Решение № 8861 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2017 г.

Решение № 8861 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14659/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. П. чрез нейния пълномощник срещу решение № 82/17.10.2017 г. по адм. д. № 63/2017 г. на Административен съд В.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба- началникът на РДНСК-Северозападен район чрез своя процесулен представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да са произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № ДК-10-СЗР-6/02.02.2017 г. на началника на РДНСК-СЗР, с която е отхвърлена жалбата й срещу отказ на главния архитект на община В. за одобряване на инвестиционен проект за строеж "вътрешно преустройство на съществуващи сервизни помещения в баня и килер на жилище на тавански етаж на масивна сграда". С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед на началника на РДНСК-СЗР и е обявил нищожността на оспорения отказ на главния архитект. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административният орган е констатирал идентичност на внесения за одобрение инвестиционен проект с предходен такъв, за който е постановен влязъл в сила отказ на главния архитект за одобряването му, но се е произнесъл с акт по същество, вместо да констатира недопустимост на производството и да прекрати същото на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Недопустимо е само с промяна на наименованието на обекта на преустройство или наименованиета на самия проект да се пререшава разрешен вече въпрос със сила на пресъдено нещо. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. С влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 308/205 г. на Административен съд В. е отменена заповед на началника на РДНСК-СЗР, с която е отменен отказ на главния архитект за одобряване на инвестиционен проект за вътрешно преустройство в баня на съществуваща площадка на стълбище в жилище на тавански етаж. С това решение по същество е потвърден отказът на главния архитект за одобряване на инвестиционния проект. Разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от ЗУТ изрично очертава правомощията на началника на РДНСК по отношение на оспорените пред него административни актове на главния архитект на съответната община. Тези актове съобразно ал. 2 на цитираната разпоредба подлежат на обжалване по законосъобразност, която включва и преценка за нищожност, пред началниците на регионалните дирекции за национален строителен контрол. В случая нищожност е налице спрямо постановения от главния архитект отказ и е следвало да бъда констатирана от началника на съответната РДНСК, като последният има задължение да се произнесе съгласно чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, включително и при констатирана нищожност. В това производство главният архитект е следвало да вземе предвид влезлият в сила предходен отказ с дата 02.06.2015 г. за одобряване на инвестиционен проект за същия обект, постановен по заявление на жалбоподателката и да констатира недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е една от основните предпоставки за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, включително в хипотезата на отказ. Главният архитект е следвало да констатира липстата на допустимост на искането за одобряване на инвестиционен проект и да прекрати административното производство. В разглеждания аспект следва да се подчертае, че от заключението на назначената от съда експертиза безспорно се установява идентичност на двата инвестиционни проекта. След издаването на първия отказ на главния архитект, последният няма компетентност да се произнася по същото искане с идентичен предмет. Като се е произнесъл по съществото на искането и е издал нов повторен акт по същия въпрос, главният архитект е постановил нищожен административен акт, който е следвало да бъде прогласен за такъв от началника на РДНСК-СЗР. Поради това обжалваната заповед на началника на РДНСК-СЗР е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени административнопроизводствени нарушения. Като е констатирал незаконосъобразност на обжалваната заповед и я е отменил, прогласявайки нищожността на повторно издадения отказ на главния архитект за одобряване на инвестиционен проект, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалноправните норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,