Решение № 4408 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2016 г.

Решение № 4408 от 7.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. против решение № 510 от 17.12.2015 г., постановено по адм. дело № 246/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени. Ответникът – началникът на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР гр. В. Търново не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отхвърля жалбата на Г. Н. М. против заповед № 366 з-666 от 24.03.2015 г. на началника на отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР гр. В. Търново, с която на основание чл. 200, ал. 1, т. 9 и т. 12 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателя нарушава разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗМВР и т. 24 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което са осъществени фактическите състави на чл. 200, ал. 1, т. 9 и т. 12 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание и прави извод за законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съотствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правилото на чл. 204, т. 3 ЗМВР и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че по повод получен сигнал е извършена проверка в резултат, на която е изготвена справка. Жалбоподателят е запознат със справката, което е удостоверено с подписа му, поканен е да даде писмени обяснения, но отказва да стори това. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 от ЗМВР. В тази връзка доводът на касатора за нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, е неоснователен. Доводите за нарушение на чл. 206, ал. 4 ЗМВР, също са неоснователни. Фактът, че дисциплинарно разследващия орган отказва да събере доказателства, посочени от служителя не обосновава нарушение на цитираната норма, тъй като правилно същите са преценени за неотносими към извършените дисциплинарни нарушения. Твърденията на касатора за нарушение на чл. 207, ал. 4 ЗМВР не се основават на събраните по делото доказателства. От една страна не е установено някой от назначената комисия да е заинтересован от изхода на разследването или да има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. От друга страна в случая не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, поради което и назначаването на дисциплинарно разследващ орган не е задължително, като в правомощията на дисциплинарно наказващият орган е да прецени дали е извършено нарушение и какво е съответното наказание. Законосъобразни са и изводите на Административен съд гр. В. Търново за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че колега на жалбоподателя му извършва услуга като доставя дърва за огрев на родителите на жената, с която Г. М. живее, при което при излизане от двора на жилищната сграда автомобилът, който по принцип се управлява от М., но в случая се ползва от колегата му не може да излезе на пътното платно поради паркирани на улицата автомобили един, от които е на И. С., като последният категорично отказва да премести паркирания от него автомобил. След като разбира за случая М. се обажда на тел. 112, пише докладна за неправилно паркиран автомобил и впоследствие съставя на водача акт за установяване на административно нарушение. При тези данни изводът на първоинстанционния съд за нарушение на чл. 154, ал. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 9 ЗМВР, е законосъобразен. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 2 ЗМВР държавните служители са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност. В случая жалбоподателят взема решение и съставя официален документ въз основа, на който може да бъде издадено наказателно постановление, с което нарушава забраната на цитираната норма, което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 9 ЗМВР е основание за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Правилно съдът приема, че изискваното поведение от чл. 154 е относимо към всяко действие с правен ефект, засягащо правната сфера на адресата му, поради което доводите във връзка с административно - наказателното производство по ЗАНН не са свързани с настоящия спор. Освен това хипотезата на чл. 154, ал. 2 не изисква наличен или установен конфликт на интереси по смисъла на ЗПУКИ, а единствено неучастие при заинтересованост или основания за съмнения в безпристрастност. При безспорно изясняване на обстоятелството, че служителят е полицейски инспектор в сектор "Пътна полиция" и като такъв съставя актове по ЗДвП, с инициирането на административно - наказателно производство в конкретния случай същият става участник в това производство, от изхода, на който е заинтересован. От доказателствата, включително обсъдените свидетелски показания са установени взаимоотношенията между участниците в това производство. Поведението на жалбоподателя е обусловено от факта, че лицето, за което е изготвен акта, създава затруднения за извършване на услуга от друг негов колега на родителите на жена, с която жалбоподателят фактически съжителства, като е паркирало на разрешено за това място, но създавайки затруднения за другия водач на автомобил. Със съставянето на акта при създалата се ситуация се нарушават и т. 24 и 25 от Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, съгласно които държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия и държавният служител не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта. Както правилно отбелязва първоинстанционния съд в случая действията на жалбоподателя не са повлияни от съображения за нарушаване на законови правила, още повече, че друг автомобил е бил пречка, автомобилът, управляван от колегата на М. да излезе на пътното платно, а са обусловени от създалата се ситуация, в т. ч. и отказът на С. да премести автомобила си. Поведението на служителя поставя под съмнение неговата обективност и безпристрастност, като същевременно е налице и злоупотреба с власт, като жалбоподателят съставя акт за установяване на административно нарушение вместо дежурните служители в полицията, които са изпратени по повод подадения сигнал да вземат отношение и да преценят налице ли е нарушение на Закона за движението по пътищата и в зависимост от това да предприемат необходимите законоустановени действия. Доводите в касационната жалба относно производството по издаване на наказателно постановление са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Дали въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено наказателно постановление и доколко същото е законосъобразно е ирелевантно за правилността на административния акт, с който е наложено дисциплинарното наказание. Обжалваното решение е обосновано. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателя извършва описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и прави обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,