Решение № 7708 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2017 г.

Решение № 7708 от 19.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1530/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба подадена от Н. М., гражданин на Ш. Л., срещу решение № 146 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 225 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ 4518 ОЧ-1592 от 23.09.2016 г. на зам. началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП)- Д., с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "принудително отвеждане до границата на Р. Б.".

Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага, доводи че съдът неправилно е приел, че са налице всички предпоставки за налагането на принудителна административна мярка. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че неопределянето на срок за доброволно напускане не засяга законосъобразността на волеизявлението за налагане на ПАМ. Сочи, че липсата му е в противоречие с чл. 39б, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ). Разпоредбата е създадена за да въведе в законодателството ни чл. 7, § 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО). Неправилно е прието в решението, че определянето на срок за доброволно напускане не е елемент от фактическото основание за прилагане на ПАМ, както и че при желание на чужденеца такъв срок може да бъде определен впоследствие. Неправилно съдът е приел, че не е нарушено правото на изслушване на чужденеца, тъй като по време на производството М. не е заявил, че не разбира английски език и желае да му бъде назначен преводач от тамилски език. Използването на латинска азбука не означава, че чужденецът има познания по английски език. Решението, с което на чужденеца е отказана международна закрила, не е влязло в сила. Ако административният орган беше осигурил езиков превод е щял да достигне до извода, че е търсещо закрила лице и спрямо него Директива 2008/115/ЕО не може да бъде приложена. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено.

Ответникът - Заместник-началникът на Гранично полицейско управление - Б. при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на Н. М. гражданин на Ш. Л. срещу заповед № УРИ 4518 ОЧ-1592 от 23.09.2016 г. на зам. началника на ГПУ - Б. при РДГП - Д., с която на чужденеца е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Р. Б.".

За да постанови оспорения съдебен акт, съдът е изложил, че до началника на ГПУ - Б. е постъпило предложение с рег. № УРИ 4518р - 8130 от 23.09.2016 г. от ст. инспектор, началник на 01 ГОДГ при ГПУ - Б., с което последния го уведомил, че на 22.09.2016 г. около 16,30 часа, в землището на с. К., общ. М., обл. В., на около 200 м. източно от ГП № 157, са установени и задържани 34 лица - мъже и момчета, граждани на Афганистан, Бангладеш, Пакистан, Ш. Л. и Иран, всички без документи, сред които и жалбоподателя - Н. М., роден на ..**** г., гражданин на Ш. Л. Всички те отговарят на профила "нелегален емигрант". В предложението е посочено, че самоличността им е установена след извършена справка в АФИС, където по - голямата част от тях имат регистрация. Жалбоподателят е без такава регистрация в АФИС. Т. като лицата не могат да удостоверят влизането си в страната по законноустановения ред и използват Р. Б. като транзитен пункт за миграция към трета държава, е направено предложение да им бъдат наложени принудителни административни мерки по ЗЧРБ. Със заповед № УРИ 4518 ОЧ - 1592 от 23.09.2016 г. предвид факта, че на 22.09.2016 г., около 16,30 часа в землището на с. К., обл. В., на около 200 м. източно от ГП № 157, е установен и задържан гражданинът на Ш. Л. - Н. М., без да може да удостовери влизането си в Р. Б. по законноустановения ред и въз основа на мотивите изложени в предложение рег. № УРИ 4518р - 8130 от 23.09.2016 г. от ст. инспектор началник на 01 ГОДГ при ГПУ - Б., зам. началникът на ГПУ - Б., на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, т. 1 от ЗЧРБ е наложил на Н. М. принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р. Б.". При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за нейната законосъобразност. Посочил е, че са били налице предпоставките за налагане на ограничителната мярка, предвид безспорното обстоятелство, че на 22.09.2016 г. лицето е преминало незаконно държавната граница. Поради това е достигнал до извод, че е налице хипотезата на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 39б от ЗЧРБ и за липса на осигурен превод от тамилски език.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ чужденец може да влезе в Р. Б., ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква. А според нормата на чл. 41, т. 1 от същия закон (в релевантната към момента на прилагането на ПАМ редакция), принудително отвеждане до границата на Р. Б. се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Разпоредбата е императивна и при установяване на юридически факти, попадащи в състава на предвидената хипотеза, органът в условията на обвързана компетентност, задължително прилага ПАМ с цел да се преустанови извършваното правонарушение.

Видно от съдържащото се към административната преписка предложение на прилагане на ПАМ (рег. № УРИр 4518р - 8130 от 23.09.2016 г.), на 22.09.2016 г. е установен и задържан гражданинът на Ш. Л. - Н. М., който не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Съставлявайки официален свидетелстващ документ, посоченото предложение се ползва с обвързваща доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са се осъществили така, както се твърди от органа - издател. В хода на първоинстанционното производство истинността на документа не е оспорена и съществуването на описаните релевантни за спора факти не е опровергано. Ето защо решаващият съд обосновано е приел за обективирани предвидените предпоставки по чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ (в релевантната редакция) и произнасянето на началника на ГПУ - Б. за законосъобразно.

Относно наведения довод за нарушение на изискването на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, по силата на което в заповедта за налагане на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 1 и 2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, настоящата инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд, че отсъствието на такъв срок в административния акт не опорочава волеизявлението на компетентния орган за прилагане на ПАМ. Определянето на срок за доброволно напускане на страната не е елемент от фактическия състав за прилагане на мярката, а установено от закона производствено правило по издаването й, поради което преценката по чл. 146, т. 3 от АПК следва да съобрази доколко този пропуск се отразява на съдържанието на акта и засяга правата на неговия адресат. Разпореждането по чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ е свързано с изпълнението на заповедта по чл. 39а от същия закон, а производството по изпълнението на административния акт поначало е последващо съдебната фаза по оспорването му и е неотносимо към законосъобразността на властническото волеизявление, респ. към правилността на съдебното решение. Съотнасяне на цитираното изискване към двете хипотези на чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ (в релевантната редакция) би лишило от фактическо и правно битие мярката, тъй като при всяко ненапускане на страната в рамките на определения със заповед за принудително отвеждане срок за доброволно връщане, органът следва да издава нова заповед с идентична разпоредителна част и бидейки обвързан от правилото на чл. 39б, ал. 1 от ЗЧРБ, отново да предостави срок за доброволно напускане. Подобно тълкуване на разпоредбата е противоречи на целта и смисъла на закона. Както правилно е приел първоинстанционния съд, дори да се приеме, че предоставянето на срок за доброволно напускане е неотменим и поради това задължителен реквизит на акта, пропускът на органа не засяга правата на адресата и не може да бъде преценен като съществен. В случая са налице основания да се счита, че непредоставянето на срок за доброволно изпълнение не е в колизия с целите на Директива 2008/115/ЕО.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати от органа процесуални нарушения. Видно от представената административна преписката всички процесуални действия са извършени в присъствието на преводач от английски език, като никъде в административното производство не е заявено, че чуждият гражданин не владее английски език, не го разбира, както и никъде не е вписан отказ да получи или да му бъдат връчени документи на английски език. Процесната заповед е връчена на жалбоподателя при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява необходимо и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Следва да се има предвид още, че в административната фаза на производството чужденецът не е възразил срещу редовността на извършваните производствени действия, в това число относно извършения превод, като всички документи в административната преписка са оформени със саморъчния му подпис и този на назначения преводач.

Противно на доводите в касационната жалба, административният съд законосъобразно е счел, че при издаване на заповедта не е допуснато твърдяното нарушение на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съгласно цитираната разпоредба при инициирано производство пред Държавната агенция за бежанците принудителните административни мерки не се привеждат в изпълнение до приключване на производството, но не представляват основание за отмяната им.

При така установеното от фактическа и правна страна, като е отхвърлил жалбата на Н. М. срещу заповедта за прилагане на ПАМ, АС - В. е приложил правилно материалния закон. Изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. При липса на релевираните отменителни основания атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение