Решение № 14359 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2013 г.

Решение № 14359 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12613/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на "Анджелина В енд К" ООД, гр. Банско против решение № 7528/04.06.2013 г. по адм. дело № 4052/2013 г. по описа на Върховен административен съд - седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-14-17/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта по т. 17 от приложения списък РК-07-01/2013 г., неразделна част от заповедта. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна министърът на икономиката, енергетиката и туризма оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Анджелина В енд К" ООД, гр. Банско срещу заповед № РД-14-17/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която е наредено заличаване на дружеството от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност, в частта по т. 17 от приложения списък № РК-07-01/2013 г., неразделна част от заповедта. Съдът е приел, че по силата на закона при непредставяне на копие от договора за застраховка в предвидения 14-дневен срок от сключването му, за туроператора или туристическия агент настъпва предвидената в чл. 20, ал. 1 от Закона за туризма (отм.) (ЗТ) последица - заличаване на регистрацията при хипотезата на т. 4, б. "г". Прието е също така, че договорът за застраховка на туроператора за съответната календарна година подлежи на ежегодно вписване, съответно - представянето му пред регистриращия орган е условие за продължаване действието на регистрацията. Оправомощеният по Закона за туризма орган следи за изпълнението на това задължение и действа в условията на обвързана компетентност. Неизпълнението на задължението за представяне на копие от договора за застраховка законодателят е приравнил на липсата на такъв договор, което се санкционира със заличаването му от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти за извършване на съответния вид туристическа дейност. Поради това съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати нарушения, и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.), туроператорът е длъжен ежегодно да сключва договор за застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2, както предвижда текста на чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Регистриращият орган следи за изпълнението на това задължение, като при констатирано неизпълнение, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.), министърът на икономиката, енергетиката и туризма е задължен да заличи регистрацията на съответния туроператор. По делото е установено неизпълнението от страна на касатора на задължението за представяне на копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.). Неспазването на този срок, както законосъобразно е приел и тричленния състав, представлява нарушение на установено с нормативен акт задължение, вменено в тежест на туроператора, което води до възникване на основание за заличаване на регистрацията му. Наличието на сключен договор за застраховка, представен в съдебното производство, не е основание да се приеме изпълнение на задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). В тази връзка неоснователно е възражението в касационната жалба, че дружеството е имало сключен договор за застраховка и че непредставянето му на органа не е основание за издаването на заповед със съдържание като оспорената. Неизпълнението на което и да е от предвидените в чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.) задължения има за последица заличаването на съответния туроператор или туристически агент от регистъра. Неоснователно е възражението на касатора относно допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Това възражение е поддържано и пред инстанцията по същество, която подробно е мотивирала липсата на нарушение по чл. 146, т. 3 от АПК. Неоснователно е и възражението на касатора, формулирано в съдебно заседание, че в случая е налице по-благоприятен за него материалноправен закон, който следва да бъде приложен. Позовава се на новия Закон за туризма, обн., ДВ, бр. 30 от 26 март 2013 г., в сила от същата дата, съгласно който непредставянето на копие от сключения договор за застраховка само по себе си не е основание за заличаване на регистрацията на туроператора. Императивното правило на чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Действително, след влизане в сила на новия Закон за туризма, с който е отменен предишния такъв, е отпаднала възможността за заличаване на регистрацията при непредставяне на копие от сключения договор за застраховка, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Към момента на издаване на оспорената заповед - 18 януари 2013 г., приложената от административния орган материалноправна норма е била част от обективното право, поради което издаването на заповед със съдържание като оспорената, е могло да се извърши на основанието, установено в действащата норма на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.). Законодателят не е допуснал обратно действие на новия Закон за туризма, от което следва неприложимостта му спрямо един минал момент - този на издаване на административния акт, към който се извършва проверка за неговата законосъобразност. Съгласно ал. 2 на чл. 142 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Приемането на нов закон не съставлява правопогасяващ юридически факт, чието действие може да опорочи вече възникнало и валидно упражнено публично право, поради което е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Правно значение за делото имат само нови факти, които може да променят съществувалото към момента на издаването на атакуваната заповед правно положение и на които по силата на нормативен акт е придадено обратно действие. В този смисъл законодателната промяна няма правопогасяващо значение по отношение осъщественият правопроизводящ юридически факт. Ето защо приемането на нов закон, респ. отмяната на досега действащия, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,