Решение № 16018 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2010 г.

Решение № 16018 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4803/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 69 от 16.11.2009 г., постановено по адм. дело № 7403 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2300-1381 от 11.04.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 1533 от 20.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 670 726,78 лв. по доставки с получатели METALLEGNE - Италия, и SC BESTA GRUP SA - Румъния. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС, тъй като жалбоподателят не е разполагал с необходимите документи, доказващи ВОД. По подробни съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Феросплавен завод" ЕООД - с. Огняново, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отменен РА № 2300-1381 от 11.04.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София-област, потвърден с решение № 1533 от 20.10.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 670 726,78 лв. по доставки с получатели METALLEGNE - Италия, и SC BESTA GRUP SA - Румъния, както и в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактура № 112 от 30.04.2007 г., издадена от "РИС 2005" ЕООД. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата срещу РА и в тази част решението е влязло в сила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с ревизионния акт незаконосъобразно е отказано признаването на право на данъчен кредит по фактура № 112 от 30.04.2007 г., издадена от "РИС 2005" ЕООД. Жалбоподателят твърди в касационната жалба, че съдът неправилно е разгледал жалбата в тази част, тъй като с решението РА не е потвърден в тази част. Действително, от мотивите към решението на стр. 4 е видно, че директорът на ДОУИ е приел, че в тази част РА е незаконосъобразен и на ревизирания субект следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в претендирания размер. Съдът обаче правилно в тази част е разгледал жалбата, тъй като от диспозитива на решението не става ясно дали тази сума по фактурата е включена в отменената част или не. В останалата част - относно начисления от органа по приходите ДДС върху данъчната основа по декларираните от задълженото лице ВОД, съдът е приел жалбата за основателна. За да начисли ДДС по тези доставки, органът по приходите се е мотивирал с това, че не са представени доказателствата, изискуеми по чл. 53, ал. 2 ЗДДС и по чл. 45 ППЗДДС. За да отмени акта в тази част, съдът е приел за безспорен факта, че ревизираният субект е издал фактури за доставките на основание чл. 114 ЗДДС, в които са отразени ДДС и номерата на получателите. Обсъдени са приложените справки-декларации и VIES-декларации и предвид това, че фактурите отговарят на изискванията на Закона за счетоводството, съдът е приел, че наличието на транспортни документи, в които като изпращач е посочено "Кремиковци" АД, не води до извод, че това дружество има качеството на доставчик. Съдът е посочил и това, че ако се направи обратният извод - че "Кремиковци" АД е доставчик, а не жалбоподателят "Феросплавен завод" ЕООД, то тогава недопустимо с обжалвания РА задължение за начисляване и внасяне на ДДС възникнало за "Кремиковци" АД, като доставчик по ВОД, се вменява на друго лице каквото е жалбоподателят, който според органа по приходите не е извършвал тези доставки. Предвид това съдът е уважил жалбата и е отменил акта в тази част. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. От правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В настоящия случай не е спорен фактът, че доставките, по които са издадени процесните фактури, са с характер на вътреобщностни доставки. Тези доставки съгласно чл. 53 ЗДДС са облагаеми с нулева ставка. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона, а именно това е ППЗДДС. В чл. 45 от този правилник е указано, че за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага със следните документи: 1. документ за доставката: а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката; б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона - в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона; в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона - когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона; и 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице, или б) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика, или в) писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са пристигнали на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от получателя. Анализирайки всички доказателства по делото и акцентирайки върху представените фактури, справки-декларации, представените договори между ревизираното лице и "Кремиковци" АД, с които последният се задължава да сътрудничи на "Феросплавен завод" ЕООД, като сключва сделки от негово име и за сметка на търговеца, както и доказателства за извършените плащания и потвърждения от двете чуждестранни дружества за получаване на стоките - предмет на издадените фактури, съдът правилно е стигнал до извода, че представените документи удостоверяват наличието на ВОД и за ревизирания субект е възникнало правото на данъчен кредит по процесните две фактури. За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС като при доставки, осъществени на територията на страната, органът по приходите е приел, че не е доказано действителното транспортиране на стоките от България до Румъния и Италия, като се позовавал на това, че инвойс-фактурите са издадени от "Кремиковци" АД. Органът по приходите не оспорва това, че са получени потвърждения от двете чуждестранни дружества за получаване на стоките по инвойс-фактурите. Няма спор и по това, че инвойс-фактурите и тези, издадени от "Феросплавен завод" ЕООД по реда на чл. 114 от ЗДДС, са за едни и същи стоки, както и по това, че "Кремиковци" АД не е декларирало за посочените периоди ВОД до Италия и Румъния, което е видно и от представените РА на "Кремиковци" АД. В този смисъл съдът правилно е посочил, че наличието на транспортни документи, в които като изпращач фигурира името на "Кремиковци" АД, не го прави и доставчик на тези стоки, още повече че в някои от инвойс-фактурите е посочено изрично, че "Кремиковци" АД действа от името на "Феросплавен завод" ЕООД. Получените потвърждения от чуждестранните дружества в Италия и Румъния не са били оспорени и правилно съдът се е позовал на тях, приемайки, че са представени всички документи, удостоверяващи извършването на ВОД за посочените два периода. Както се каза по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС за доказване на ВОД доставчикът следва да притежава транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, който да удостовери, че стоките са получени на територията на друга държава членка, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е извършен от трето лице. От тази разпоредба става ясно, че за доказване на ВОД доставчикът трябва да докаже наличието на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките. Следователно при непредставяне на транспортен документ наличието само на писмено потвърждение е достатъчно, за да се приеме, че ВОД е извършен. В процесния случай това изискване на закона е спазено, като са представени писмени потвърждения от двете чуждестранни дружества за получаване на стоките по инвойс-фактурите от "Кремиковци" АД, което, както се спомена вече, е действало от името на ответника по касационната жалба - "Феросплавен завод" ЕООД, и тези потвърждения не са били оспорени от касатора - ответник в първоинстанционното производство. Ето защо без значение е това, че в инвойс-фактурите като изпращач фигурира "Кремиковци" АД, а не "Феросплавен завод" ЕООД, след като при доставчика съществуват издадените от него фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, и има получени потвърждения от чуждестранните лица в Румъния и Италия за получаване на стоките - предмет на тези фактури. При наличието на тези данни и при липсата на спор, че тези лица са регистрирани по ДДС и притежават идентификационен номер, правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че ВОД е осъществен от доставчика - ревизираното лице. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по подобни казуси (решение № 15708 по адм. дело № 9491 от 2009 г. и решение № 9844 по адм. дело № 16236 от 2009 г. на Върховния административен съд - I отделение). Предвид изложеното и тъй като решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба, същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,