Решение № 7473 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2018 г.

Решение № 7473 от 20.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15538/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" ("СП") – Възраждане срещу решение № 6713 от 16.11.2018 г., постановено по административно дело № 6045/2018 г. по описа на Административен съд – С.-град, с което е: 1) отменена по жалба на А. О. заповед № СУ/Д-С-СЛ/13/28.05.2018 г. на директора на Дирекция "СП" - Възраждане, потвърдена с решение № 22-РД06-0116/20.06.2018 г. на директора на РД "СП" (Регионална дирекция за социално подпомагане) – С.-град, с която заповед на лицето е отказано настаняване в Дом за стари хора; 2) върната административната преписка на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане за ново произнасяне по молба за ползване на социални услуги, делегирана от държавата дейност, с вх. № СУ-Д-С-СЛ/13/02.02.2018 г. на А. О., при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок след влизането му в сила. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументира и теза за законосъобразност на отменения от първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Иска се обезсилване на решението и прекратяване на съдебното производство или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, или, след отмяната на съдебния акт, препращане на Дирекция "Социално подпомагане" - С. за препращане по компетентност на административен орган, предоставящ индивидуална социална услуга в общността предвид последната диагноза F61 "смесено личностно разстройство". Ответникът по касация А. О. от [населено място] в няколко писмени отговора обосновава теза за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, поради което предлага последният да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка в производството пред Софийския градски административен съд по реда на чл. 145 и следв. от АПК е била оспорената от А. О. заповед № СУ/Д-С-СЛ/13/28.05.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, с която на лицето е отказано настаняване в Дом за стари хора. Отказът е мотивиран със заключението, че А. О. не отговаря на профила на социалната услуга Дом за стари хора, тъй като по медицински протокол на психиатрична ЛКК към "ДКЦ XVIII С." ЕООД г-н Огнянов е с водеща диагноза [диагноза]. Заповедта е била оспорена от адресата й по административен ред, като е била потвърдена с решение № 22-РД06-0116/20.06.2018 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – С.-град. З. да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган и привидно в установената от закона форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото директорът в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаването на акта, което се е отразило и на неговата материална законосъобразност. В мотивите на проверяваното решение е акцентирано, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Съдът е установил от приложените документи, че навсякъде медицинските лица, изследвали медицинското състояние на А. О., са посочили, че същият е подходящ за настаняване в дом за стари хора. Решаващият съдебен състав е констатирал още, че видно от писмо С424/12.06.2018 г. на СРЗИ, при извършената проверка е доказано, че в електронната система не съществуват данни за извършени прегледи или дейности на лице с имената на адресата на акта. В хода на първоинстанционното производство е изяснено и, че протоколът на ЛКК е без номер и дата на издаване, и че в лечебното заведение няма сформирана специализирана комисия "Психиатрични болести", считано от 01.01.2015 г. По тези съображения Софийският градски административен съд е достигнал до извода, че фактическото основание, послужило като мотив за постановения отказ, е несъществуващо. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съгласно § 1, ал. 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), домовете за стари хора са специализирани институции, предоставящи комплекс от социални услуги на лица, навършили определена възраст, включително на онези от тях, които са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност. Тези домове са организационни единици, чрез които общината предоставя социална услуга. Административният орган е мотивирал отказа си въз основа на медицински протокол от психиатрична ЛКК към "ДКЦ XVIII С." ЕООД, сочейки, че А. О. не отговаря на профила на социалната услуга "Дом за стари хора" поради водеща диагноза [диагноза]. В хода на развилото се пред съда по съществото съдебно производство безспорно се е установило, че обективираното в протокола на органа, че Огнянов е с водеща диагноза [диагноза], поради което е подходящ за настаняване в дом за хора с психични увреждания, е в противоречие и се опровергава от изложеното в писмо изх. № С424/14.03.2018 г. на СРЗИ. В това писмо е посочено, че след справка в електронния регистър и извършен преглед, при който не са установени симптоми на деменция и психоза, е била издадена медицинска характеристика за настаняване в дом за възрастни хора. Посочено е, че протокол на ЛКК се издава само на пациенти с психични заболявания след обстоен психиатричен преглед от членовете на комисията и подробно психиатрично интервю, ако пациентът няма решение на ТЕЛК с диагнозата. На психично здрави хора такъв протокол не се издава, поради което на А. О. е издадена именно медицинска характеристика, в която е посочено, че същият е подходящ за настаняване в дом за стари хора. Именно от представеното пред първоинстанционния съд писмо С424/12.06.2018 г. на СРЗИ е било установено безпротиворечиво, че в електронната система на институцията не съществуват данни за извършени прегледи или дейности на лице с имената на адресата на акта, както и че в цитираната заповед за отказ протоколът на ЛКК е без номер и дата на издаване. Установило се е и, че съгласно декларация на д-р Попов, представляващ "ДКЦ XVIII С." ЕООД, в лечебното заведение няма сформирана специализирана комисия "Психиатрични болести", считано от 01.01.2015 г. Правилно поради това първоинстанционният съд е приел в решението си, че няма как протоколът, послужил като фактическо основание за отказа за настаняване, да се приеме, че е издаден от компетентна комисия, тъй като административният орган се е позовал на документ, който няма как да е издаден на 08.07.2016 г., след като самата комисия не съществува, считано от началото на 2015 г. Ето защо са верни изводите на административния съд, че фактическото основание, послужило като мотив за постановения отказ, е несъществуващо. Гореизложеното се потвърждава не само от доказателствата, представени пред първоинстанционния съд, но и от тези представени и приети от настоящата касационна инстанция, а по точно от постановление № 19746/18 от 03.12.2018 г. на Софийска градска прокуратура. От него се установява, че горецитираните факти се потвърждават и е възложена и допълнителна проверка с оглед наличните данни за извършено престъпление по чл. 311, чл. 1 от НК (Наказателния кодекс) - съставяне на официален документ (въпросният медицински протокол от психиатрична ЛКК при "ДКЦ XVIII С." ЕООД) от длъжностно лице, в който са удостоверени неверни обстоятелства, с цел документът да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства. Административният орган е използвал и се е позовал на фактическо основание - документ, който не е издаден от компетентен орган, не е доказано, че при издаването му е осъществен медицински преглед на лицето, има и основателни съмнения, че с него са удостоверени неверни обстоятелства, т. е., мотивирал е акта си с медицински протокол, който не е годен да породи желаните правни последици и не доказва по несъмнен начин удостоверените в него обстоятелства, а именно, че А. О. е с водеща диагноза [диагноза], и че е подходящ за настаняване в дом за хора с психични увреждания. Липсата на фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт е нарушение на изискванията за форма, което е съществен порок, който Върховният административен съд трайно приема като самостоятелно основание за неговата отмяна. Към административната преписка със заявлението са били приложени и други документи, а именно медицинско удостоверение за общо здравословно състояние, медицинска характеристика изх. № 1169/23.01.2018 г., експертно решение № 1160/21.04.2016 г., като във всички тях е посочено, че А. О. е подходящ за настаняване в дом за стари хора, а не в дом за хора с психични увреждания. Така изложените медицински документи не са обсъдени и взети предвид от решаващия социален орган при постановяване на отказа за настаняване в дом за стари хора. Административният орган не е извършил изискуемия по закон анализ и оценка на събраните по административната преписка доказателства, не е изяснил важните за съществуването на заявеното право факти поради неспазване на установените в чл. 35 и чл. 36 от АПК административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК доказателствената тежест се носи от административния орган, който трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По силата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, административният орган следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, преди да пристъпи към издаването на индивидуалния административен акт, като по отношение на тях следва да обсъди обясненията и възраженията на страната, във връзка с което да събера и служебно доказателства. С оглед горното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган не е спазил изискването на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е събрал необходимите доказателства и не е изяснил в цялост фактите и обстоятелствата относно наличието на предпоставките за настаняване на заявителя в посочения от него Дом за стари хора "Н.". Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Предвид изложеното следва да се приеме, че съдът е приложил правилно материалния закон и е направил обоснован краен правен извод, съответен на надлежно събрания доказателствен материал, поради което и при липсата на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, Софийският градски административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт. Предметното естество на оспорения пред първоинстанционния съд акт не е позволявало делото да бъде решено по същество, поради което правилно и в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд – С.-град е постановил и изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, като съобразно чл. 174 от АПК е определил и срок за това. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,