Решение № 3147 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2020 г.

Решение № 3147 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12670/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Русе против решение № 33 от 09.09.2020 г. по адм. дело № 273/2020 г. на Административен съд – Русе, с което е отменена заповед № ДК-19-Р-2/29.04.2020 г., издадена от същия административен орган, с която е забранено ползването и достъпа до строеж: "Преустройство на приемо- предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VT5353 Shtraklevo", находяща се в имот пл. № 083869, м. "Бъзънско поле", землище на [населено място], [община], област Русе. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Българска телекомуникационна компания" (БТК) ЕАД, [населено място] и ответницата Д. Матеева не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Русе е постановено в противоречие с материалния закон и не се обоснована от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изложените в този смисъл съображения в мотивите на съдебния акт се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводът на административния съд за отмяна на заповедта на началника на РДНСК- Русе е направен при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. Оспорената заповед № ДК- 19-Р-2/29.04.2020 г. е издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ и с нея е забранено ползването и достъпа до строеж "Преустройство на приемо- предавателна станция за глас и/или данни на БТК ЕАД VT5353 Shtraklevo", находяща се в имот пл. № 083869, м. "Бъзънско поле", землище на [населено място], [община], област Русе. Видът и характерът на обекта, предмет на заповедта, са установени по реда на чл. 222, ал. 2 ЗУТ, от съответна комисия с констативен акт № 67-Р-01 от 13.03.2020 г. Параметрите и характеристиките на съоръжението на базовата станция и на технологичния контейнер, в който е разположена апаратурата, са описани подробно в констативния акт и в заповедта. Установен е обемът на преустройството, като са посочени извършените дейности и сменените елементи и технологично оборудване. Констатирано е, че строежът е от трета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. "з" ЗУТ и за него е издадено разрешение за строеж № 37/06.08.2019 г. Установено е също, че строежът е захранен с електроенергия и се ползва по предназначение, въпреки че към датата на издаване на заповедта не е въведен в експлоатация. Разрешение за ползване за посочения строеж е издадено на 27.05.2020 г. При тези факти следва да се приеме, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да се въведени в експлоатация от компетентния по чл. 177 орган. Съгласно чл. 178, ал. 5 ЗУТ в хипотезата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която забранява ползването на строежа и разпорежда неговото освобождаване, прекъсване на захранваното с електрическа и топлинна енергия, вода, газ и др. В случая предпоставките на цитираните разпоредби са изпълнени – строежът, предмет на заповедта, е от трета категория и се ползва по предназначение, въпреки че не е въведен в експлоатация. Поради това настоящата инстанция приема, че са налице основания за прилагане на принудителната мярка и заповедта на началника на РДНСК- Русе е постановена в съответствие с цитираните материалноправни норми, а заключението на административния съд в обратен смисъл е незаконосъобразно. Представеното разрешение за ползване на описания в заповедта строеж не обосновава различен извод. Същото е издадено на 27.05.2020 г., след отстраняване на причините, които са довели до прилагане на принудителната мярка, т. е. при обстоятелства, настъпили след постановяване на заповедта. Ето защо разрешението за ползване е ирелевантно за разрешаването на правния спор, а разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК е неприложима. Този извод следва и от чл. 178, ал. 8 ЗУТ. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед – същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие с доказателствата. По тези съображения оспореното решение на Административен съд – Русе следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на [фирма], [населено място] против заповед № ДК-19-Р-2/29.04.2020 г. началника на РДНСК – Русе да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция ответникът [фирма] следва да бъде осъден да заплати на РДНСК – Русе сумата 70. 00 лв. разноски по делото, представляваща държавна такса за касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,