Решение № 4870 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда(ИА ГИТ) със седалище в гр. София, чрез гл. юриск. Котов, срещу Решение 1845 от 29.05.2024г., постановено по адм. дело 509/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново в частта, с която е отменена принудителна административна мярка задължителни предписания по т.6, дадени с Протокол за извършена проверка 2323697 от 07.07.2023г. от служители на Агенцията. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му в посочената негова част и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на АркусАД със седалище в гр.Лясковец, обл. Велико Търново. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба АркусАД, чрез пълномощника си адв. Цветанова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Постъпила е и касационна жалба от АркусАД срещу същото съдебно решение, но в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителните предписания по т.16, дадени с Протокол за извършена проверка 2323697 от 07.07.2023г. от служители на Агенцията. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му в посочената негова част и за постановяване на друго, с което да се отменят издадените срещу търговеца предписания и по този пункт. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба Изпълнителна Агенция Главна инспекция по труда със седалище в гр. София, чрез пълномощника си ст. юриск. Вутов, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. По касационната жалба на АркусАД. С предписанието по т.16 органите на ИА ГИТ са възложили на работодателя задължението да обучи всички работещи в посоченото подразделение на длъжност машинен оператор на монтажен конвейр и др., които извършват трудова дейност с взривни материали. От страна на търговското дружество, с депозираната касационна жалба, обаче не се развиват аргументи за незаконосъобразност по същество на приложената мярка, а се сочи, че същата е нищожна, тъй като в писмения акт(протокол), с който е приложена липсвал подпис на лицето/ата, издали акта и означение на длъжността им. По това напрактика единствено възражение, което според касатора, обосновава основателността на жалбата му, следва да се посочи, че то се намира за неоснователно и от касационната инстанция, като първоинстанционният съд правилно го е разгледал и оценил като такова. Всичките(общо 17 предписания) са били дадени с Протокол за извършена проверка, в заглавната част на който е посочено, че тя е извършена в периода 25-28 юни 2023г. от длъжностни лица служители на ГИТ И. Т. и П. М.. Самият протокол от една страна съдържа констатации, а от друга на основание чл.404 ал.1,т.1 КТ дава предписания на проверявания субект. In fine е посочено, че дадените предписания подлежат на оспорване, като е отбелязан и реда за това, а в самия край е посочено, че връчители на протокола са извършилите проверката лица М. и Т., които са положили и подписите си под него. Настоящият състав не споделя доводите, развити в тази касационна жалба, че посоченото, че лицата М. и Т. са връчители на протокола, препятства възможността да се приеме, че те са и издатели на същия. Подписите на същите са положени в края на изявлението, в чието начало е визирано, че те са действали в качеството на проверяващи, респ. са опредметили в съставения от тях документ изводите си от проверката, вкл. и дадените предписания за отстраняване на констатирани несъответствия с правно дължимото. Посочването, че същите са и връчители не стеснява правното значение на положените от тях подписи, а разграничението между издател и връчител би имало значение, ако извършилите тези правни действия са различни лица, респ. при преценката за липсата на компетентност за някое от действията. В случая не е спорно, че двамата служители са били надлежно натоварени и командировани за извършване на проверката в АркусАД. Консеквентно това обосновава и извода за неоснователност на касационната жалба на дружеството, а обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила в тази му част. По касационната жалба та ИА ГИТ София. Тази касационна жалба се намира за основателна. Предмет на проверка пред първостепенния съд тук е било предписанието по т.6, според което работодателят е задължен да осигури необходимите лични предпазни средства на работещите с взривни вещества на длъжност оператор на монтажен конвейр и др. антистатични/токопроводящи обувки, за предпазване от риска статично електричество, съгласно изискването на Приложение 3 към чл.17 от Наредба 3 от 19 април 2001г. за минималните изисквания за безопасност и опазване здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място. За да отмени това предписание, административният съдия е приел, че актът в тази част е бил издаден при неизяснена фактическа обстановка, като за това са били необходими и специални знания.Именно и базирайки се на приетото по делото заключение на в.л. доц. В., съставът е обосновал и извода си, че в предприятието се прилагат специфични мерки за защита от внасяне на електростатични заряди в производствените помещения, вклч. и с монтажните конвейри. В допълнение е посочил, че въпреки, че намира за безспорно доказано от фактическа страна, че рискът статично електричество съществува за посочените работни места, то с оглед обстоятелството, че подът в цеха е покрит с балатум, носенето на антистатични обувки е безпредметно, тъй като същите не биха могли да проведат електростатичния заряд към земята. Балатумът върху пода удовлетворява изискването подът в такива помещения да е безискров, за да не възникне искра при падане на предмет. Налице били и други специфични мерки, които успешно отвеждали статичното електричество към земята. В крайна сметка е заключено, че като е приложил общите разпоредби за носене на антистатични обувки към едно специфично производство, прилагащият мерките орган е приложил неправилно закона, тъй като антистатичните обувки в конкретните условия не биха работили по предназначението си, за което е категорично вещото лице. Настоящият касационен състав намира, че въпреки че е изложил стройна теза, фактически обоснована и със заключението на вещото лице, то предприетите и приложени други мерки досежно предпазването от статично електричество, не освобождават работодателя от съобразяване с нормативно дължимото съгласно цитираното приложение на Наредба 3/2001г.. Предписаната мярка има своето място и значение, вкл. и с оглед констатираните неравности на пода и частичната липса на изолиращия балатум на места в посоченото поделение. В самата Инструкция по техника на безопасност при работа с преса, утвърдена в предприятието ясно е посочено, че в частта Изисквания за безопасност и здраве при работа е разписано в т.3, че работниците следва да са облечени с дрехи от памучна тъкан, но и обувките на същите следва да са с токопроводяща подметка. Същите изисквания фигурират и в Инструкцията за общите мерки за безопасност при запресоване на трасьорни табелки. В този смисъл, макар и да се намират за обосновани реално предприетите мерки за визираното производство от страна на работодателя, с оглед защитата от посочения риск, то съобразяването с общата нормативна рамка не се изключва и не може да бъде преодоляно от фактически въведените други, допълнителни мерки за предотвратяване на конкретния риск. В този смисъл тези мерки не могат да заместят предписаните, след като това не е нормативно предвидено. Или в тази част решението се намира за неправилно, налице е касационно основание по чл.209, т.3 АПК неправилно прилагане на материалния закон. Това обосновава и неговата отмяна в тази му част и отхвърляне жалбата на АД-то. По разноските. С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ГИТ, които се констатираха да са в размер на общо 170 лева(70 лева за ДТ за касационна жалба и 100 лева за осъществената защита от юрисконсулт за тази инстанция). По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение