Решение № 6787 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12091/2008 г.

Решение № 6787 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12091/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Ружа Евстатиева Тодорова от гр. София против решение от 23.05.2008 г., постановено по административно дело № 539 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, Административно отделение. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и моли за отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна обжалвания индивидуален административен акт. Ответникът - Столична община Район "Възраждане" моли решението на Софийски градски съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по жалбата на Ружа Евстатиева Тодорова против Заповед № РД-48-2 от 26.01.2007 г. на кмета на Столична община - Район "Възраждане", с която на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост е разпоредено да се изземе от жалбоподателката недвижим имот - частна общинска собственост - жилище с адрес гр. София, бул "Ал. Стамболийски" № 142, в. 2, ет. 6, ап. 13, актувано с АОС № 397/03.05.1999 г. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата, приемайки я за неоснователна. Развити са съображения, че имотът се държи без основание, поради което обжалваната заповед е постановена в съответствие с приложимия материален закон. Решението е правилно. За приложението на нормата на чл. 65 от ЗОбС е необходимо установяването на обстоятелства процесният имот да е общинска собственост, да се намира във фактическа власт на гражданин или организация и последната да се осъществява без правно основание, или ако е на правно основание, имотът да не се използва по преназначение или нуждата от него да е отпаднала. В хода на производството по делото наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 65 от ЗОбС в първата от трите хипотези е установено. От фактите по делото става ясно, че имотът е бил предоставен първоначално на починалия съпруг на жалбоподателката от Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус, а след неговата смърт наемен договор е бил сключен между жалбоподателката и БОДК. Срокът му на действие е от 01.1.02.1998 г. до 31.12.1999 г. Няма данни договорът да е продължен по предвидения в Наредбата по чл. 8 от ЗОбС начин. След прекратяване на договора, поради изтичане на срока му, жалбоподателката е продължила да държи имота, като заплаща на Столична община, на която имотът е бил предоставен от БОДК, наемната цена- факт неоспорен от ответника по жалбата. В обстоятелствената част на жалбата се твърди, че наемните правоотношения продължават да съществуват, след като общината приема плащането на наемната цена, като по този начин държането на имота е на правно основание - съществуващо наемно правоотношение. Настаняването под наем в общинските жилища, каквото, видно от представения Акт за частна общинска собственост № 397/03.05.1999 г., представлява процесният имот, се извършва по реда и при условията на наредбата на общинския съвет - чл. 45 от ЗОС. Въз основа на настанителната заповед се сключва договор за наем. Между собственика на процесния имот - Столична община и жалбоподателката не е налице наемно правоотношение. Такова между тези два правни субекта не е възниквало. Ето защо неприложима по отношение на жалбоподателката е разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС, сочеща, че при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинското жилище. Разпоредбата намира приложение при вече възникнало наемно правоотношение, каквото между жалбоподателката и Столична община не е налице. Сумите, платени от жалбоподателката, равняващи се наемната цена по прекратения договор, представляват не наемна цена за имота, а обезщетение за ползването. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че фактическата власт на процесния имот е без правно основание, поради което заповедта на кмета на Столична община - район "Възраждане" е в съответствие с приложимия материален закон - чл. 65 от ЗОбС. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение