Решение № 113 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 96/2009 г.

Решение № 113 от 2.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 96/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. Й. за възобновяване на нохд № 551/2008 г. на Свиленградския районен съд и изменяване на одобреното от съда споразумение за решаване на делото, като същото се отмени в частта, с която на основание чл. 280, ал. 3 НК е отнет в полза на държавата собствения на осъдения лек автомобил КИА КАРНИВАЛ с холандски регистрационен № 27 JB GF. Искането се основава на твърдението, че е нарушен материалния закон, тъй като превозното средство не е собственост на Д. Й. Твърди се още наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че преводачът от български на турски език и обратно, не е владеел добре нито един от тях, че на Й. му "обяснили", че превозното средство задължително се отнема в полза на държавата, и че на осъдения изобщо не било станало ясно, "защо сключва споразумение и защо се отнема автомобила", чийто собственик не бил Й., а холандско дружество. В съдебно заседание Й. не се явява. Искането му се поддържа от защитник, а прокурорът го намира за неоснователно. Върховният касационен съд установи: Първоинстанционното нохд № 551/2008 г. е било образувано по внесено споразумение за решаване на делото, постигнато между прокурор от Свиленградската районна прокуратура, подсъдимите Д. Й. и Д. Каврар, и защитникът им Т. Г. К., адвокат от Хасково. Съгласно това споразумение, двамата подсъдими са се признали за виновни в извършването на 26.VII.2008 г. на ГКПП Капитан Андреево престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК; приели са наказания от по 1 г. и 2 месеца лишаване от свобода и от по 1 000 лева глоба с отлагане изтърпяването на лишаването от свобода за срок от по 3 години; Д. Й. е приел още да бъде отнет в полза на държавата и собственият му лек автомобил КИА КАРНИВАЛ с холандски рег. № 2* послужил за незаконното превозване през границата на турския гражданин Н. Й. Съдебното заседание пред първата инстанция се е провело на 5.VIII.2008 г. В него съдът е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 4 НПК, като въпросите на съда и отговорите на двамата подсъдими са били предадени ч. преводача М. Юс. Б., за която е посочено в съдебния протокол, че "владее говоримо турски език". Съдът е предложил и страните са се съгласили да бъде направена промяна в споразумението с посочване в същото и идентификационния номер на лекия автомобил, а именно "KNEUP 751326242517, съгласно талона на автомобила част I № 223473302". Посочените в искането за възобновяване касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК не са налице. Твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение с това, че преводачката М. Юс. Б. не владеела "добре нито турски, нито български езици", довело до неразбирането от Д. Й., "защо сключва споразумение" и "защо се отнема автомобила", не може да бъде обсъждано в това производство. Отразеното в протоколите от досъдебното и съдебно разследване не подкрепя основателността на твърдението, а ако оспорваната годност на М. Б. като преводач от и на български и турски език бъде установена ч. разследване, това обстоятелство, като ново, би било основание за възобновяване на наказателното дело по искане на съответния окръжен прокурор, основано на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Аналогично следва да се отговори и на твърдението, че отнетият в полза на държавата лек автомобил не принадлежал на осъдения Й., а на трето лице. При досъдебното разследване противното е трикратно заявено и документирано от осъдения Д. Й. посредством преводача М. Ю. Б. протокола за доброволно предаване на въпросния лек автомобил (л.15), при разпита като обвиняем на 26.VII.2008 г. (л.19) и при попълването на декларацията за семейно положение и имотно състояние/л.37/. Че е собственик на отнетия на основание чл. 280, ал. 3 НК лек автомобил, Д. Й. е потвърдил при изготвянето и подписването на споразумението за решаване на делото, и пред първоинстанционния съд в проведеното на 5.VIII.2008 г. съдебно заседание. Обсъжданото обстоятелство не е било известно на съда и ако истинността му бъде надлежно установена, то същото би могло да послужи на съответния окръжен прокурор да иска основано на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК възобновяване на наказателното дело. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение