Решение № 127 от 27.2.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002100951/2023 г.

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от М. С. Г. касационна жалба срещу решение № 901005 от 23.08.2021 г. по в.гр.д.№ 481 от 2020 г. на Благоевградския окръжен съд, гражданско отделение, четвърти въззивен състав.

С определение № 3372 от 06.11.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта му, с която е потвърдено решение № 5895 от 12.12.2019 г. по гр.д.№ 495 от 2017 г. на Районен съд- Разлог в частта за обявяване по отношение на Р. К. Т., Н. К. С., Р. В. Б. и Б. В. В. за относително недействителен по чл.76 ЗН на сключения между Я. В. С. и М. С. Г. с нотариален акт №.... от 11.11.2008 г. договор за дарение на 1/8 ид.ч. от поземлен имот с пл.№...., част от УПИ VI в кв..... по плана на с.Добърско, одобрен със заповед № 190229 от 1991 г. на кмета на Община Разлог, с площ от 560 кв.м., ведно с 1/8 ид.ч. от построената в имота плевня с площ от 16 кв.м.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК поради очевидна неправилност на решението в тази част.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касатора М. С. Г. и лично касаторът поддържат жалбата в допусната й до разглеждане част. Молят решението на Благоевградския окръжен съд в допуснатата до касацинно обжалване част да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.76 ЗН относно дворното място и плевнята. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.

Ответниците по жалбата Р. К. Т., Н. К. С., Р. В. Б., Б. В. В. и Я. В. С. не се явяват в проведеното открито съдебно заседание и не изразяват становище. В писмен отговор на жалбата от 17.12.2021 г. оспорват жалбата и молят решението на Благоевградския окръжен съд да бъде оставено в сила. Претендират за разноските по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Решението на Благоевградския окръжен съд в допусната до касационно обжалване част е очевидно неправилно /необосновано/. Видно от мотивите му, въззивният съд явно необосновано и в противоречие с формалната логика е приел, че въпреки че тези два обекта /дворното място и плевнята/ не са част от наследството на Владо С., починал на 26.07.1997 г. /а са индивидуална собственост по наследство и делба на неговата съпруга Т. С., починала след него- на 09.01.2019 г., съгласно представените по делото нотариални актове №... от 11.04.1983 г., №.... от 20.12.2011 г. и №..... от 29.10.2013 г., удостоверение за наследници изх.№ 143123 от 30.05.2014 г. и справка от НБД население от 11.01.2019 г./, разпореждането на наследника на Владо С.- Я. В. С. в полза на М. Г. с 1/8 ид.ч. от тези вещи е относително недействително по чл.76 ЗН по отношение на наследниците на Владо С., като разпореждане с наследствени на В.С. имоти. След като дворното място и плевнята не са част от наследството на В. С., разпореждането с 1/8 ид.ч. от тях, извършено с договора за дарение от 11.11.2008 г., не представлява разпореждане с наследствен имот на В. С., поради което и не може да бъде обявено за относително недействително спрямо наследниците на В. С. на основание чл.76 ЗН.

С оглед на гореизложеното, решението на въззивния съд в допусната до касационно обжалване част следва да бъде отменено на основание чл.281, т.3 ГПК като необосновано и вместо него следва да бъде постановено решение за отхвърляне на иска по чл.76 ЗН по отношение на дворното място и изградената в него плевня.

С оглед изхода на делото /недопускане до касационно обжалване на въззивното решение по иска за делба и по иска по чл.76 ЗН за жилищната сграда и допускане на касационното обжалване на решението и пререшаване на делото по иска по чл.76 ЗН за дворното място и плевнята/ и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК следва да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски както следва:

1. М. С. Г. следва да бъде осъден да заплати на Н. К. С. и Р. К. Т. сумата 466, 67 лв., представляваща 2/3 от направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 700 лв.

1. М. С. Г. следва да бъде осъден да заплати на Р. В. Б. и Б. В. В. Т. сумата 466, 67 лв., представляваща 2/3 от направените от тях разноски за адвокат пред ВКС в размер на 700 лв.

1. Ищците по отхвърления иск по чл.76 ЗН за дворното място и плевнята Р. К. Т. и Н. К. С. следва да бъдат осъдени да заплатят на М. С. Г. сумата 226, 67 лв., представляваща 1/3 от направените от него разноски по делото пред ВКС в размер на 680 лв. /600 лв. адвокатско възнаграждение и 80 лв. държавни такси за допускане и разглеждане на касационната му жалба/.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.