Решение № 739 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2015 г.

Решение № 739 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9100/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Д. Н. от гр. София срещу решение № 3574 от 22.05.2015 г. по адм. д. № 6517/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу задължително предписание № ЗД-94АА-43 от 31.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост, потвърдено с решение № РД 01-423 от 15.10.2012 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - София град. Поддържаните съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и нарушения на съдопроизводствени правила. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Младост е оспорил касационната жалба в писмено становище. Ответникът Д. С. Д. от гр. София не е взел становище. Ответникът С. Д. Д. от гр. София, представляван от назначения особен представител, е изразил становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е задължително предписание № ЗД-94АА-43 от 31.08.2012 г., издадено от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Младост на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет и чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет, потвърдено с решение № РД 01-423 от 15.10.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане София-град, с което на А. Д. Н. като майка на малолетния С. Д. Д., роден на 9.04.2003 г., е предписано следното: да оказва съдействие на социалните работници от отдел "Закрила на детето" на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост във връзка с указания на държавен съдебен изпълнител за провеждане на подготвителни срещи между детето С. и баща му Д. Д., за осъществяване наблюдение върху развитието на детето и грижите, които се полагат за него; да съдейства за осъществяване на личните контакти на бащата с детето с оглед решение № 212 от 16.07.2009 г. на СГС - брачно отделение, l-ви въззивен състав, определящо режим на лични отношения на бащата след навършване на седемгодишна възраст на детето и в отсъствието на майката или на посочено от нея лице - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятото, през месец август, ежегодно; да ползва социална услуга, с оглед подобряване комуникацията с бащата и детето, за преодоляване на негативните чувства и агресия на детето спрямо баща му. Видно от мотивите към акта и приложените документи, социалната услуга "работа с психолог в интерес на детето Симеон" е предоставена със заповед № ЗДРД-01-95 от 13.07.2012 г. на Директора на ДСП - Младост на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет. След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства и доводите на страните, Административен съд София-град е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения административен акт като издаден от компетентния орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Предписаните мерки са адекватни и съответни на целта на закона. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и нарушения на съдопроизводствени правила. На основание чл. 123, ал. 2, изр. 2 от Семейния кодекс при разногласие между двамата родители за упражняване на родителските права и задължения те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. В разглеждания случай режимът на лични отношения на бащата и детето е определен с влязло в сила решение № 212 от 16.07.2009 г. по гр. д. № 314/2008 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I брачен състав, въз основа на което на 4.12.2009 г. е издаден изпълнителен лист. Изложените в касационната жалба съображения във връзка с психологическата деформация на отношенията между бащата и детето са относими към въпроса за режима на личните отношения, който е определен с решението на гражданския съд. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предмет на съдебния контрол по настоящето дело е не режимът на лични отношения, по който административният съд не е компетентен да се произнася, а издаденият административен акт от Директора на ДСП - Младост при изпълнение на правомощията му по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) да извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Административното производство е било образувано, след като държавният съдебен изпълнител по изп. д. № 30127/2010 г. е поискал от Дирекция "Социално подпомагане" Младост съдействие по реда на чл. 528, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението на майката съгласно влязлото в сила съдебно решение за предаване на детето с указание за предприемане на необходимите мерки за провеждане на подготвителни срещи между детето и баща му, както и предлагане на подходящи социални услуги за преодоляване нежеланието на детето за контакт с баща му поради отчуждаването му от него. Събраните по делото доказателства относно взаимоотношенията между родителите и тези между бащата и сина сочат, че детето е било подложено на силен емоционално-психологически стрес с изключително негативно въздействие върху развитието му. Към датата на издаване на оспорените предписания детето С., на възраст навършени 9 години, се идентифицира като "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. При идентифициране на дете в риск службите за закрила на детето са длъжни да му осигурят специална закрила. В отговор на искането на държавния съдебен изпълнител директорът на ДСП Младост е издал задължителните предписания по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет, целящи да осигурят психологическа помощ на майката и детето, ползване на подходящи социални услуги, улесняване на връзките между детето и бащата и справяне с кризата в отношенията им. На майката е предписано да оказва съдействие на социалните работници от отдел "Закрила на детето" на Дирекция "Социално подпомагане" - Младост за провеждане на подготвителни срещи между детето С. и баща му Д. Д., да съдейства за осъществяване на личните контакти на бащата с детето съгласно съдебното решение за определяне на режим на лични отношения на бащата, ползване на предоставената социална услуга с оглед подобряване комуникацията с бащата и детето с цел преодоляване на негативните чувства и агресия на детето спрямо баща му. Обжалваното съдебно решение е постановено при ново разглеждане на спора, след като с решение № 8920 от 26.06.2014 г. по адм. дело № 15310/2013 г. Върховният административен съд е отменил решение № 5377 от 5.08.2013 г. по адм. д. № 13974/2012 г. на Административен съд София-град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на касационното решение е прието, че Симеон Добрев изпитва сериозни психологически проблеми от контакти с неговия биологичен баща, преживява много травматично бъдещата среща с него, в присъствие на социалните работници се съгласява на такава среща, но със страх, че бащата ще направи нещо лошо на него и на майка му. След среща на 22.02.2012 г. детето е заявило, че не желае да се организират повече срещи с баща му. Влошените отношения на майката с бащата на детето и с непълнолетната й дъщеря Десислава от предишен брак е мотивирало заключението на психолога, че тя се нуждае от психологическа подкрепа. Нейното поведение също рефлектира негативно върху психиката и поведение на детето. Трайното й нежелание да съблюдава решението на съда и предприетите административни мерки от отдел "Закрила на детето" по отношение нормализирането на контактите между баща и син са наложили необходимостта от изследване на родителския й капацитет. В отменителното касационно решение са дадени указания при новото разглеждане на делото да бъде назначена експертиза, която да бъде изготвена от психолог, който да даде заключение на какво се дължи поведението на Ненова - на особености на характера и психиката й или на реални проблеми, както и от какво са породени те - от нейното поведение или от независещи от нея причини, включително и от поведението на Д. Д. Следва да се установи дали тя изпитва основателен страх, че последният би навредил на сина си в контактите с него. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил точно дадените указания за събиране на доказателства. След като е обсъдил заключението на назначената съдебно-психологическа експертиза, съдът обосновано е приел за недоказано твърдяното физическо насилие, упражнено от бащата върху сина през 2008 г. Бащата не е с отнети родителски права и отказът на майката да осигури достъп на бащата до детето в присъствието на други роднини или социален работник за преодоляване на проявения синдром на родителско отчуждение е необоснован. На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Анализът на събраните доказателства сочи, че към момента на издаването им оспорените задължителни предписания са охранявали правата на 9-годишното момче и неговия най-добър интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Съобразена е опасността за емоционално-психическото развитие на 9-годишното дете и нанесената му вреда от конфликтните му отношения с бащата, психическите и емоционалните му потребности, както и необходимостта от участие и съдействие на майката за осигуряване на режима на лични отношения, предписан с влязлото в сила съдебно решение. Към настоящия момент предписанията са изгубили актуалността си и не могат да се считат за адекватни предвид настъпилите нови обстоятелства и сегашната възраст на детето, което скоро ще навърши 13 години, но към датата на издаването им 31.08.2012 г. те са съответствали на приложимите материалноправни разпоредби. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София-град е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е искането на адв. Ч. от Софийската адвокатска колегия в качеството й на особен представител на малолетния С. за присъждане на възнаграждение от бюджета на съда за явяването й в днешното съдебно заседание. Адвокат Ч. не е била назначена за особен представител от съда по реда на чл. 29 или чл. 47, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, а е била определена за такъв по реда на чл. 26 от ЗПП с писмо на председателя на САК изх. № 10481/2013 г. от 19.06.2013 г. Съгласно чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) адвокатският съвет е уведомил съда за определения особен представител за всички фази и съдебни инстанции. На това основание първоинстанционният съд с определение от 21.04.2015 г. е призовал адв. Ч. като особен представител при новото разглеждане на делото. Заплащането на правната помощ, оказана от определения особен представител, се извършва по реда на чл. 37 и чл. 38 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,