Решение № 6033 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2018 г.

Решение № 6033 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10432/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на "Нидимекс" ООД гр. София, чрез адв. Лазаров, срещу Решение № 1179 от 21.06.2018 г., постановено по адм. дело № 243/2018 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград. Излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и тази на обжалвания от дружеството административен акт като незаконосъобразен и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по приложение на закона. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Надимекс" ООД гр. София, против Решение № ПО-01-14/19.02.2018 г. на директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" (БД "ЗБР"), с което му е отказано издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект, р. Градинишка (Осеновска), с място на водовземане в землището на с. Осеново, Община Банско. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на съдопроизводствените правила, правилно приложение на закона и е съобразено с целта му. Този извод се основава на наличието на установените от административния орган предпоставки на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ), основаващи неоснователност на искането на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и правилно приложен материален закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че съдебният акт противоречи на материалния закон. От доказателствата по делото, безспорно е установено, че касаторът "Нидимекс" ООД е бил титуляр на разрешително за водовземане и ползване на воден обект № 400432 от 15.02.2006 г., с цел изграждане на водохващане алпийски тип в руслото на река Градинишка, с последен срок на действие до 16.01.2018 г., след последното му изменение с решение от 23.01.2015 г., както и че не е заявил продължаването му в срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ в относимата редакция. Във връзка с това правилен, обоснован и законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че подаденото от дружеството заявление, по което е постановен оспореният пред него отказ се явява ново такова, поради което на общо основание същото следва да бъде преценено на основанията по чл. 62, ал. 1 ЗВ. Установено е от представените по делото доказателства и не е спорно, че с Решение № 122 на Министерски съвет от 02.03.2007 г. е приет списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Обн., ДВ, бр. 21 от 9.03.2007 г., доп., бр. 85 от 23.10.2007 г., бр. 107 от 18.12.2007 г., изм., бр. 14 от 12.02.2008 г.) с който е определена и включена в приложения списък защитена зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна "Родопи-Западни" с код BG0001030. Установено е също по делото, че водният обект, от който желае водовземане касационният жалбоподател, р. Градинишка, с код BG4 ME700 R098 е в защитена зона "Родопи Западни", и за него е налице забрана по плана за управление на речния басейн (ПУРБ) за допускане на нови негативни промени в хидроморфологичните характеристики (ВЕЦ, баластриери, нови водовземания и др.), заложени в Приложение 7. 2. д. на ПУРБ (2016 – 2021 г.) – Програма от мерки за зоните за защита по Натура 2000 в ЗБР. Правилен е изводът на първостепенния съд, че доколкото ПУРБ е надлежно приет и в него е разписана забрана за изграждане на нови МВЕЦ върху защитените водни обекти, в случая е налице несъвместимост на инвестиционното намерение с предвижданията на ПУБР, което е достатъчно основание за постановения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119 а, ал. 1, т. 5. Разпоредбата на чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ регламентира, че зоните за защита на водите са защитените територии и зони, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване. Тази законова забрана е приложима в случая. По делото не е спорно и е установено от представените доказателства, че предложението на жалбоподателя попада в защитена зона по чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ - "Родопи Западни", то издаване на разрешение за водовземане или ползване на воден обект – р. Градинишка би било в противоречие с разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 ЗВ, въвеждаща генерална забрана за издаване на разрешителни, както правилно е приел административния съд. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неотносимост на ПУРБ към неговото заявление, тъй като изведените с него забрани касаят нови, а не съществуващи ВЕЦ, каквато е изградена от него. За изграждането на МВЕЦ на дружеството жалбоподател е издадено разрешение за строеж на 18.12.2008 г., разрешени са и промени по време на строителството със заповед от 18.11.2013 г., и двете на главния архитект на община Банско, но строителството не е реализирано. Не са представени доказателства установяващи приемането и въвеждането в експлоатация на предвидената МВЕЦ. Ирелевантни за спора са предходните изменения на издаденото през 2006 г. на дружеството разрешение за водовземане изменения, направени според дружеството при наличието на идентични ограничения. Оспореният по делото административен акт към момента на издаването му е съответен на приложимите материалноправни норми, съобразен е и с целта на закона. При установеното по делото, че водовземането ще се осъществява от речен обект попадащ в защитена зона, както и че искането е направено извън срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ, като сградата на централата на МВЕЦ не е завършена и не е въведена в експлоатация към датата на издаване на обжалвания административен акт, правилно с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел законосъобразността му и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, неоснователно е искането на касатора за присъждане на разноски. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение