Решение № 7034 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2017 г.

Решение № 7034 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10467/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ против решение № 221 от 26.06.2017 г., постановено по адм. д. № 299/2017 г. по описа на Административен съд - гр. В. Търново, поправено с решение № 298/15.08.2017 г. по същото дело, в осъдителната му част, с която АДФИ е осъдена да заплати на Й. С. М. сумата 150 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди - сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по съдебно обжалване на наказателно постановление № 11011161 от 02.09.2011 г., издадено от Директора на АДФИ- С., отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила съдебно решение; осъдена е АДФИ да заплати на Й. С. М. сумата 50 лв, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от отмененото наказателно постановление № 11011161 от 02.09.2011 г., издадено от Директора на АДФИ- С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2017 г., до окончателното й изплащане и АДФИ е осъдена да заплати разноски за производството, съобразно уважената част от предявените искове. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. Ответната страна - Й. С. М. чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба срещу решението, в частта му, с която АДФИ е осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Агенция за държавна финансова инспекция е осъдена да заплати на Й. С. М. обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв и за неимуществени вреди в размер на 50 лв, ведно със законната лихва от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, като последица от отмененото наказателно постановление № 11011161 от 02.09.2011 г., издадено от Директора на АДФИ-С., като на ищеца са присъдени съразмерно и разноски. Административният съд е приел, че по отношение на посочените претенции са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на АДФИ. Решението е правилно. Не са налице посочените касационни основания. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 11011161/02.09.2011 г., издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция- С., на Й. М., на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ във вр. с чл. 32, ал. 1 от ЗАНН е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв за нарушение на чл. 32, ал. 1, т. 2 от НВМОП. С Решение № 460/19.06.2012 г. по НАХД № 314/2012 г. по описа на Районен съд - Г. О. НП е отменено. По посоченото дело е представен договор за правна защита и съдействие серия А бланков № 0000081886 от 02.03.2012 г., по което е отбелязано плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв в брой. С Решение № 438/16.11.2012 г., постановено по КНАХД № 10385/2012 г. по описа на Административен съд - В. Т. касационната инстанция е оставила в сила Решение № 460/19.06.2012 г., постановено по НАХД№ 314/2012 г. по описа на Районен съд - Г. О.. Пред АСВТ са изслушани свидетелски показания, от които е установено, че след като получил издадените му наказателни постановления Й. М. се променил - станал изнервен, бил стресиран, а семейните му отношения се изнервили, защото се притеснявали как ще се плащат тези глоби. Съдът е приел, че действително в резултат на издаденото му наказателно постановление Й. М. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, психически дискомфорт, стрес, огорчение от несправедливо наложената му санкция от държавен орган и е оценил обезщетението за тези вреди в размер на 50 лв, като е отчел, че по това време ищецът е имал издадени множество наказателни постановления като наложените глоби по всяко от тях били от 300 лв. до 2000 лв. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция представителят на касатора заявява, че не поддържа касационната жалба в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди. Съдът приема това твърдение за признание пред съда, че този иск е основателен, но доколкото касационната жалба не е съответно оттеглена изрично, цени тези твърдения по съществото на спора. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди, предвид и направеното от касатора признание за това. В случая е налице и доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от отмененото НП. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди, те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Правилно административният съд приема, че са доказани вреди, представляващи стрес, душевна болка и притеснение, претърпени вследствие на издаденото наказателно постановление и че те са резултат от незаконосъобразното ангажиране на административно-наказателната отговорност на ищеца. При преценка размера на обезщетението, съдът правилно е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен. Ето защо решението е правилно и в посочената част. Неоснователни са доводите на касатора за изтекла погасителна давност по присъдената лихва върху неимуществените вреди от предявяване на исковата молба. Касае се за законна лихва върху главницата, която се дължи по всички основателни искови претенции и няма как да е погасена по давност, доколкото изискуемостта и настъпва след предявяване на исковата молба. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 110 лв, съгласно представените доказателства и списък, както и предвид обстоятелството, че процесуалният представител не се явява в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение