Решение № 5907 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2009 г.
ВАСIII отделение05.05.2010 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
Отменя решение № 932 от 01.06.2009 г., постановено по адм. д. № 737 по описа за 2009 г. на Административен съд -Варна, като вместо него постановява: Отхвърля жалбата на дружество "Коледжиков" ЕООД, град Варна против заповед № 0402./10.02.2009 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 35 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, на община Варна е отменена заповед № 4678/26.11.2008г и е прекратена административната преписка по молба № ЗАО-20103/10.05.2007 г. на Иван Иванов Коледжиков, в качество на управител на "Коледжиков "ЕООД. Обезсилва определение № 3623 от 23.07.2009 г., постановено по № 737 по описа за 2009 г. и прекратява производството по молба № 12484/22.06.2009 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5907 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12413/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Варна против решение № 932 от 01.06.2009 г., постановено по адм. д. № 737 по описа за 2009 г. на Административен съд -Варна. Навеждат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Подадена е и частна жалба против определение № 3623 от 23.07.2009 г., постановено в закрито съдебно заседание, с което Административен съд -Варна е отхвърлил молбата на кмета на община Варна за изменение на решението по делото в частта, с която община Варна е осъдена да заплати на дружество "Коледжиков "ЕООД разноски в размер на 800 лв. Ответникът по касационната жалба и частната жалба- дружество "Коледжиков" ЕООД в писмено становище оспорва същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество е основателна. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд Варна е обявил нищожност на заповед № 0402./10.02.2009 г. на кмета на община Варна, с която на основание чл. 35 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, на община Варна е отменена заповед № 4678/26.11.2008г и е прекратена административната преписка по молба № ЗАО-20103/10.05.2007 г. на Иван Иванов Коледжиков, в качество на управител на "Коледжиков "ЕООД. С отменената заповед № 4678 от 26.11.2008 г., въз основа на решение на Общински съвет Варна № 679-3/9/25 от 28.07.2008 г., е разпоредено прекратяване на на съсобственост между община Варна и дружество "Коледжиков" ЕООД чрез продажба на принадлежащите на община Варна 102 кв. м. в идеални части от недвижим имот - УПИ VI-1064, целият с площ от 477 кв. м. за сумата 133 200 лв, вносими в 30 дневен срок от датата на връчване на заповедта. Съдът неправилно е приел, че обжалваната заповед, макар издадена на основание чл. 35 от Наредбата по чл. 8 от ЗОС на община Варна, се основава на нормите на чл. 99 от АПК, а кметът на общината не разполага с правомощие да отменя заповедта, която е елемент от гражданскоправна сделка. Съобразно нормата на чл. 36, ал. 3 от ЗОС въз основа на решението на общинския съвет за прекратяване на съсобствеността1, кметът издава заповед и сключва договор. Фактическият състав на прекратяване на съсобственост между общината и всяко трето физическо или юридическо лице, включва три елемента от смесен характер - решение на общинския съвет, заповед на кмета на общината и договор между общината и съделителя. Едва с изпълнението на всички елементи от фактическия състав на делбата, се пораждат права за съделителя - физическо или юридическо лице. По тази причина заповедта на кмета на общината, която се издава изцяло въз основа и в изпълнение на решението на общинския съвет, което обективира волеизявление за прекратяване на съсобственост, начин на извършването й, цена на придобиване и срок за плащане на цената, няма самостоятелно действие и не може да се приеме за административен акт, пряко пораждащ права за третото лице. Тя не е влязъл в сила индивидуален административен акт, по отношение на нея, правилата за възобновяване на административното производство не намират приложение, както неправилно е приел съдът. След като фактическият състав на прекратяване на съсобствеността по чл. 36, ал. 3 не е довършен, т. е. производството не е приключило със сключване на договор, което се дължи на отрицателния факт на неплащане на определената от общинския съвет цена за имота, заповедта за отмяната на предходната заповед и прекратяване на административното производство, се явява материално законосъобразна. Същата е издадена изцяло в съответствие с приложимата нормата на чл. 35 на НРПУРОИ, което и първоинстанционният съд е констатирал в решението си. Съобразно тази норма, кметът на общината отменя заповедта по чл. 36, ал. 3 ЗОС и прекратява процедурата поради нейната недовършеност, произтичаща от бездействието на съделителя /купувач, а не защото заповедта по чл. 36, ал. 3 страда от порок, който в производството по чл. 99 АПК може да се преодолее. Именно защото заповедта по чл. 36, ал. 3 от ЗОС не поражда пряко права за трето лице - съделител, същата не представлява акт на разпореждане с общинско имущество, за отмяната й не е необходимо решение на общинския съвет. Предвид изложеното, решението на Административен съд Варна следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на дружество "Колеждиков" ЕООД следва да се отхвърли като неоснователна. Обжалваната заповед № 402/10.02.2009 г. е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните норми. Обжалваното с частна жалба определение № 3623от 23.07.2009 г., с което искането на кмета на община Варна за изменение на решението в частта за разноските, следва да се обезсили. Съдът недопустимо се е произнесъл по същество по молба за намаление на присъдени вече разноски, тъй като дължимостта им и техният размер се контролират по пътя на касационното обжалване на решението, ако възражението е направено от осъдената да ги плати страна в производството в срока за обжалване на решението. Правото да се иска изменение на решението в частта на разноските съгласно чл. 248 от ГПК, принадлежи на направилата ги страна, в чиято полза съдът е пропуснал да се произнесе, или е присъдил по-нисък размер от действително направените разноски. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение