Решение № 413 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2016 г.

Решение № 413 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2016 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба на Инспектората към ВСС против решение по т. 4 от протокол № 55 от заседанието на ВСС, проведено на 05.11.2015 г., с което на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - гр. Г. О., не е наложено дисциплинарно наказание. Изложени са доводи за приемане на решението в нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, съставляващи основания по чл. 146 от АПК. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката на съответната колегия на ВСС.

Ответникът - Прокурорска колегия на Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Захариева, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Ответницата - Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - гр. Г. О., чрез процесуалните си представители адвокати Славова и Чунчуков, поддържат становище за липса на отменителни основания на постановеното решение на ВСС и молят същото да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Главния инспектор рег. № 11-12-062 от 19.03.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - гр. Г. О.. В него е посочено, че в периода 25-27.11.2013 г. е извършена комплексна проверка на дейността на Районна прокуратура - гр. Г. О., обхващаща 2011 г. - 2012 г., приключила с акт за резултатите от извършената проверка изх. № ПП-01-130 от 30.01.2014 г. Цитираният орган на съдебната власт е приел, че административния ръководител - Районен прокурор Д. Х., е извършила нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ, изразяващи се в неизпълнение на други служебни задължения, и по конкретно:

• не е осъществила необходимото организационно ръководство на дейността на администрацията на Районна прокуратура - гр. Г. О. за периода от встъпването й в длъжност на 19.10.2010 г. до м. януари 2013 г., като не е разпоредила в този период да бъде извършена инвентаризация на помещенията, в които се съхранява архива на прокуратурата. Такава е извършена през м. януари 2013 г. и тази инвентаризация е възложена едва в изпълнение препоръка на Инспектората на ВСС, дадена в акт за проверка. Нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗНАФ.

• не е осъществила контрол върху работата на административния секретар и администрацията за правилната организация на деловодната дейност и документооборота в Районна прокуратура - гр. Г. О., което е довело до липса на организация по описване на всички постъпващи дела и въвеждането им в УИС, с което са нарушени цитирани в предложението разпоредби на Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Р. Б., Ръководство за работа с унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р. Б. и Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Р. Б.

• не е осъществила контрол върху служителите, въвеждащи данни в УИС на Прокуратурата на Р. Б.

• не е осъществила контрол върху работата на административния секретар и администрацията за правилната организация на деловодната дейност и документооборота, което е довело до неизпращане на преписи от цитираните постановления за прекратяване на правоимащите лица, което е пряко нарушение на разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК.

Последица от неосъществяването на контрол върху работата на административния секретар и администрацията за правилната организация на деловодната дейност и документооборота в РП - гр. Г. О. при постъпването, приемането и регистрирането на 219 броя досъдебни производства, е на практика прикриване бездействието на прокурор Цветков, по отношение на който Инспектората на ВСС не е могъл да установи точна дата за извършване на нарушенията и не е могъл да инициира образуването на дисциплинарно производство.

Въз основа на така внесеното предложение, с решения по т. 28 от протокол № 14 от заседание на ВСС, проведено на 27.03.2014 г., кадровият орган на съдебната власт, на основание чл. 316, ал. 2 ЗСВ, е образувал дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Х. - Районен прокурор на РП - гр. Г. О. и е избрал чрез жребий дисциплинарен състав. Последният, с определение от 03.04.2014 г. е избрал председател, а с разпореждане от същата дата е определил докладчик по образуваното дисциплинарно дело № 13/2014 г. по описа на ВСС и е насрочил заседание на дисциплинарния състав.

При провеждането на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения на правата на страните, включително и на жалбоподателя.

С решение № 10-00-044 от 22.10.2015 г., постановено по цитираното дисциплинарно дело, дисциплинарният състав е предложил на ВСС да не налага дисциплинарно наказание на Д. Х. Х., административен ръководител на РП - Г. О. по направеното предложение от Инспектората към ВСС.

На проведеното на 05.11.2015 г. заседание на ВСС са били изслушани както привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, така и Главния инспектор на Инспектората към ВСС. В протокол № 55 от заседанието на ВСС от същата дата се установява, че случаят е изложен от члена на ВСС - Д. Узунов, който е и докладчик по делото. При проведеното гласуване 11 члена на ВСС са подкрепили предложението на дисциплинарния състав, 5 са били против него и 3 са се въздържали. Допуснато е нарушение, изразяващо се участие на Главния инспектор при част от обсъждането и при първоначалното гласуване, но и при наличието му решението е благоприятно за Харитонова. Наказание "забележка" е предложено от члена на ВСС К. И., но резултатът е 8 "за", 10 "против" и 1 "въздържал се". Не прието и решение за връщане на преписката на дисциплинарния състав.

От данните по делото се установява, че привлечената към дисциплинарна отговорност прокурор Д. Х. е встъпила в длъжността "административен ръководител - Районен прокурор на Районна прокуратура" - гр. Г. О. на 19.10.2010 г., а преди това цитираната длъжност е изпълнявана от прокурор С. Г. Ц. - листове 422-424 от административната преписка. Заемащият длъжността "съдебен архивар" е бил в продължителен отпуск по болест и е починал на хх.хх.2010 г. - акт за смърт от хх.хх.2010 г. и заповед № 167 от 13.12.2010 г. От 31.01.2011 г. до 01.12.2011 г. на длъжността "съдебен архивар" е било назначено друго лице (лист 58-59 по първоначалното дело), което е в този период е ползвало платен отпуск в размер на 25 работни дни - лист 66 - 70 от това дело, а по признание на административния ръководител, тази служителка е ползвана и за машинописно оформяне на прокурорски актове, поради излизане в продължителен отпуск по болест на друга служителка (листове от 82 до 86 от първоначалното дело), което не в противоречие с длъжностната характеристика на длъжността "съдебен архивар", даваща възможност и за възлагане на други задължения, извън основните такива - лист 62 от първоначалното дело. От 01.06.2012 г. цитираната длъжност е заета постоянно, а обемът работа несъмнено е бил твърде голям и неустановим на първо време, което се коментира по-долу в тези мотиви. Препоръката на ИВСС да се разпореди инвентаризация на помещенията, в които се съхранява архивът на прокуратурата е във връзка с проверка, извършена в периода 8-9.11.2012 г. и е повод на сигнал по преписка на прокурор Цветков.

По делото е установено, че до заемането на длъжността от Харитонова в Районна прокуратура - гр. Г. О. не е съществувал архив съгласно изискванията на Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ), нито е имало разносни книги, които да удостоверяват приемането, получаването и предаването на книжа и преписки, каквито са въведени след назначението й. През периода 16.06.2012 г. до 13.09.2012 г. в унифицираната информационна система са въведени 219 спрени досъдебни производства, които впоследствие са били прекратени поради настъпила погасителна давност. Тези досъдебни производства са били образувани срещу неизвестен извършител в периода 1994 - 1998 г. и са предимно с наблюдаващ прокурор С. Ц. Обстоятелството, че в наблюдателните преписки не е открит документ (съпроводително писмо), от който да е видно кой орган, кога и на какво основание е изпратил материалите в Районна прокуратура - гр. Г. О., не може да се вмени във вина на Харитонова, тъй като преписките са постъпили преди избора й за административен ръководител. Тук същественият проблем е, че за тези производства преди не са съществували данни в информационния масив на прокуратурата, както и че те не са били приключени, което е изисквало и изготвяне на съответни прокурорски актове.

На въпроса трябвало ли е Харитонова да ги въведе в УИС следва да бъде отговорено еднозначно и положително. Член 4, ал. 1, т. 1 ЗНАФ изисква Националният архивен фонд да се попълва с определените за постоянно запазване документи, създадени от дейността на държавните институции и други юридически лица независимо от времето, носителя, начина на създаване и мястото на съхраняване. Следва да се имат предвид и текстовете на чл. 3 във връзка с чл. 2 от същия закон. Освен това без въвеждането им в УИН не може да бъде отчетена и датата на приключване. Да, извършено е антидатиране на постъпването в РП - гр. Г. О., но предвид извънредните обстоятелства, при които тези преписки са открити и цитираната нормативна уредба, това е бил правилния подход. Що се касае до факта, че данните са въвеждани от служители, които са имали други основни функционални задължения следва да бъде съобразена създалата се извънредна неблагоприятна за прокуратурата ситуация, която е трябвало да бъде преодоляна, както и че по преписката липсват данни за произтекли от този подход вредни последици.

Не може да се възприеме тезата на вносителя на предложението, че с това свое поведение Харитонова е препятствала реализирането на дисциплинарната отговорност спрямо прокурор Цветков, тъй като няма данни тя да е разпоредила унищожаване на съпроводителните писма към преписките, а и със заповед № 1 от 02.01.2013 г., същата е образувала дисциплинарно производство срещу цитирания прокурор, издала е заповед № 225 от 07.10.2013 г., която впоследствие е била отменена, тъй като към датата на издаването й лицето вече е встъпило в длъжност "прокурор" в Апелативна прокуратура - гр. В. Търново. Предложение за образуване на дисциплинарно производство е внесено във ВСС от административния ръководител Апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. В. Търново.

Във връзка с дисциплинарната отговорност на Харитонова правилно са били съобразени предприетите през 2013 г. от нея действия, които са довели до решаване на проблема със старите ДП, независимо че след проведената инвентаризация са открити още 1857 броя неприключени ДП.

Съгласно чл. 77 от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ) при смяна на ръководителите на съответните държавни институции, на структурните им звена и на завеждащите учрежденските архиви наличните документи се предават, съответно приемат с опис и протокол. От данните по административната преписка се установява, че в случая не е осъществено предаване и приемане по предвидения в цитираната норма ред, за което Харитонова няма вина, тъй като предаването е следвало да бъде извършено от предишния административен ръководител, а и преписките не е следвало да се съхраняват в архива на прокуратурата, тъй като не са били приключени. Според чл. 79, ал. 1 ЗНАФ за наличието и състоянието на приетите за постоянно запазване документи в архив отговорност носят ръководителят на архива и длъжностните лица, които които отговарят за съхранението на документите в архивохранилищата. Съществено относно спора в тази му част е и, че в чл. 100, ал. 1 ЗНАФ изрично е казано, че нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от председателя на Държавна агенция "Архиви". Освен това, видно от текстовете на чл. 95 - 98 ЗНАФ, само по себе си нарушението по чл. 42, ал. 1 ЗНАФ не води до налагане на административно наказание, когато за архивните единици не са настъпили вредни последици като изгубване, повреждане или унищожаване, за каквито правнорелевантни факти в случая няма данни, а и не се твърдят от вносителя.

Цитираните в предложението текстове на Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Р. Б. и на Правилника за организацията и дейността на администрацията на Прокуратурата на Р. Б. са били нарушени към момента на постъпване на кометнираните производства в Районна прокуратура - гр. Г. О., когато Харитонова не е била административен ръководител. Освен това производствата е следвало да бъдат въведени в УИС на Районна прокуратура - гр. Г. О. към 2007 г., когато тази система е била действаща, а преписките не са били приключени. По изложените по-горе в тези мотиви причини се е наложило въвеждането им към момента на откриването и това е бил правилния подход.

От акт за резултатите от извършената планова проверка от 30.01.2014 г. не се установяват нарушения на подзаконовата нормативна уредба, регламентираща деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Р. Б. извън цитираните случаи, за които Харитонова няма вина. Останалите констатации относно участието и на други служители от прокуратурата при въвеждане на данните по новооткритите 219 производства сочат на незначителни нарушения, които са предизвикани от необходимостта от спешното им въвеждане в УИС и също така спешното изготвяне на прокурорските актове по приключването им.

Що се касае до изпратените без обратни разписки прекратителни постановления по старите досъдебни производства, проверяващият екип на ИВСС не е установил въз основа на финасовата обезпеченост на Районна прокуратура - гр. Г. О. и цените на пощенските услуги дали последната е била в състояние да посрещне тези извънредни разходи, без остане без средства по това перо от бюджета си. Освен това в предложението за образуване на дисциплинарно производство изрично е казано, че в съответните книги има данни за прекратяване на тези производства, които съвпадат с датите на прекратителните постановления. Тук трябва да бъде съобразено и че вече са били въведени в УИС. С. могат да установят чрез пощенското клеймо върху пликовете датата на получаване. В разпоредбата на чл. 243, ал. 3 НПК се съдържа изискване за уведомяване на страните, което в случая е станало с изпращането на постановленията с обикновени пощенски пратки. Както в акт за резултатите от извършената проверка изх. № ПП-01-130 от 30.01.2014 г., така и в предложение на Главния инспектор рег. № 11-12-062 от 19.03.2014 г., не се съдържат твърдения, че от този начин на съобщаване за страните са възникнали неблагоприятни последици. Не е съобразена и настъпилата по силата на закона погасителна давност.

На въпроса дали привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е осъществило дължимото организационно ръководство и контрол върху дейността на администрацията в поверената му прокуратура следва да се положителен отговор. При така установената извънредна ситуация с открити значителен брой нерегистрирани и неприключили ПП следва да се направи извод, че Харитонова наред с текущите си задължения, е разрешила и този проблем, като е използвала изцяло наличния ресурс от специалисти, с които прокуратурата е разполагала. От нея не може да се търси отговорност за нарушения на друго/други лица, извършени преди нейния мандат.

С решение по т. 4 от протокол № 55 от заседанието на ВСС, проведено на 05.11.2015 г. на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - гр. Г. О., не е наложено дисциплинарно наказание. В решение № 8353 от 06.07.2016 г., постановено по адм. № 570/2016 г., петчленния състав на ВАС, II колегия, е приел, че квалифицирано мнозинство е необходимо само за формиране на валидно решение за налагане на дисциплинарно наказание, вида и размера му. За отрицателния вот на колективния орган не се изисква квалифицирано мнозинство. Когато не се постигнат тринадесет гласа за налагане на наказание, решението на органа следва да бъде "не налага". Цитираното решение на петчленния състав на Върховния административен съд е задължително за настоящия тричленен състав по силата на чл. 224 във връзка чл. 226, ал. 1АПК.

Така установената фактическа обстановка, изложена в настоящите мотиви сочи, че оспореното решение на ВСС е постановено в необходимата форма и от компетентен орган. Липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на ИВСС. Р. на ВСС е прието при спазване на изискванията по чл. 320 от ЗСВ, в ред., в сила от 04.01.2011 г. Съгласно правилото на чл. 320, ал. 4 ЗСВ за мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на ВСС.

Съгласно чл. 309 ЗСВ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и поведението на нарушителя. Цитираната правна норма правилно е приложена от кадровия орган на съдебната власт, тъй като в хода на дисциплинарното производство не е установено виновно поведение на Харитонова, а извършените от нея нарушения са незначителни, предизвикани са от възникнала извънредна ситуация, настъпила по вина на друго/други лица. Няма данни за вредни последици, причинени от тези нарушения на дисциплинарноотговорното лице и последното е с положителни оценки за работата си. Следователно подадената жалба се явява неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

Ответникът - Прокурорска колегия на ВСС, не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.

По искането на пълномощниците на Харитонова за присъждане на разноски, процесуалният представител на ИВСС е направил възражение, че разноските пред петчленния състав на ВАС са прекомерни. В списъка за разноски по настоящето дело обаче са включени само разноски за тази инстанция в размер на 600 лв., които не са прекомерни и са само за един адвокат. Ето защо и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответницата се присъжда сумата 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172 АПК и чл. 314, ал. 7 във връзка с чл. 323, ал. 1 и 3 ЗСВ, Върховният административен съд, шесто отделение,