Решение № 15304 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 221/2013 г.

Решение № 15304 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 221/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Вахе Костанян, гражданин на Армения, против Решение № 6602/04.12.2012 г. по адм. дело № 9692/2012 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено оспорването на решение № 642/30.08.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на което се иска неговата отмяна. Ответникът по делото - председателят на ДАБ, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, защото не са налице, твърдените в касационната жалба нарушения на чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административения съд - София - град е отхвърлена жалбата на Вахе Костанян, против решение 642/30.08.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване, видно от проведените интервюта с жалбоподателя, спрямо него не е осъществено. В проведените интервюта жалбоподателя изтъква, че е напуснал Армения легално, когато е бил седем годишен и пребивава в България от 1999 г. Първоинстанционният съд е приел, че дори и при пристигането си в България, жалбоподателя да е имал основание да търси закрила заедно със семейството си, поради твърденията за преследване и отвличане на баща му, то посочените причини отдавна са отпаднали, тъй като баща му се е върнал да живее в Армения през 2007 г. Страхът на жалбоподателя от отбиване на военна служба в Армения, не може да бъде определено като преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Съдът, правилно е приел, заключението на административния орган, че за жалбоподателя съществува възможност да отбие или да отложи военната си служба. Държавата му по произход е ратифицирала КЗПЧОС и няма причина да се приеме, че законите в Армения са недемократични. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Административенният съд - София - град правилно е отбелязал, че в разглеждания случай, разказаната бежанска история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. Не са установени намеси в личната сфера на жалбоподателя, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция след проверка на касационните основания по делото, при съобразяване доводите на страните, намира че обжалваното решение е правилно. Фактите по спора са правилно установени от първоинстанционния съд, а съответни на тях са и направените законосъобразни правни изводи. Съдът по същество правилно е приел, че престоят на жалбоподателя за дълъг период от време на територията на Република България не съставлява сам по себе си хуманитарна причина с оглед на която може да се вземе решение за предоставяне на закрила в Република България, по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Съдът правилно е приел, че задължението на жалбоподателя, да отбие военна служба в Армения не е основание за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за да се предостави хуманитарен статут на чужденец, той трябва да е бил принуден да остане извън даржавата си на произход, тъй като там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно е прието, че освен посочените основания, хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причини, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Службата на Върховния комисар на обединените нации за бежанците (ВКБООН), и че горепосочените основания не са налице за касатора. Не са налице доказателства, от които настоящия съдебен състав да направи извод, че ситуацията в Армения достига границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодейства ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът по същество задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на искането на жалбоподателя и при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че обстоятелства за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, не са налице спрямо касатора. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховният административен съд - трето отделение,