Решение № 1244 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2018 г.

Решение № 1244 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Столична община срещу решение № 3813 от 06.06.2018 г. постановено по адм. дело № 12194 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е изменен ревизионен акт (РА) с рег. № СФР17-РД77-35/07.07.2017 г., издаден от органи по приходите при Столична община, като са намалени установените задължения за данъчните периоди 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. за ДНИ и ТБО по отношение на недвижим имот – земя, находящ се в гр. С., район "И.", местност "Крайното", кв. 4, представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1503.300, УПИ VII-299 с пл. № 004329 и пл. № 004330 с площ 8181 кв. м. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни доводи за неправилност на правните изводи на съда относно допусната счетоводна грешка от дружеството при определяне на отчетна стойност и данъчна оценка на горепосочения имот. Иска отмяна на съдебното решение и в частта за разноските. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Е. Е. С." ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е изменил по жалба на "Е. Е. С." ООД РА с рег. № СФР17-РД77-35 от 07.07.2017 г. издаден от органи по приходите на длъжност главен инспектор в отдел "Ревизионен контрол" на дирекция "Ревизии и събиране на вземания" при Столична община, потвърден с решение СОА17-РД28/18/02.10.2017 г. на Кмета на Столична община, като е определил задължения за ДНИ за недвижим имот, придобит с Нотариален акт № 4, том IV, рег. № 13354, дело 570 от 20.10.2006 г. за периода 2012 г. – 2016 г. общо в размер на 14 998,75 лв., посочени в съдебното решение и по години; и за ТБО за същия недвижим имот за посочените периоди в общ размер от 46 364,20 лв., също посочени по години в съдебното решение. Осъдил е всяка от страните да заплати съответните разноски на другата в съответствие с изхода на спора. За да постанови решението си, съдът въз основа на събраните доказателства по делото е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, като в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Мотивирал е извод, че в обжалваната му част РА е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че дружеството неправилно е осчетоводило извършената двукратно преоценка на процесния недвижим имот и съответно определянето на отчетната му стойност по справедлива пазарна стойност по оценка във връзка с искане за отпускане на кредит към 13.10.2008 г. в размер на 9 365 700, 00 лв. и по експертна оценка към 10.09.2012 г. в размер на 2 533 343, 00 лв. СС № 16 дълготрайни материални активи е променен, считано от 01.01.2008 г., като считано от тази дата препоръчителният подход е единственият възможен подход за оценка след първоначалното признаване на актива. След първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. Във връзка с изискванията на НСС 16 от дружеството са предприети действия за отстраняване на допуснатата счетоводна грешка през 2016 г., като отчетната стойност на актива е намалена до покупната му стойност. Тъй като отчетната стойност на имота е по-висока от данъчната му оценка съдът е определил задълженията за ДНИ и ТБО за него съгласно изчисленото от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, като е приел за релевантна коригираната отчетна стойност в размер на 1 599 868, 94 лв. Решението е правилно. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, за неоснователно направеното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на решението. По делото не е имало спор относно фактите. Спорът е чисто правен и касае възможността за коригиране на счетоводна грешка в отчетната стойност на недвижимия имот и по-точно последиците от тази корекция могат ли да се отразят върху задълженията на ДНИ и ТБО за периода на съществуване на счетоводната грешка. На първо място следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на касатора, че дружеството е следвало да подаде нова данъчна декларация по чл. 14, ал. 3 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти във връзка с извършената корекция на счетоводна грешка, за да коригира отчетната стойност съгласно § 1, т. 17 ЗМДТ, а такава не е била подадена в законовите срокове. Този аргумент е по-скоро в полза на тезата на ответника, тъй декларация е била подадена само при първоначалното придобиване на имота и в нея е декларирана цената на придобиване. Дружеството не е подавало коригиращи декларации във връзка с последващите пазарни оценки на имота, направени във връзка с искания за отпускане на кредити и е внасяло определените ДНИ и ТБО съгласно подадената декларация от 21.09.2012 г., в която отчетната стойност е 1 599 868,94 лв., така както е прието в съдебното решение и в размерите, установени като дължими при тази стойност съгласно приетото по делото заключение от съдебно-счетоводна експертиза. По съществото на спора, при правилна преценка на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод за основателност на подадената от дружеството жалба срещу ревизионния акт, в частта, с която за данъчни периоди 2012 г. – 2016 г. са установени задължения за ДНИ за недвижим имот, придобит с Нотариален акт № 4, том IV, рег. № 13354, дело 570 от 20.10.2006 г. в размер над 14 998, 75 лв. и за ТБО за същия недвижим имот за посочените периоди в размер над 46 364, 20 лв. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от същия закон към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (в релевантната за процесните периоди редакция) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е отчетната им стойност. За определяне на данъчната основа за целите на ЗМДТ отчетната стойност съгласно § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. В процесния случай е установено, че дружеството неправилно е осчетоводило извършената преоценка в двата случая на извършена пазарна оценка на имота, като не е приложило единствения възможен подход за оценка на имота след първоначалното му признаване съгласно приложимия СС № 16 Дълготрайни материални активи. Съгласно т. 7. 1 от СС № 16, след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. След като отчетната стойност на имота следва да бъде стойността, на която счетоводно е заведен актива, а правилното му счетоводно завеждане е на стойността на придобиването му, то законосъобразно и правилно съдът е отменил РА, в частта в която в резултат на допуснатата грешка при счетоводното отразяване на стойността на актива са определени задължения в тежест на ревизираното дружество за ДНИ и ТБО в по-голям размер. Поради изложеното съдебното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на първо отделение,