Решение № 9181 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2016 г.

Решение № 9181 от 26.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4666/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба подадена от "СК С. Т." ЕООД, чрез процесуалния му представител, срещу съдебно решение № 520 от 29.01.2016 г. постановено по адм. дело № 7244 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните норми и е необосновано. Счита, че становището на съда за законосъобразност на оспорената заповед противоречи на събраните по делото доказателства. Като основание за издаване на заповедта са посочени 13 конкретни наказателни постановления (НП), а не 55 НП, както приема съдът. Не отговаря на истината приетото от съда, че НП са влезли в сила. От приетата по делото справка от 9.12.2015 г., за съставени актове за установяване на административни нарушения (АУАН) и издадени НП срещу "СК С. Т." ЕООД и водачи, е видно, че голяма част от НП не са влезли в сила към датата на издаване на обжалваната заповед. При съпоставка на посочените в заповедта НП с тези посочени в справката за съставени АУАН и издадени НП, се установява, че не всички НП издадени срещу водачи са влезли в сила, а единственото издадено срещу превозвача НП № 42-0001189 от 19.06.2015 г., не е влязло в сила. Всички посочени в т. 1 от заповедта НП са издадени срещу водачи и само три са влезли в сила. Няма извършени системни нарушения по смисъла на § 1, т. 28 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), защото в едногодишния срок от влизане в сила на първото НП, в последствие няма други съставени АУАН, за извършени други такива нарушения, за които да има влезли в сила НП. Всички посочени в т. 2 от заповедта НП също са издадени срещу водачи. И тук няма извършени системни нарушения по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗАвтП. Липсват основания за прилагане на чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от ЗАвтП и чл. 13, т. 1, б. "в" от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34), тъй като няма влезли в сила издадени НП срещу превозвача "СК С. Т." ЕООД. При постановяване на решението съдът не се съобразил, че дружеството има сключени договори за франчайзинг с водачите на таксиметровите автомобили, че то няма собствени автомобили и няма назначени водачи на трудов договор, с които да извършва таксиметров превоз на пътници. Превозът на пътници се извършва не от "СК С. Т." ЕООД, а от водачите със собствените им автомобили, за тяхна сметка, като заплащането е за тях. Водачите сами организират дейността си в съответствие с ЗАвтП и Наредба № 34. Дружеството е изпълнило задълженията си вменени му в чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 34. Ако водачът не е изпълнил свое задължение по чл. 38 - чл. 43 от Наредба № 34, отговорността е негова, а не на превозвача. В констативния протокол от комплексната проверка, като единствено нарушение на превозвача е посочено, че не представя върнатите пътни книжки, за което му е издадено НП № 42-0001189 от 19.06.2015 г., което не е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че е налице извършено от него нарушение. Посочените обстоятелства не са обсъдени от съда, което е довело до постановяването на неправилно и необосновано решение. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в представена по делото молба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "СК С. Т." ЕООД срещу заповед № РД-01-293 от 25.06.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", с която са прекратени правата произтичащи от Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10005, издадено на 5.01.2010 г. на дружеството, то е заличено от регистъра на търговците извършващи таксиметров превоз на пътници и е отнето и горното удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С решението "СК С. Т." ЕООД е осъдена да заплати на ИА "АА" сума в размер на 300,00 лв., представляваща разноски за тази инстанция. За да постанови този резултат, съдът изложил, че на "СК С. Т." ЕООД е било издадено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10005 от 5.01.2010 г. Поради зачестили сигнали и жалби от граждани във връзка с предоставяната услуга таксиметров превоз от името на дружеството, била извършена проверка в системата "Административно наказателна дейност" (АНД) на ИА "АА", относно съставените АУАН и издадените въз основана тях НП. Установило се, че за периода от 1.01.2013 г. - 24.06.2015 г. на превозвача и на водачи, извършващи таксиметрова дейност от името на превозвача "СК С. Т." ЕООД били съставени 55 броя АУАН. Така също били издадени и НП на водачи, извършващи таксиметров превоз на пътници от името на "СК С. Т." ЕООД за извършени нарушения на: чл. 21, ал. 1, т. 7 от Наредба № 34 - стикерите с цените на предлаганата услуга не били по образец, съгласно приложение № 9 от Наредба № 34; чл. 21, ал. 1, т. 13 от Наредба № 34 - стикерите с наименованието на превозвача не отговаряли на изискванията; чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 - водачът не попълвал пътната книжка; чл. 8, ал. 2 от Наредба № 35 от 3.11.1999 г. за техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (Наредба № 35) - фискалният бон не съдържал информация, съгласно приложение № 3 от Наредба № 35; чл. 38, пр. 1 от Наредба № 34 - след наемане на автомобила водачът не включвал електронния таксиметровия апарат с фискална памет; чл. 95, ал. 2 от ЗАвтП - водачът управлявал лек таксиметров автомобил, оборудван с устройство или приспособление, свързано с работата на таксиметровия апарат, което дава възможност за записване и отчитане на неверни данни. На 12.06.2015 г. била извършена и комплексна проверка от служители на областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. С. на "СК С. Т." ЕООД, в присъствието на управителя на дружеството. Констатирано било, че превозвачът не е организирал надлежното съхранение на пътните книжки на водачите. Издадено било НП № 42-0001189 от 19.06.2015 г. за извършено нарушение от превозвача на чл. 34, т. 2 пр. 1 от Наредба № 34, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да съхранява пътните книжки на водачите след тяхното приключване за срок от 5 години. В предложението - доклад за издаване на заповедта било посочено, че на водачите на дружеството са съставени 55 бр. АУАН, като за 2013 г. - 19 бр. НП, за 2014 г. - 19 бр. НП, за 2015 г. - 17 бр. НП. Въз основа на материалите, съдържащи се в административната преписка изпълнителният директор на ИА "АА" издал заповед № РД-01-293 от 25.06.2015 г., с която на основание чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от ЗАвтП вр. с чл. 13, т. 1, б. "в" и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34 е прекратено правото, произтичащо от удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 10005 от 5.01.2010 г., заличено е "СК С. Т." ЕООД от регистъра на търговците, които извършват таксиметров превоз на пътници и отнето удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници на дружеството. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган (чл. 15, ал. 1 от Наредба № 34), при спазване на установената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от ЗАвтП законодателят е разписал основания за прекратяване на правото на извършване на таксиметров превоз на пътници от търговеца, като в т. 1, б. "в" от цитираната разпоредба е предвидено, че това става, когато "при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени този закон и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него". Приел е, че в процесния случай е налице горната хипотеза, след като административният орган е установил, че в периода от 1.01.2013 г. - 24.06.2015 г. на превозвача и на водачите, извършващи таксиметрова дейност от негово име са съставени 55 броя АУАН и са издадени и съответните за това НП, които са влезли в сила. След анализ на понятията "превозвач" и "таксиметрови превози" посочени в § 1, т. 5 и т. 26 от ДР на ЗАвтП, съдът е достигнал до извод, че извършените нарушения на дейността по таксиметров превоз от "СК С. Т." са във втората хипотеза по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтП, т.е. при условията на извършван превоз от водачи от името на превозвача. Посочил е, че именно на превозвача са възложени задълженията по чл. 33 и чл. 34 от Наредба № 34, да организира труда на водачите, да организира проверки за техническото състояние на автомобилите преди излизане и експлоатация, да снабди водачите с необходимите документи, както и да контролира редовното и точното попълване на пътните книжки от водачите на автомобилите, посредством които упражнява превозваческата си дейност. Поради това е достигнал до извод, че са били налице материално правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Решението е правилно. В нормите на чл. 12, ал. 8 от ЗАвтП и в чл. 13 от Наредба № 34 законодателят е разписал основания за прекратяване на правото за извършване на таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от ЗАвтП, то се прекратява, когато при осъществяване на дейността от превозвача са нарушени ЗАвтП или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В чл. 13, т. 1, б. "в" от Наредба № 34, нарушаването на ЗАвтП или издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, също е въведено като основание за прекратяване на правото за извършване на таксиметров превоз на пътници, като допълнително е посочено изискването за системност на нарушенията. В случая, като основание за издаване на заповед № РД-01-293 от 25.06.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА", са посочени както чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от ЗАвтП, така и чл. 13, т. 1, б. "в" от Наредба № 34. Поради това, за да се направи извод за съответствието на заповедта с материалния закон, е достатъчно е да се установи, че са изпълнени предпоставките за прилагане на която и да е от посочените в заповедта разпоредби. Изискването за "системност" на нарушенията не е въведено от законодателя в нормата на чл. 12, ал. 8 от ЗАвтП. Поради това наведените в касационната жалба възражения за липса на системност на нарушенията по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗАвтП са ирелевантни при преценка законосъобразността на заповедта. Неоснователно е и възражението, че посочените в чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от ЗАвтП предпоставки не са налице, предвид липсата на влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени административни наказания на "СК С. Т." ЕООД. Както е посочил и първоинстанционният съд, съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗДвП "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани както от регистрирани превозвачи, така и от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В случая касационният жалбоподател не оспорва, че на водачите, извършващи таксиметрови превози от името на "СК С. Т." ЕООД, с влезли в сила наказателни постановления, са наложени административни наказания, за нарушения на ЗАвтП и подзаконовите актове по прилагането му. Тоест нарушенията са извършени при осъществяване на дейността по таксиметров превоз, от името на регистриран превозвач, с което предпоставките по чл. 12, ал. 8, т. 1, б. "в" от ЗАвтП са осъществени. Направеното в касационната жалба тълкуване, че основание за прекратяване на правото за извършване на таксиметров превоз, са единствено извършени нарушения от самото дружество превозвач, не отговаря на целта и смисъла на закона. Именно предвид факта, че таксиметровата дейност се извършва от негово име, превозвачът следва да носи отговорност, за допуснатите при осъществяването на тази дейност нарушения. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 34 от Наредба № 34, възлагаща му задълженията да осигурява на своите водачи необходимите документи за извършване на таксиметровите превози; да осъществява контрол върху правилното и редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок пет години; да осигурява правилното използване на електронния таксиметров апарат с фискална памет и др. Именно в следствие на неупражняване на дължимия от превозвача контрол от водачите са извършени посочените в заповедта административни нарушения. Както се посочи, същите са извършени при осъществяване на дейността по таксиметров превоз от името на "СК С. Т." ЕООД, поради което са били налице посочените в закона предпоставки за прекратяване на правата произтичащи от удостоверението за регистрация на дружеството, отнемането на посоченото удостоверение и заличаването му от регистъра на търговците извършващи таксиметров превоз на пътници. Като е достигнал до посочените правни изводи, съставът на АССГ е постановил решението си в съответствие с материалния закон. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ИА "АА" сумата от 300, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,