.2005 г. съдът е постановил спиране на производството по делото до разрешаването на спора за собственост по гр. д. № 1916/2006 г. на ПРС. Това определение е било потвърдено от ВАС по повод на частна жалба на заинтересуваната страна Георги Апостолов. Впоследствие окръжният съд незаконосъобразно е възобновил производството по делото при незавършил спор по образуваното исково производство. Решението на окръжния съд е подписано с особено мнение на мл. съдия Георгиев. Издадената заповед № 453/2004 г. на кмета на община Куклен, с която се възстановява собствеността върху процесния имот на Апостолов се основава на решение № 24176/92 г. на ПК-Родопи-Пловдив, но ПК е издала две решения под един и същи номер и дата, с различно съдържание. С първото се признава и възстановява правото на собственост на процесния имот в стари реални граници на наследниците на Атанас Апостолов - наследодател на г. Апостолов, което решение е било връчено на наследниците на 27.01.1993 г. и което решение е изготвено и оформено по надлежния ред, с подписи и печати, а другото решение под същия номер и дата, е с друго съдържание:признава правото на собственост, но не възстановява имота, тъй като попада под разпоредбите на пар. 4 и което решение е издадено от друг състав, но липсват подпис и печат върху него и няма данни въобще да е било връчено на страните. Тези две решения се изключват взаимно и не могат да послужат за издаване на заповед № 453/2004 г. на кмета на община Куклен за признаване правото на собственост върху процесния имот. Ответната страна - Кметът на община Куклен, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Атанасов Апостолов, с писмен отговор, чрез пълномощника си - адв. Николай Ангелов оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. Правото на собственост на Апостолов е безспорно установено от доказателствата по делото, а жалбоподателите не са представили никакво доказателство, че владеят тази земя на правно основание. Те са твърдели, че имат качество на ползватели по смисъла на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за което обаче не са представили документ за право на ползване и не са установили такива права. При наличието на тези данни съдът съвсем правилно е отхвърлил жалбата срещу законосъобразната заповед на кмета. Образуваното производство по общия исков ред не е основание за спиране на производството по настоящото и първоначално съдът съвсем неправилно е спрял същото. В това производство искът на жалбоподателите да им бъде признато правото на собственост е отхвърлен и следователно същите незаконосъобразно ползват чужд имот и не могат да оспорват правото на собственост на Апостолов. Не може лице, за което се е доказало, че не е собственик, да установява, че другата страна не е собственик, поради липса на правен интерес. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е подадена в законния срок и по същество е основателна. Следва да се сподели в настоящия случай особеното мнение изразено в атакуваното съдебно решение, че след като в хода на съдебно-административното производство се е установило, че е налице висящ спор за материално право, съдът е следвало да се съобрази с това обстоятелство, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), тъй като законосъобразността на влязъл в сила административен акт, какъвто се явява в настоящия случай заповедта на кмета на община Куклен следва да се преценява към момента на постановяването на съдебното решение след като се вземат и нововъзникнали обстоятелства, споменати по-горе. Основателни са и другите аргументи развити в особеното мнение на съдебното решение, поради което и касационната жалба, следва да се уважи като се отмени атакувания съдебен акт, като незаконосъобразен. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Настоящият състав на ВАС възприема мотивите на решението на окръжния съд, а не мотивите, изложени в особеното мнение. При постановяването на обжалваната пред окръжния съд заповед кметът на общината е спазил процедурата, уведомил е ползвателите за образуваното производство и ги е поканил да представят доказателства за ползването на имота на правно основание. Същите както в административното производство, така и по делото не са представили никакви доказателства за ползване на имота на някакво правно основание. Напротив, от изложеното в писмените молби на Пенчо Кумчев се установява, че "същите са се настанили в имота със съгласието на тогавашния кмет на общината, но същият не бил уредил въпроса и така си останало всичко". На същият не е била предоставена земята за ползване по силата на някой от посочените в пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове, няма подадено от него искане за признаване на правото му за придобиване на собствеността на основание пар. 4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ И няма признати такива права. Апостолов е представил доказателства в административното производство, които са годни да го легитимират като собственик на процесния имот - констативен нот. акт № 167, т. III, р. № 7510 по нот. д. № 526/2005 г., издаден въз основа на заповед на кмета на община Куклен по пар. 4к, ал. 7 и скица, а заповедта на кмета е издадена въз основа на влязъл в сила ПНИ. По делото има данни и за издадено решение на ПК - Куклен, с което е признато правото на възстановяване на собствеността върху зем. земи в съществуващи (възстановими реални граници и дори и да не е подписано последващото решение на ПК с корекцията, че имота попада в зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, то правото му на възстановяване на собствеността е признато с подписаното и влязло в сила решение на ПК. Разликата между възстановяването на правото на собственост по чл. 14, ал. 1, т. 1 и т. 3 е в това, че в първия случай правото на собственост се установява с решението на ПК, придружено със скица, а във втория, въпреки че са налице данни за старите реални граници на имота, той е включен в територия по чл. 18г, ал. 1, т. 1 вр. пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и скиците се издават след влизане в сила на ПНИ, с издаването на заповедта на кмета по пар. 4к, ал. 7. Правилно окръжният съд е приел, че в съдебно-административното производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ съдът не е компетентен да разрешава спорове за собственост, които се разрешават по общия исков ред. В това производство съдът проверява дали представените писмени доказателства от страната са годни да я легитимират като собственик. Представеният нот. акт не е отменен по общия исков ред, поради което административният съд не може да не се съобрази с него, както и с влезлите в сила ПНИ и влязлата в сила заповед на кмета по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със съответната скица. В производството по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ освен че не могат да се разрешават спорове за собственост, но не могат да се оспорват и влезлите в сила административни актове, постановявани от административните органи в производствата по възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Предмет на производството по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ е само законосъобразността на обжалваната заповед на кмета, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, не и издадените и влезли в сила предшестващи административни актове и съдът не е компетентен да се произнася в това производство и относно тяхната законосъобразност. С оглед на изложеното и при безспорния факт, че Кумчеви ползват процесния имот, както и при липсата на представено от тяхна страна каквото и да било доказателство за наличието на правно основание за ползването му, съдът правилно е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаването на оспорената заповед на кмета на община Куклен. Обосновано е прието и че исково производство е образувано от Кумчеви доста след процесната заповед, поради което кметът не би могъл да вземе пред вид този факт при издаването и. Обжалваната заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на процедурните правила и материалния закон. Неоснователен е доводът на касаторите, че съдът е следвало да спре производството по делото до приключването на исковото производство, както и че образуваното, но неприключило исково производство е от значение за правния спор и е следвало да се вземе пред вид от съда на основание чл. 188, ал. 3 от ГПК (отм.), в какъвто смисъл е и изложеното особено мнение. Тъй като исковото производство е образувано след издаването на обжалваната заповед и до настоящият момент няма данни да е приключило с влязло в сила решение, то не е установен нов факт, релевантен за правния спор, който да се вземе пред вид от съда по реда на чл. 188, ал. 3 от ГПК. Такъв факт евентуално би било влязлото в сила решение, постановено по спора за материално право между страните, ако то би променило крайния резултат в производството по чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във връзка с наличието на предпоставките по чл. 34, ал. 1 от закона. Неоснователно е и оплакването на касаторите за допуснато процесуално нарушение от съда във връзка със искането за спиране на производството по делото. Спорът по общия исков ред не е преюдициален за производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Частната жалба от Апостолов не е била подадена срещу определението за спиране на производството по делото от 9.10.2006 г., а срещу определение на ПОС от 15.12.2005 г. за спиране на изпълнението на обжалваната заповед и това определение е било оставено в сила от ВАС с определение № 3503/31.03.2006 г., постановено по адм. д. № 2754/2006 г. С оглед на изложеното оспореното решението като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,