Решение № 7522 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2024 г.

Производството е по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ем Джи Интернешънъл ООД, гр. София, против Решение 21934 от 31.10.2024г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. 1191/2024 година. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан иска на дружеството с пр. осн. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, предявен срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Благоевград /ОД на МВР- Благоевград/, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи, в размер на 15 361,08 лева, за периода 16.02.2023г. до 29.09.2023г./ 226 дни/ ведно със законната лихва от 16.02.2023г. в резултат на отменена принудителна административна мярка /ПАМ/ 23-5304-000037/16.02.2023г. на младши автоконтрольор към ОДМВР-Благоевград. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила чл.209, т.3 АПК. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество от настоящата инстанция, с което да се уважи иска. Претендира разноски. Ответникът ОД на МВР-Благоевград, чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 04.12.24 година. Иска отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от касационния жалбоподател. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК, от страна по делото, за която подлежащото на обжалване решение е неблагоприятно. Касационната жалба е и основателна по следните съображения:. Административният съд е сезиран с иск с пр. осн. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, както той правилно е квалифициран от съда. С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи в размер на 15 361,08 лева, които са в резултат на налагането на принудителна административна мярка по чл.171, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, в конкретния случай на ППС Мерцедес Спринтер, рама WDB9046231R798656 и предходна регистрация ДК номер [рег. номер], наложена със Заповед 23-5304-000037 от 16.02.2023 година, отменена като незаконосъобразна с Решение 522/19.01.2024г. по адм. д. 4909/23г. на АССГ, ведно със законната лихва върху обезщетението от 16.02.2023г. датата на издаване на незаконосъобразния акт. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, административният съд е установил, че със Заповед 23-5304-000037 от 16.02.2023 година, издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Благоевград, на ищеца са отнети СРМПС 006174544 и 2 бр. рег. табели с номера [рег. номер], на осн. чл.171, т.2а, б.а ЗДвП. Заповедта е отменена като материално незаконосъобразна с Решение 522/19.01.2024г., постановено от АССГ по адм. д. 4909/23 година. Въз основа на заключение на съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото, административният съд е приел за установено, че дружествотоищец упражнява основна дейност по производство и продажба на PVC и алуминиеви дограми за врати и прозорци и доставя готова продукция по складовете по градовете. Приел е, че ищецът е дружество със съществен пазарен дял в областта на основната му дейност. За дейността му, дружеството е имало необходимост от ползването на ППС, обект на ПАМ. Установено е въз основа на заключението, че към 16.02.23г.,по счетоводни данни, ищецът е разполагал с 4 ППС товарни автомобили, предназначени за превоз на произведените от него дограми. Въз основа на констатациите в заключението, съдът е приел, че ценовият диапазон за наем на ден, на товарен автомобил със същите или подобни характеристики на процесния, е между 60 лв. и 90 лв., като според експерта наемът за процесния автомобил според характеристиките му би бил 60 лева на ден. За исковия период, вещото лице е изчислило, че сумата на наема възлиза на 13 560 лева. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните изводи: Посочил е, че за да се уважи иск с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ е необходимо да са налице в кумулативност няколко предпоставки незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпване на вреди от тях и причинна връзка между незаконосъобразната административна дейност и вредите. Съдът е приел, че в конкретния случай е доказана само първата предпоставка незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ. Административният е съд приел, че ищецът не е доказал, че е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да използва ППС в търговската си дейност за исковия период. Приел е, че заключението на вещото лице не доказва вредите, тъй като същото се основавало само на офертни цени и е изцяло хипотетично. Посочил е, че ищецът не е доказал, че е сключил договор за наем, поради това да е претърпял вреди от нает автомобил от същия вид, за да осъществява икономическата си дейност, нито друга хипотеза за ползване на автомобила за икономическата му дейност. Посочил е, също така, че през исковия период не бил доказан по-висок ръст на приходите, който ищецът е пропуснал само поради факта, че е бил лишен от възможността да ползва товарния автомобил, предмет на ПАМ. Първоинстанционният съд е посочил, че пропуснатата полза следва да е сигурна, а не хипотетична, както и че сочената от ищеца съдебна практика на ВКС е неотносима към казуса, тъй като касае физическо лице, на което е присъдено обезщетение, съответстващо на обедняването на лицето в размер на паричната сума, която то е следвало да заплати, за ползването на автомобил, подобен на неговия. Първоинстанционният съд, изхождайки от обстоятелството, че търговците в дейността си ползват дълготрайни активи, както и от разпоредбата на чл.59 от Закона за корпоративното подоходно облагане е приел, че ДМА, който не се ползва за икономическата дейност повече от 12 месеца, не носи икономическа изгода, не се признават разходи за амортизации за данъчни цели. Съдът е приел за ненастъпили вредите, твърдени от ищеца, които той не е успял да докаже. Касационната инстанция преценява решението като неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Не се спори, че ППС, което е предмет на ПАМ е собственост на ищцовото дружество. По делото е представено Свидетелство за регистрация 013424501 от 29.09.23г. /лист 25 от първоинстанционното дело/, видно от което е, че Ем Джи Интернешънъл ООД е собственик на товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. [рег. номер]. Безспорно е между страните, че автомобилът е с предходен регистрационен номер [рег. номер]. При прекратена регистрация ППС, каквато е наложената ПАМ, отменена впоследствие като незаконосъобразна, автомобилът не може законно да се движи по пътищата на страната, респективно да се използва по предназначението му. Доколкото, наложената незаконосъобразна ПАМ е пречела на ползването на вещта от ищеца, последният е претърпял имуществени вреди, най-малко, до размера на наемната цена, която би могъл да получи от отдаването на автомобила под наем. Обезщетението може да се претендира, както заради пропуснатата възможност на собственика да реализира доходи от вещта, така и в претърпени вреди от факта на лишаването му от възможността сам да я ползва. Диспозитивното начало в исковия процес задължава съда да даде защита на накърненото материално право в рамките и по начина, поискани от ищеца. В конкретния случай, твърдяната вреда за ищеца е обективната невъзможност да се ползва от собственото си ППС, а претендираното обезщетение е за пропусната полза, съизмерима със средния пазарен наем на аналогична вещ. Ищецът е доказал по делото, чрез заключението на комплексната съдебно-оценителска счетоводна експертиза, че за процесния период, наемната цена за автомобил с характеристики, подобни на процесния е 60 лева на ден, или за исковия период наемната цена на подобен автомобил е в размер общо на 13560 лева. Налице е причинна връзка между незаконосъобразната заповед и пропуснатата полза за ищеца, тъй като в случай, че незаконосъобразната ПАМ не бе наложена, ищецът не би бил лишен от възможността да се ползва от собствеността си процесният автомобил и да реализира доходи от ползването й. По тези съображения, предявеният иск се явява основателен за сумата от 13560 лева, до който размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен е недоказан и неоснователен, и следва да се отхвърли. Претендираната законна лихва върху обезщетението следва да се присъди от датата на която е отменена незаконосъобразната ПАМ - 19.01.24 година, съгласно т.4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. 3/2004г., ОСГК. С оглед изхода на спора на ищцовото дружество следва да се присъдят направените разноски по делото държавна такса в размер общо на 100 лева, 600 лева възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, пропорционално на уважената част на иска, в размер на 1589 лева за първоинстанционното производство и в размер на 2119 лева за касационното производство. Ответникът също има право на юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част на иска, което, изчислено на база 100 лева, е в размер на 12 лева за всяка от съдебните инстанции. По тези съображения и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд