Решение № 15376 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2012 г.

Решение № 15376 от 20.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13906/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационни жалби на Йордан Йочев Маринов и на ДФ "Земеделие" срещу решение № 553 от 01.10.2012 г. по адм. д. № 485/2012 г. на Административен съд Плевен с доводи, че е направилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и затова следва да бъде отменено със законните последици. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба на ДФ "Земеделие" е процесуално НЕДОПУСТИМА. Съобщението за решението е връчено по съответния ред на 05.10.2012 г., 14-дневният преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК е изтекъл на 19.10.2012 г., а видно от представения с молбата от 05.11.2013 г. документ от куриерската фирма касационната жалба е изпратена на 26.10.2012 г. и съответно получена в съда на 29.10.2012 г. По тези съображения, като просрочена, жалбата на ДФ "Земеделие" следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по отношение на нея следва да бъде прекратено. Касационната жалба на Йордан Йочев Маринов е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК, е осъден ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, гр. София да заплати на Йордан Йочев Маринов от с. Пелишат, обл. Плевен, сумата 1840 лева, представляваща имуществени вреди, и сумата 2000 лева, представляваща неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт АУПДВ № 01 - 6500 - 24038/13.04.2011 г., отменен с Решение № 597/31.10.2011 г. по ахд № 593/2011 г. на Административен съд Плевен, като исковете в останалата им част над 1840 лева до претендираните 2600 лева за причинени имуществени вреди и над 2000 лева до претендираните 20000 лева за причинени неимуществени вреди, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски. С касационната жалба Йордан Йочев Маринов оспорва решението в частта, в която са отхвърлени претенциите му. Спорът по делото е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила и наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, правилно е прието, че са налице кумулативно предвидените изисквания за частично уважаване на претенцииите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, причинена вреда и причинна връзка между между този акт и настъпилия вредоносен резултат. Правилен е извода на съда, че Йордан Маринов е претърпял имуществени вреди от отменения акт за установяване на публично държавно вземане в размер на прихванатата през 2011 г. сума от 1840 лева. Искането за разликата до 2600 лева за имуществени вреди е неоснователно, тъй като представлява разноски за водене на касационното производство и същите не са пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Относно претенцията за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, правилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за определяне на същите по справедливост. Въз основа на медицинската документация и свидетелските показания, обосновано и законосъобразно е прието, че претърпяните болки и страдания могат да бъдат репарирани със сумата 2000 лева. Искът за разликата до размер на сумата 20000 лева е неоснователен и недоказан, поради което правилно е отхвърлен. По изложените съображения касационната жалба на Йордан Йочев Маринов е неоснователна. Решението в оспорената от него част е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски за тази инстанция не следва да се присъждат. Мотивиран от това и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение