Решение № 5815 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2405/2017 г.

Решение № 5815 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2405/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ж. Н. от гр. С. срещу решение № 13655 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11609/2015 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Петкова, поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 13655 от 14.12.2016 г., постановено по адм. д. № 11609/2015 г., тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на П. Ж. Н. против заповед № РД-15-637 от 9.09.2015 г. на министъра на земеделието и храните. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка се констатира, че решението, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо. Изводите относно фактическата обстановка кореспондират с доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към релевантните правни норми, които са приложени правилно. От данните по първоначалното дело се установява, че до издаване на процесната заповед П. Ж. Н. е заемала длъжността "младши експерт" с придобит ранг IV младши в Дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство", Отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство". Служебното й правоотношение е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл., във връзка с утвърденото Длъжностно разписание на министерството на земеделието и храните, в сила от 4.09.2015 г. Тричленният състав на Върховния административен съд правилно е констатирал, че с цитираното длъжностно разписание, утвърдено със заповед № РД-09-609 от същата дата на министъра на земеделието и храните, числеността на дирекцията е била намалена с две щатни бройки - една за длъжността "главен експерт" и една за "младши експерт". В тази връзка следва да се има предвид също така, че това намаление е засегнало именно Отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство", в който е работила Нацариду, като от две щатни бройки за "младши експерт" е останала една такава. Съобразено е също така, че функциите и задълженията на длъжността заемана от жалбоподателката, при новото длъжностно разписание, се констатират в длъжностната характеристика на длъжностите "държавен експерт", "главен експерт" и в значителна степен в длъжността "старши експерт" в Отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство" при Дирекция "Биологично земеделие и растениевъдство" и не се констатират в длъжностната характеристика на "младши експерт" в същия отдел и дирекция. Функциите на компетентно звено при провеждане на политиката ЕС и националната политика в областта на биологичното производство, контрол и надзор в Р. Б., съгласно Регламент № 834/2007 г. се изпълняват от главен експерт, старши експерт и държавен експерт в Отдел "Биологично растениевъдство и животновъдство". Такива длъжности Нацариду не е заемала. Твърдяното от касаторката, че решението на съда е постановено при неизяснена фактическа обстановка, не кореспондира с доказателствата по делото. Изводите на тричленния състав на Върховния административен съд са въз основа на приложените по делото длъжностни характеристики и заключението на вещото лице К. Г., назначено и изслушано по искане на процесуалния представител на Нацариду. Експертизата не е била оспорена в съдебното заседание, състояло се на 23.11.2016 г. и извършването на това процесуално действие пред касационната инстанция е недопустимо. Въпреки това и във връзка с оплакването, че съществува идентичност между длъжността, заемана от касаторката и тази на длъжността "младши експерт" в Отдел "Одит и верификация на официалния контрол" при Дирекция "Политики по агрохранителната верига" се съобразява, че в приложение № 17 към експертизата се съдържа съпоставка на длъжностните характеристики за тези две длъжности. При тази съпоставка става ясно, че при основната цел на длъжността и области на дейност се констатират различия, подробно описани в цитираното приложение, както и различие в професионалната област на придобитото образование. В заключението на вещото лице К. Г. се съдържа също така, съпоставка и анализ на длъжностната характеристика на жалбоподателката с тези на длъжностите в Отдел "Полски култури, плодове и зеленчуци" към същата дирекция, Отдел "Безопасност на храните", Отдел "Здравеопазване на животните и здраве на растенията", Отдел "Одит и верификация на официалния контрол" при Дирекция "Политики по агрохранителната верига". Изследване на длъжностните характеристики в други от посочените отдели и дирекции не е било необходимо, предвид различния характер на извършваната от тях дейност и функции, които жалбоподателката по първоначалното дело не е осъществявала преди прекратяване на служебното й правоотношение. При наличие на съкратена щатна бройка в отдела, в който Нацариду е работила и при разпределяне на функциите на изпълняваната от нея длъжност върху други служители, е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В тази връзка правилно е било прието, че намаляването на щата на длъжностите, като система от функции, задачи и задължения, е една от формите на реално съкращаване на длъжност, дори когато е запазена общата численост на администрацията, вследствие на трансформация на длъжности. Съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение при съкращаване на длъжността. ЗДСл. не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика, в това число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол. Това виждане е утвърдено и с Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК. Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда, поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Липсата на касационни основания обуславя възприемане на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на оспореното решение. Предвид изхода по спора, своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК (нова), в полза на ответника се присъжда сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,