Решение № 2133 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13179/2009 г.

Решение № 2133 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13179/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Атанасов Кутев от гр. Несебър против решение № 694/23.06.2009 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 253/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-БС-19/18.01.2008 г. на началника на РДНСК - Бургас, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, представляващ "преустройство на съществуваща двуетажна жилищна сграда с изба, чрез надстрояване на трети етаж", изпълнено след 2003 г. в УПИ IХ-246, кв. 12 по плана на гр. Несебър в противоречие с действащия ЗП на града, без одобрени проекти и разрешение за строеж и без съгласуване с НИПК. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на решението поради нарушение на закона. Твърди се за недопустимо издаването на заповед аз премахване на незаконен строеж при наличие на инициирана процедура по § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ за узаконяване на строежа, което се следва от съдържанието на писмо изх. № 94-00-8/3.01.2006 г. Иска се отмяна на решението. Ответните страни РДНСК - Бургас и Мария Атанасова Кутева не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на изложеното в нея основание за издаването й и при липса на основанията по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установено по делото е, че процесната надстройка с трети етаж на съществуваща двуетажна жилищна сграда /неточно наименована "преустройство"/, е изпълнена от жалбоподателя след 2003 г., в противоречие с действащия застроителен план за УПИ IХ-246, кв. 12, одобрен със заповед № 234/15.05.1981 г., предвиждащ изграждане на двуетажна жилищна сграда, без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, както и без съгласуване с НИПК. Законосъобразно този строеж е квалифициран от административния орган и от съда като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗУТ. Фактическите установявания са в констативен акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, съставен редовно от длъжностни лица на РДНСК - Бургас, чиито констатации не са оборени, поради което има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя наличието на пречка за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж - висяща процедура за узаконяването му по реда на § 184 ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Не са представени доказателства за подаване в преклузивния срок на заявление за узаконяване. Доказването на факта на иницииране на такова производство е в тежест на жалбоподателя. При липсата на преки доказателства за това и само въз основа на съдържанието на писмо изх. № 94-00-8/3.01.2006 г. на гл. архитект на община Несебър, в което се уведомява, че за провеждане на процедурата в тримесечен срок от получаване на писмото следва да се представи съгласуван с НИПК - София проект-заснемане за узаконяване, не може да се приеме за установен релевантния факт за подаване на заявление за узаконяване в законния срок. В цитираното писмо няма позоваване на подадено заявление, а и липсата на такова изрично е удостоверена от кмета на общината в писмо изх. № 92-00-0341/11.01.2008 г. В този смисъл съдът правилно и въз основа на представените от страните доказателства е приел оспорената заповед за законосъобразна. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,