Решение № 10033 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2012 г.

Решение № 10033 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12385/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кирилка Радославова Антонова, чрез пълномощника й адв. Св. Нейкова, против решение № 2969 от 04.06.2012 г., постановено по адм. дело № 70/2010 г. от Административен съд София-град в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение до пълния предявен размер от 2 968.75 лв., като неоснователен и недоказан за сумата от 677.07 лева и погасен чрез прихващане за сумата от 2 013 лева, както и в частта, с която е осъдена да заплати в полза на Агенция "Митници" сумата от 301 лв., представляващи разноски по делото. Претендира отмяна на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост и присъждане на понесените разноски в пълен размер за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Агенция "Митници", чрез пълномощника юрк. Йоцова, прави възражение за неоснователност на касационната жалба и прилага подробни писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приложил материалния закон спрямо безспорно установените от него факти, поради което решението му следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, въз основа на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. По същество е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. С обжалваното съдебно решение Агенция "Митници" е осъдена да заплати на Кирилка Радославова Антонова обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 278. 68 лв., ведно със законната лихва считано от 22.12.2011 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска й в останалата част до размера на 2 968. 75 лева, като неоснователен и недоказан за сумата от 677.07 лева и погасен чрез прихващане за сумата от 2 013 лева. Със същото решение Кирилка Радославова Антонова е осъдена да заплати на Агенция "Митници" понесените по делото разноски в размер на 301 лева. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел за установено, че със Заповед № 8550 от 18.11.2009 г. на Директора на Агенция "Митници" е прекратено служебното правоотношение на Кирилка Радославова, заемаща длъжността "старши инспектор" с ранг III младши в Митница "Аерогара - София", на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С Решение № 17032 от 22.12.2011 г., постановено в касационно производство по адм. дело № 2816/2011 г., тричленен състав на ВАС е отменил заповедта, като незаконосъобразна. Служителката е възстановена на работа с разпореждане № 212-00-336 от 12.01.2010 г. на длъжност "старши инспектор" в Митница "Аерогара - София" с брутно месечно възнаграждение от 687. 50 лева. Приел е още, че със заповед № 55 от 26.01.2010 г. на началника на митницата е разпоредено на г-жа Радославова да се изплати обезщетение по смисъла на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, за оставането й без работа от 24.11.2009 г., в размера на две брутни месечни заплати и плащането е било извършено през м. февруари на същата година. За времето от 24.11.2009 г. до 24.10.2010 г. г-жа Радославова има регистриран в ТД на НАП един трудов договор от 01.03.2010 г. с работодател "Лукойл Ейвиешън България" ЕООД с основно трудово възнаграждение 1 350 лв. и деклариран осигурителен доход в периода от м. март 2010 г. до м. октомври 2010 г. общо в размер на 11 225. 92 лв. При тази фактическа установеност съдът е приел иска, с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за допустим и частично основателен. За времето, през което жалбоподателката е останала без работа - от 24.11.2009 г. до 01.03.2010 г., с оглед размера на брутното възнаграждение към момента на влизане в сила на решението за отмяна на уволнението, обезщетението, което й се дължи е в размер на 2 291.68 лева. От така определената сума съдът е счел, че следва да се приспадне полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл и това по ал. 4, или общо три брутни месечни заплати, тъй като с отмяната на уволнението отпада и основанието за плащане на тези обезщетения. Решението е неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка и е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Неправилно обаче е приложил материалния закон, поради което решението ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество на базата на събраните доказателства. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в действащата му редакция по ДВ., бр. 95/2003 г., когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. В случая правилно съдът е приел, че брутната заплата на г-жа Радославова към момента на признаването на уволнението за незаконно е била 687. 50 лева. Неправилно обаче съдът е приел, че жалбоподателката е останала без работа само за периода от 24.11.2009 г. до 01.03.2010 г., след която дата е започнала работа със по-висока заплата. Видно от представения по делото трудов договор № 15 от 01.03.2010 г. същият влиза в сила не с подписването му от страните, а от 01.04.2010 г. При това положение административния орган дължи обезщетение за периода от 24.11.2009 г. до 01.04.2010 г. или изчислено на базата на 687. 50 лв. брутно възнаграждение това обезщетение възлиза на сумата от 2 979. 18 лева (229.18 за периода от 24.11 до 31.11.2009 г. и 2 750 за периода от 01.12.2009 г. до 31.03.2010 г.). Приспадането на изплатените обезщетения по реда на чл. 106, ал. 2 от дължимите от административния орган обезщетения с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е обсъждано в множество актове на ВАС и практиката в това отношение е еднозначна - такова приспадане е основателно, тъй като това са плащания, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. Разликата се явява единствено на плоскостта на законосъобразността на административния акт, с който е прекратено служебното правоотношение. В случаите, когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото от работодателя обезщетение е в размер на две месечни заплати; когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер максимум на 10 брутни месечни възнаграждения (сега 6). Да се приеме обратното би означавало, че държавният служител е получил два пъти обезщетение за първоначалния период от два месеца. В случая на г-жа Радославова са били изплатени по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл две суми, представляващи обезщетение за оставането й без работа - 671 лв. и 511. 25 лв. (л. 45), или общо 1 182. 25 лева, за който факт е представен като доказателство фиш № 1 от м. февруари 2010 г. Пред вид казаното по-горе тази сума следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение. Или в крайна сметка ищцата Кирилка Радославова има право на обезщетение в размер на 1 796. 93 лева (2 979.18 - 1 182.25 = 1 796.93) за това, че служебното й правоотношение е било прекратено незаконосъобразно и в рамките на периода от 24.11.2009 г. до 01.04.2010 г. е останала без работа. Не стои така обаче въпросът с изплатеното обезщетение за неотправено предизвестие по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл. Основанието за изплащане на това обезщетение е неспазването на задължителния срок на предизвестие от страна на органа по назначаване. Ако това задължение беше изпълнено, Радославова би полагала труд още един месец и би получила съответното трудово възнаграждение. Неизпълнението я е лишило от това месечно възнаграждение, поради което е получила обезщетението. Това обезщетение няма връзка с дължимото такова по чл. 104, ал. 1, чието правно основание е оставане на държавния служител без работа, за да се приеме за основателно възражението за прихващане. Обезщетението за неспазен срок на предизвестие е дължимо и правното основание за заплащането му не отпада с отмяната на административния акт. Законната лихва върху главницата от 1 796. 93 лв. е дължима от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е отменена. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в относимата редакция на текста, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Следователно, правото на обезщетение възниква от момента на отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Денят на забавата по чл. 86 от ЗЗД не може да предхожда възникването на правото на обезщетение. Ето защо предявеният преди този момент иск, какъвто е настоящият случай, е преждевременно подаден и датата на предявяването му, която предхожда датата на отмяна на административния акт, не поставя кредитора в забава (вж. т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт.). Ето защо в случая лихвата е дължима от 22.12.2011 г. Претенцията на страните за присъждане на понесените по делото разноски е неоснователна, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. И двете страни в процеса не са изпълнили задължението си по ГПК, след като са поискали присъждане на разноски да представят на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Пред вид правомощията на касационната инстанция по чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК и изложените мотиви, Върховният административен съд, трето отделение