Решение № 13152 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Петров, чрез адв. А. Живков, срещу Решение 2584 от 19.04.2021 г., постановено по адм. дело 13867 по описа за 2019 г. на Административен съд София- град. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София-град, чрез юрк. Д. Петрова, в писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Решение 2153-21359/22.11.2019 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което са отхвърлени жалбите на М. Петров с вх. 1012-21-912/17.06.2019 г. и вх. 1012-21-163/18.08.2015 г. против Разпореждане [ЕГН] от 15.06.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, с което, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО и § 4 ал. 1 от ПЗР на КСО, е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заявление МП-40766 от 24.03.2014 г., М. Петров е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПРЗ на КСО, като е представил документи по чл. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) за преценка на правото и определяне размера на пенсията, изрично е декларирал, че няма неописан стаж и лично е подписал заявлението. С Разпореждане [ЕГН] от 29.04.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване е разпореден отказ за отпускане на исканата пенсия. Разпореждането е връчено на касатора на 26.06.2014 г., ведно с два броя трудови книжки и осем броя удостоверенияq образец УП-3, като същото не е обжалвано. На 03.12.2014 г. М. Петров е депозирал искане МКДП-731 да му бъде изготвено копие от заявление за отпускане на пенсия /образец УП-1/ МП-40766/24.03.2014 г., което му е било предоставено на 04.12.2014 г. Със заявление МП-31564/09.03.2015 г. М. Петров отново е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за ОСВ при условията на § 4 от ПЗР на КСО, като освен представените през 2014 г. документи за осигурителен стаж, които са му върнати на 26.06.2014 г., е приложил и Трудова книжка 1132/10.11.1990 г., издадена от СО Вагоностроене, и издадените от ДФ Строймашинженеринг обр. УП-3 203-3/30.10.2000 г. и обр. УП-2 с 203-2/30.10.2000 г. С новопредставените документи се попълва трудов стаж за липсващите периоди, за които жалбоподателят е декларирал, че не е упражнявал трудова дейност. Видно от датите на въпросните документи, лицето е следвало да разполага с тях и към датата на подаване на първото си заявление на 24.03.2014 г., към което не са приложени. След преценка на депозираните документи, с Разпореждане [ЕГН]/200 от 15.06.2015 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване отново е постановил отказ за отпускане на исканата пенсия. С Жалба 1012-21-163 от 18.08.2015 г. М. Петров е обжалвал последното разпореждане. Със Заявление 2113-21-7173 от 18.09.2018 г. М. Петров е представил документи за допълнително четири години стаж. С оглед новите доказателства, с Разпореждане [ЕГН] от 17.10.2018 г. на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО от 18.09.2018 г. датата на представяне на новите доказателства. Във връзка с Жалба 1012-21-1509/16.11.2018 г. срещу разпореждането от 17.10.2018 г., с разпореждане от 30.04.2019 г., предходното е отменено и пенсията е отпусната по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО от 23.07.2017 г. датата, към която за лицето са изпълнени условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Разпореждането от 30.04.2019 г. е обжалвано с Жалба с 1012-21-911 от 17.06.2019 г. С Жалба 1012-21-912 от 17.06.2019 г. М. Петров отново е обжалвал Разпореждане [ЕГН]/200 от 15.06.2015 г. Във връзка с обжалването на Разпореждане [ЕГН]/200 от 15.06.2015 г. и по съдебен ред, с Определение 6951 от 18.09.2019 г. на Административен съд София- град, постановено по адм. д. 7146/2019 г., жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, производството по делото е прекратено и жалбата е изпратена на директора на ТП на НОИ София- град за произнасяне. В тази връзка е постановено процесното Решение 2153-21-359 от 22.11.2019 г., с което, в изпълнение на съдебното определение, са оставени без уважение жалби с вх. 1012-21-912/17.06.2019 г. и вх. 1012-21-163/18.08.2015 г. срещу Разпореждане [ЕГН]/200 от 15. 06.2015 г. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът не е кредитирал. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От събраните по делото доказателства, включително представеното Удостоверение 7980/03.01.2020 г., издадено от Държавна агенция Архиви, според което М. Петров е бил на наборна военна служба от 14.04.1972 г. до 30.03.1974 г., първоинстанционният съд обосновано е приел, че този стаж следва да се зачете от трета категория труд, а не от втора, както е според представената Трудова книжка (ТК) 618/16.07.1968 г. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства. Обсъден е не само стажът в ДФ Строймашинженеринг, но и този във фирма Книжна фабрика, както и претендираните от жалбоподателя за незачетени периоди на получавано парично обезщетение за безработица. С оглед представените съдебни решения за регистрациите на СО Вагоностроене и на ДФ Транстехника, съдът подробно и аргументирано е мотивирал извода си, че за целия удостоверен в трудовата книжка период от 1990 г. до 1997 г., СО Вагоностроене не е съществувало. Правилни са заключенията на съда за компрометираната доказателствена сила на трудовата книжка с оглед липсата на правоприемство между ДФ Строймашинженеринг, от една страна, и СО Вагоностроене и ДФ Транстехника. Относно липсата на правоприемство, освен разсъжденията на съда в тази насока следва да се отбележи, че Върховният административен съд неколкократно се е произнасял в същия смисъл: Решение 8216/25.06.2020 г., постановено по адм. дело 8922/2019 г., Решение 10967/01.11.2021 г., постановено по адм. дело 6000/2021 г. и др. Съдът подробно е обсъдил всички нередовности на ТК 1132/10.11.1990 г., издадена от СО Вагоностроене, на образец УП-3 203-3830.10.2000 г. и на образец УП-2 302-2/30.10.2000 г., издадени от ДФ Строймашинженеринг и мотивирано е приел, че посочените документи не доказват осигурителен стаж и осигурителен доход. Така например, в трудовата книжка е удостоверен само стаж в СО Вагоностроене за периоди, които допълват записите в първоначално представените ТК 618/16.07.1968 г., издадена от Авторемонтен завод, гара Искър, и ТК 2503/21.05.1996 г., издадена от Авторемонтен завод, гара Искър. Закономерно съдът е достигнал до извода, че при наличие на няколко трудови книжки, без всяка една от тях да е продължение на предходната, разколебава официалната им доказателствена сила по чл. 347 от КТ, за което също е налице практика на Върховния административен съд (Решение 17289 от 29.12.2011 г., постановено по адм. дело 5879/2011 г., Решение 5701 от 30.04.2009 г, постановено по адм. дело 171/2009 г.). СО Вагоностроене съществува от 10.02.1987 г. до 26.05.1989 г., което изключва от негово име да е издадена трудова книжка на 10.11.1990 г. Всички периоди, както и трудовата книжка при издаването й, са подпечатани с печат на СО Вагоностроене - ДФ Строймашинженеринг, въпреки че ДФ Строймашинженеринг не се явява правоприемник на цялата фирма Транстехника, респективно - на СО Вагоностроене. В обр. УП-2 203-2/30.10.2000 г. е вписан Булстат[номер] на осигурителя ДФ Строймашинженеринг, който фирмата има от 2011 г. В този смисъл е и Решение 3699/11.03.2020 г., постановено по адм. дело 9889/2019 г. на Върховния административен съд, с което е установено подобно антидатиране. В образеца са вписани чл. 349 и чл. 350 от КСО, въпреки че към 2000 г. този нормативен акт се нарича Кодекс за задължително обществено осигуряване (КЗОО), а чл. 349 и 350 не съществуват - същите са допълнени с изменението и допълнението на КЗОО, публикувано в ДВ бр. 67/2003 г. Подобно несъответствие е установено и в бланката на образеца: налична е графа часове, която е включена в удостоверенията по утвърден образец след допълнението на чл. 9, ал. 1 от КСО, обнародвано в ДВ бр. 112/2004 г., и изменението и допълнението на чл. 38 от НПОС, обнародвано в ДВ, бр.24/2005 г., в сила от 01.01.2005 г. Същата логика следва и изискването за ЕГН на лицето, което е от 10.04.2012 г. Установено е, че вписаният осигурителен доход надхвърля три пъти размера на средномесечната работна заплата за страната, въпреки че фирмата е с начална дата на неплатежоспособност 31.03.1993 г. и обявена неплатежоспособност с решение от 03.01.1997 г. на СГС. Налице е несъответствие на номера по Булстат на ДФ Строймашинженеринг в образец УП-3 203-3/30.10.2000 г. В същия е посочено неправилно правно основание: т. 4 н от ПКТП (отм.), вместо т. 4а, б. н. Посоченият чл. 40 от НПОС в образец УП-3 203-3/30.10.2000 г. също поражда съмнение за достоверността на документа, тъй като към 2000 г. наредбата е със старото си название: Наредба за пенсиите. Графата часове също е включена по късно в утвърдените образци - от 01.01.2005 г. В образците не е посочено къде се съхраняват изплащателните документи, има разлика между наименованието на осигурителя и това в положения печат, като неправилно е вписано, че ДФ Строймашинженеринг е правоприемник на СО Вагоностроене. Според справката за трудовия стаж на М. Петров от личното му трудово досие, получено от Столичен автотранспорт ЕАД, същият е представил при започване на работа в дружеството само два броя трудови книжки с 618/16.07.1968 г. и 2503/21.05.1996 г., които са представените от лицето с първото му заявление за пенсия от 24.03.2014 г., като вписаните периоди в справката напълно съответстват на тези в първото заявление за пенсиониране от 24.03.2014 г. За него не са открити данни в Регистъра на осигурените лица след 01.01.1997 г., въпреки задължението на осигурителите по чл. 5, ал. 4 от КСО. Правилен е изводът на съда да не кредитира заключението на вещото лице. То неправилно е зачело времето на наборната военна служба на М. Тодоров като труд от втора, вместо от трета категория труд. Неправилно е определен и общият размер на осигурителния стаж на касатора. При тези данни изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт е правилен. Събраните доказателства оборват твърденията на касатора и доказателствената сила на представените от него документи, подкрепящи тезата му. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения - недопуснати свидетелски показания и почеркова експертиза на трудовата книжка и спорните образци УП, понеже обстоятелствата, които евентуално ще се изясняват с тях не са спорни между страните. Възражението, че съдът не е изяснил какво означава СО - стопанско обединение или строително обединение, има бланкетен характер. Това не може да се приеме за съществено процесуално нарушение и неговото уточняване не би повлияло на крайното решение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. М. Петров следва да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,