Решение № 10230 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2010 г.

Решение № 10230 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадени две касационни жалби против решение № 194 от 2.02.2010 г., постановено по адм. дело № 1741 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Варна. С жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, се обжалва решението в частта, с която съдът е отменил ревизионен акт № 180900024 от 26.03.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден в тази част с решение № 255-А от 28.05.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Варна, за установени задължения корпоративен данък на "Иванов Къмпани" ЕООД, както следва: за 2005 г. - в размера над 4585,96 лв. и лихви над 1956,17 лв., за 2006 г. - в размера над 5809,65 лв. и лихви над 1712,74 лв., и за 2007 г. - над 6172 лв. и лихви над 926,19 лева. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против ревизионния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С жалба, подадена от "Иванов Къмпани" ЕООД - гр. Русе, представлявано от управителя Иван Петков Иванов, се обжалва решението в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионен акт № 180900024 от 26.03.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден в тази част с решение № 255-А от 28.05.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт и в тази част. Всяка една от страните не е взела становище по отношение на жалбата на противната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта и на двете касационни жалби, наведените в тях касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗКПО, обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 53 от 2007 г., в сила от 30.06.2007 г., които са били приложими към ревизираните периоди. С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отменен ревизионен акт № 180900024 от 26.03.2009 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Русе, потвърден в тази част с решение № 255-А от 28.05.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Варна, за установени задължения корпоративен данък на "Иванов Къмпани" ЕООД, както следва: за 2005 г. - над 4585,96 лв. и лихви над 1956,17 лв., за 2006 г. - в размера над 5809,65 лв. и лихви над 1712,74 лв., и за 2007 г. - над 6172 лв. и лихви над 926,19 лева. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата по отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат на "Иванов Къмпани" ЕООД във връзка с договор за инвестиране от 18.09.2003 г.. Съдът е осъдил данъчния субект да заплати на данъчната дирекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 171,96 лв. съобразно уважената част след извършена компенсация на дължимите разноски. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него РА е издаден от компетентен орган и не страда от пороци, влечащи неговата нищожност. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат във връзка с договор за инвестиране от 18.09.2003 г. е приел, че между страните не е налице спор за факти. Спорът между страните е формиран по въпроса следвало ли е по този договор жалбоподателят да отчита текущ приход от лихви. За да разреши така формирания спор, съдът подробно е изследвал характера и последиците на сключения договор съобразно волята на страните и приложимите данъчни норми. Жалбоподателят счита, че е налице договор за инвестиция, при който страните са уговорили доходност от инвестицията, а не лихви, и поддържа, че не е имал задължение да отчита приходи от лихви. Според органа по приходите договорът за предоставяне на парични средства срещу процент от продажбата не покрива белезите на инвестиция по смисъла на нито един от СС-27, 28, 31 и 31, поради което приема, че е налице форма на предоставяне на междуфирмен заем, условията по който водят до отклонение от данъчно облагане, тъй като лицата са свързани. Съдът е приел, че в конкретния случай, сключвайки договор със свързано лице, без да уговори лихва, а само формална доходност в размер на процент от печалбата (бъдещо несигурно събитие), на практика дружеството се е лишило от доход, в което се изразява и отклонението от данъчно облагане. По този начин се е стигнало до намаляване на финансовия резултат за данъчно облагане и правилно органът по приходите е приложил нормата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 3 ЗКПО - за 2005 и 2006 г., и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО - за 2007 г.. Посочил е също, че преобразуването на финансовия резултат в тази част е правилно извършено не само по основание, но и по размер. Настоящата инстанция счита, че в тази част решението е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Изхождайки от понятието за инвестиция и нейните основни характеристики и разглеждайки ги в светлината на правилата за отчитането им съгласно СС-27, 28, 31 и 32, както и предвид това, че се касае за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "в" от ДР на ЗКПО и не са спазени изискванията за оповестяването и отчитането й, съдът правилно е приел, че договорът не разкрива белезите на инвестиция. Действителната воля по договора не е била за предоставяне на инвестиция, а за финансова услуга - заем, и след като дружеството не придобива капитал, актив или технологии за развиване на дейността, в която инвестира, за започване на друга дейност или за образуване на предприятие, а предоставя суми на свързано лице за използването им като оборотни средства, то правилно органът по приходите и съдът са приели с оглед и на уговорката по т. 3 от договора, че той е възмезден, тъй като финансирането е предоставено срещу дял от печалбата, като тези уговорки между страните са с цел отклонение от данъчно облагане и като така са увеличили финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО вр. с чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 3 от същия за 2005 и 2006 г. и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО за 2007 г.. Ето защо в тази част решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Решението е правилно и в частта, с която е отменен издаденият РА. Съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, се споделят от настоящата инстанция. Правилно е приел, че в случая не са налице основанията на чл. 15, ал. 2 и ал. 3, т. 3 ЗКПО за 2005 и 2006 г. и чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 ЗКПО за 2007 г.. Анализирал е подробно сключените договори между ревизираното лице и физическите лица и с оглед договорките между страните и счетоводните отразявания и предвид това, че условията, при които физическите лица са предоставили заем на дружеството, са същите, при които е отпуснат кредитът от банката, в това число и лихвите, и не е налице отклонение от пазарната лихва, е приел, че правилно платените лихви са отчетени по с/ка 621 "Разходи за лихви" и това не води до промяна на фактическото положение за данъчни цели и на данъчните задължения, не е налице основание за преобразуване на финансовия резултат. Като е достигнал до този извод и е отменил РА в тази част след извършените изчисления (за правилността на които не се спори), следва да се приеме, че съдът е постановил правилен съдебен акт. Предвид изложеното и двете жалби се явяват неоснователни, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,