Решение № 5340 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 535/2021 г.

Решение № 5340 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 535/2021 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на М. А., от град Л., чрез пълномощника си адв. И. К., против решение № 204 от 05.11.2020 г., постановено по адм. д. № 336/2020 г. по описа на Административен съд – Л., с което е осъдена Областна дирекция на министерството на вътрешните работи гр. Л. да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно постановление № 18-0906-001928/04.12.2018 г. на Началник Сектор към ОД на МВР Л., изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и процесуално представителство по НАХД № 1176/2018 г. на Районен съд - Л., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на решение № 213 от 25.07.2019 г. на Районен съд - Л., постановено по НАХД № 1371/2018 г - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е отхвърлен предявения иск от А. за сумата от 60 лева, представляваща разлика между присъдената сума от 300 лева и претендираната сума от 360 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от исковата претенция. Присъдени са и разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно в отхвърлителната му част. Поради това, иска отмяната на решението в тази част и присъждане на обезщетението в пълен размер. Претендира разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Л., не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Решението е оспорено само в отхвърлителната му част, като в осъдителната му като необжалвано е влязло в законна сила. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена ОД на МВР- Л. да заплати на М. А., обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно постановление № 18-0906-001928/04.12.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР Л., изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за защита по обжалването му и процесуално представителство по НАХД № 1176/2018 г. на Районен съд - Л., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение № 213/25.07.2019 г. на Районен съд - Л., постановено по НАХД № 1371/2018 г - 27.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С оспорената част на същото решение е отхвърлен предявения иск от А. за сумата от 60 лева, представляваща разлика между присъдената сума от 300 лева и претендираната сума от 360 лева, ведно със законната лихва върху отхвърлената част от исковата претенция. Присъдени са разноски. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с НП № 18-0906-001928/04.12.2018 г. на Началник Сектор към ОДМВР Л. на М. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон. Касаторът в настоящото производство, чрез пълномощник е обжалвал издаденото НП пред Районен съд Л. (РС-Л.), който е отменил същото с решение № 213 от 25.07.2019 г., постановено по НАХД № 1371/2018 г. по описа на същия съд. Постановеният съдебен акт не е бил обжалван и е влязъл в законна сила на 27.08.2019 г. Във връзка с обжалването на издаденото НП ищецът е ангажирал правна помощ и е упълномощил адвокат за процесуално представителство. В производството по НАХД № 1371/2018 г. по описа на РС-Л. е представен Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2018 г. (л. 6) с предмет защита и процесуално представителство във връзка с обжалване на издаденото НП. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, като е отразено, че е изплатено изцяло в брой. От правна страна административният съд, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ и исковата молба е частично основателна. Посочено е, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева, като в т. 1 е регламентирано, че за процесуално представително, защита и съдействие по дела при интерес до хиляда лева, адвокатското възнаграждение е в размер на триста лева. Съдът е уточнил, че в случая наложената санкция с оспореното НП е в размер на 200 лева, като в тази връзка е направил извод, че съгл. правилото на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 300 лева. С оглед на това, административния съд е уважил исковата молба частично, а именно за сумата от 300 лева, като за разликата от 60 лева я е отхвърлил. В полза на ищеца са били присъдени и съдебни разноски в размер на 310 лева. Решението в оспорената му част е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя напълно изводите на Административен съд – Л.. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното НП, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представения по НАХД № 1371/2018 г. по описа на РС-Л., договор за правна защита и съдействие от 02.12.2018 г., е уговорено възнаграждение в размер на 360 лeва, като съобразно отразеното в договора сумата е заплатена в брой. Това обстоятелство страните по договорите са удостоверили с подписите си. В тази връзка съдът обосновано се е съобразил с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева, като в т. 1 е регламентирано, че за процесуално представително, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лева, адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лева. От доказателствата по делото се установя, че наложената глоба е в размер на 200 лева, поради което съдът правилно е приел, че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде в размер на 300 лева. При така установените обстоятелства, правилно Административен съд - Л. е приел, предявеният иск за частично основателен и доказан, поради което го е уважил частично за сумата в размер на 300 лева. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касаторът за присъждане на разноски по делото е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение