Решение № 10686 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2018 г.

Решение № 10686 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208– чл. 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина, подадена чрез юрисконсулт Юруков, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4401/28.06.2018 г. по адм. дело № 235/2018 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради това, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, свързани с понятията "българин", "български гражданин", "български произход" и "българско гражданство". Твърди, че Н. Самуил Джераси не е от български произход. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и за оставяне в сила на обжалвания адм. акт. Ответникът Н. Самуил Джераси в писмен отговор, подаден чрез адвокат Табаков от САК в качеството на пълномощник, моли да се отхвърли касационната жалба и потвърди решението на АССГ като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание чрез адв. Табаков оспорва жалбата и моли да се остави в сила като правилно, законосъобразно решението на административния съд. Претендира и направените разноски по делото, за което представя списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че липсват касационни основания за отмяна на решението и предлага съдебния акт да остане в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество. е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение е ОТМЕНЕНА Заповед № О-15983/15.12.2016 г. на Председателя на Държавната агенция на българите в чужбина, с която на Н. Самуил Джераси е отказано издаването на удостоверение за български произход и делото е ИЗПРАТЕНО като преписка на Държавна агенция за българите в чужбина за ново произнасяне по Заявление с вх. № 15983/20.09.2016 г. на Н. Самуил Джераси, съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона в четиринадесет дневен срок от постъпване на преписката. Освен това Държавна агенция за българите в чужбина е ОСЪДЕНА да заплати на Н. Самуил Джераси, сума в размер на 10, 00 (десет) лева, представляваща, направените във връзка с делото разноски. Обсъждайки събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че отказът на председателя на ДАБЧ, обективиран в Заповед № 15983/15.12.2016 г., с която е отказано на удостоверяването на български произход, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като е отказ да се издаде документ от значение за удостоверяване на факти с правно значение. Освен това съдът е изложил съображения, че оспореният отказ не съдържа мотиви, от които да бъде направен извод, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на исканото удостоверение. Съдът е приел, че по делото са представени достатъчно доказателства относно българския произхода на заявителя. Сметнал е, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е дал възможност за възражения и становище от страна на молителя, както и не е изискал и събрал необходимите доказателства относими към направеното искане. В заключение е счел че, оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна, а подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Решението е правилно. Административният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал обосновани правни изводи, съответстващи на материалния закон. Адм. акт е издаден при съществени нарушения на административно- производствените правила, тъй като представените от заявителя многобройни доказателства изобщо не са обсъдени и правният извод за липса на основания за издаване на удостоверение за български произход е формиран, без да са установени и обсъдени фактите по случая – нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК. В хода на производството административният орган е следвало да изясни всички факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния факт - наличието или не на български произход на молителя. Освен това настоящият състав споделя изводите на адм. съд, че оспореният адм. акт е немотивиран, което е резултат от липсата на обсъждане на представените със заявлението доказателства. Липсата на мотиви, свързани с основния въпрос- относно произхода на заявителя означава неспазване на изискуемата от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочените нарушения съставляват самостоятелни основания за незаконосъобразност на административния акт, съгласно чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и са достатъчни за отмяната му. В касационната жалба не са посочени конкретни съображения в какво се състоят необосноваността на решението и същественото нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Изложените в нея доводи представляват по естеството си несвоевременно излагане на мотиви към административния акт. Едва в касационната жалба се съобщава какви са фактическите и правните съображения за издаване на оспорения административен акт. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя развитите правни разсъждения на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 , тоест, при облекчени условия или без да се изисква да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България преди повече от 5 години; да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България, да владее български език и да е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство. Лицето може да придобие българско гражданско по натурализация при облекчени условия, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. да е от български произход; 2. да е осиновен от български гражданин при условията на пълно осиновяване; 3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин. В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход- чл. 15, ал. 2 ЗБГ. Според дефиницията по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Неправилно от касатора се поддържа, че "български произход" по смисъла на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство. Неправилно се свежда понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос", тъй като нито един от действащите закони не прави такава връзка. От една страна, удостоверението за български произход е поискано от заявителя именно във връзка с процедура по придобиване на българско гражданство. От друга страна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. Не на последно мястоследва да се обърне внимание, че понятието "българин" е по-широко от понятието "български гражданин". В конкретния случай към преписката е налице документ, издаден от български орган, по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗБЖИРБ. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 600 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция- чл. 81 от ГПК, чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение