Решение № 12150 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2017 г.

Решение № 12150 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12974/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юриск. Т. Станкова. Жалбата е срещу решение № 96 от 19.10.2017 г., постановено по адм. дело № 52/2017 г. от Административен съд Търговище. С него по жалба на "ТУС" ЕООД е отменено уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2793 от 25.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта на направени намаления в плащанията по СЕПП, НР1 и НР2, и е изпратил преписката по отменената част на уведомителното писмо за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение в 30 дневен срок от влизането му в сила. С касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено уведомителното писмо. Претендират се разноски. Ответникът – "ТУС" ЕООД, чрез упълномощения си представител адв. А. Моренов, с представен по делото писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата и е основателна. С обжалваното решение Административен съд Търговище е отменил уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2793 от 25.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., в частта на направени намаления в плащанията по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, Плащания на земеделските стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ и Плащания на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. Със същото съдебно решение съдът е изпратил преписката по отменената част на уведомителното писмо за ново произнасяне по същество, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение в 30 дневен срок от влизането му в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че с уведомителното писмо правилно са определени допустимите и недопустимите площи в частта им относно двойно заявените площи. Съдът е счел обаче, че общите размери на площите, определени като недопустими поради това, че не се обхващат от специализирания слой, са неправилно определени и за трите схеми и мерки /СЕПП, НР1 и НР2/. В този насока първоинстанционният съд е приел, че въпреки дадените от него указания, не са били представени от ДФЗ възраженията на жалбоподателя. Затова съдът се е позовал на чл. 161 от ГПК и е приел за недоказано, че площите на 40 БЗС, непосочени в писмо с изх. № 70-1820/4.05.2015 г. на министъра на земеделието и храните (МЗХ), са били предмет на заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой. От тези 40 БЗС по СЕПП, непосочени в писмото на МЗХ, за 17 от тях съдът е приел, че площите, квалифицирани като недопустими за подпомагане, били неправилно определени. За 24 БЗС-та по НР1, неправилно били определени като недопустими три БЗС-та. И за 35 БЗС-та по НР2, неправилно били определени като недопустими четири БЗС-та. За да стигне до извода за неправилно определените за недопустими площите по СЕПП, НР1 и НР2, административният съд се е останал на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по делото. Приел е, че в производството по оспорване на уведомителното писмо е допустимо да се опровергава недопустимостта за подпомагане на площите след влизане в сила на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен специализирания слой за съответната година. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според изложеното в таблиците и пояснителните бележки под тях в процесното уведомително писмо с изх. № 02-250-2600/2793 от 25.09.2015 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ, на "ТУС" ЕООД е отказано частично финансово подпомагане на две основания, които са идентични по СЕПП, НР1 и НР2. Първото основание по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по НР1 и НР2 идентичното основание е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Основанието е, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. По това първо основание съдът е приел, че с уведомителното писмо правилно са определени допустимите и недопустимите площи. За това първо основание липсва касационна жалба от "ТУС" ЕООД, поради което тази част от обжалваното решение не следва да се проверява от настоящия касационен състав. Второто основание за постановения частичен отказ за подпомагане с процесното уведомително писмо е посочено в колона 5 от таблиците и пояснителните бележки за тази колона. По СЕПП това основание е чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП - заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2014 г. А по НР1 и НР2 идентичното основание е чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/. Основанието по НР1 и НР2 е, че земеделският стопанин е заявил площи, попадащи извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2014 г. С обжалваното решение административният съд неправилно е приел, че това второ основание за постановения с процесното уведомително писмо частичен отказ за подпомагане по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, а по НР1 и НР2 е по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Такива основания са посочени в процесното уведомително писмо само в пояснителните бележки под колона 4. Тази колона обаче в процесното уведомително писмо е празна /непопълнена/, поради което е явно, че частичния отказ не е постановен на тези основания. Освен това и указанията на ВАС по адм. дело № 4938/2016 г. /при предходното разглеждане на делото/ са били именно да се изследва въпросът дали заявените за подпомагане площи са били включени в специализирания слой за 2014 г., одобрен със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, както и дали тази заповед е влязла в сила за оспорващия. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно се е занимал с различно основание, от това за което е постановен частичният отказ. В случая се установява, че със заповед на министъра на земеделието и храните № РД-09-807 от 5.12.2014 г. е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. " като част от система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от СИЗП. С т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, прие, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, доколкото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността за заявените площи да бъдат изплатени сумите, предвидени по съответните мерки и схеми за подпомагане. В случая касационният ответник не се е възползвал от възможността да оспори тази заповед, поради което в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта е влязла в сила. Така недопустимите площи по парцелите от уведомителното писмо са останали извън специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Видно от посоченото по-горе, причините за определяне като недопустими на площите, за които е отказано подпомагане по второто основание е попадането им извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", утвърден със заповед № РД-46-287 на министъра на земеделието и храните от 6.03.2015 г. Тъй като тази заповед, в частта й, отнасяща се до заявените от "ТУС" ЕООД парцели, не е оспорена, същата е влязла в сила. Последната е придобила стабилитет спрямо заявените от кандидата за подпомагане парцели. Затова са били налице основанията за СЕПП по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и за НР1 и НР2 по чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105. Поради което с процесното уведомително писмо правилно е отказано подпомагане на това второ основание. Административният съд неправилно е извел доводи от това, че не всички парцели по уведомителното писмо фигурират в писмо с изх. № 70-1820/4.05.2015 г. на МЗХ. С последното "ТУС" ЕООД е уведомен за резултата от разглеждане на възраженията му срещу парцелите, включени в обхвата на специализирания слой, одобрен със заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ. Видно е от съдържанието на посоченото писмо, че "ТУС" ЕООД е информиран "... за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи във възражението... ". Или писмото касае само парцелите, за които са направени възражения. С обжалваното решение е приложена необосновано тежка санкция от непредставянето от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ на възраженията на "ТУС" ЕООД срещу обхвата на специализирания слой, одобрен със заповед №РД 46-287 от 6.03.2015 г. на МЗХ. Тези възражения действително не са били представени от зам. -изпълнителния директор на ДФЗ. Но следва да се посочи, че това доказателство – възраженията, са подадени до друг административен орган - министъра на земеделието и храните, а не до зам. -изпълнителния директор на ДФЗ. Освен това възраженията са на оспорващия уведомителното писмо "ТУС" ЕООД, който също не ги е представил. Най-същественото обаче е, че от представеното писмо с изх. № 70-1820/4.05.2015 г. на МЗХ е установено съдържанието на възраженията. При установен факт по спора от едно доказателство, е необоснована санкцията по чл. 161 от ГПК за неговото непредставяне. Освен това с обжалваното решение съдът неправилно е приел, че в случая в производството по оспорване на уведомително писмо е допустимо оспорващият да докаже, че неговите парцели неправилно са изключени от специализирания слой и същите отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Доводите в тази насока са принципно правилни, но до приемане разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, както и при липса на позоваване на административния орган на това правно основание. А в случая по изложените по-горе мотиви основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП е и единственото такова за отказа в тази му част. Освен това в тази насока са били и задължителните според чл. 224 от АПК указания на ВАС по адм. дело № 4938/2016 г. при предходното разглеждане на същия спор. Затова първоинстанционният съд е следвало да се съобрази както с основанието на което е постановен частичния отказ, така и с дадените му указания в тази насока. В заключение следва да се приеме, че процесното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Поради това актът, с който е постановен отказ за финансово подпомагане се явява законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства, при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК "ТУС" ЕООД следва да заплати на Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото – 450 лв. за експертиза и по 150 лв. юрисконсултско възнаграждение за четирите инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г. Така общият размер на разноските е 1050 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,