Решение № 13041 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2020 г.

Решение № 13041 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2494/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на С. Атанасова от [населено място], чрез адв. Църцаров срещу решение № 950/19.12.2019 г. по адм. д. № 714/2019 г. на Административен съд - Пазарджик. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Пазарджик не ангажира становище по жалбата. Ответникът Министерство на земеделието, храните и горите, чрез юрк. Стефанов, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли за потвърждаване законосъобразността на обжалваното решение. Претендира юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящата касаторка на изменение на КККР на [населено място], язовир "Батак", по отношение на поземлен имот с идентификатор 02837.503.216, изразяващо се във вписване на Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите като собственик на имота в КР наред с фигуриращите в регистъра съсобственици на имота, между които и оспорващата С. Илинова Атанасова. Прието е, че изменението е годен за съдебно оспорване акт, независимо от липсата на издадена изрична заповед, съобщено е с писмо изх. № 24-15040/03.06.2019 г. на началника на СГКК – Пазарджик и е съобразено с изискванията на чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР и влязлото в сила решение № 427 от 31.07.2013 г. по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера. Възражението за липса на сила на присъдено нещо на това съдебно решение по отношение на Атанасова е възприето за неоснователно предвид изричната регламентация на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед е издадена в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение на КК и вписване в КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КККР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изм. на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г./, но само в изрично уредените хипотеза по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая тази хипотеза е налице, тъй като новото вписване в КР е по силата на влязлото в сила на 12.06.2014 г. /след одобряване на КККР/ съдебно решение № 427 от 31.07.2013 г. по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което е признато за установено по отношение на [община], че Държавата чрез Министерство на земеделието, храните и горите е собственик на изброените поземлени имоти, между които и процесния имот с идентификатор 02837.503.216 по КККР на [населено място], предмет на заявеното изменение. Възражението на касаторката, че това решение няма сила на присъдено нещо спрямо нея би било основателно, в случай, че тя беше заличена в КР, което видно от одобрения проект за изменение на КР /лист 67 не е сторено. Именно поради това изводът на административният съд, че в настоящото производство са ирелевантни доводите, сочещи на спор за собственост е правилен. Оспореното изменение на КР е съобразено с изричната хипотеза по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, която визира задължението на адм. орган при дублиране на носителите на право на собственост на нанасен в КК имот, да се впишат в КР всички лица -собственици на имота по различните титули за собственост. Тази норма е съобразена освен с липсата на правомощие за адм. орган да разрешава възникнали спорове за собственост и с констативният характер на КККР. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено. С оглед своевременно заявената претенция от ответника Министерство на земеделието, храните и горите за разноски и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в мин. размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК