Решение № 692 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2008 г.

Решение № 692 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Флайинг Карго България"-ООД - гр. София чрез представляващия и управляващ дружеството Велин Иванов Желязков срещу решение на Софийски градски съд от 23.03.08 г., постановено по адм. д. № 873/04 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № Ф-20/23.05.03 г., издадено от Началника на Митница-Аерогара София, потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция-София с решение № Ф-4/19.01.04 г. В касационната жалба се навеждат доводи за необоснованост и неправилност на решението, поради противоречия с процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, незаконосъобразно е позоваването на съда на разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.), визираща отклонение от митнически режим. Стоките в склада на жалбоподателя не се намират под митнически режим, а са временно складирани. Изводът на съда, че стоките, манифестирани с митнически манифести №№ 16867/14/22.11.02 г., 17782/20/6.12.02 г. и 18813/5/26.12.02 г., са напуснали временния склад без разрешение на митницата, са превратни и неверни, тъй като Митница Аерогара София не е уведомила складодържателя, че предадените му от "Стил електроникс" ЕАД не са били заведени в електронния регистър БИМИС, а посочените в тях входящи номера са неверни, както и за това, че личен митнически печат, с който са заверени ЕАД, е изваден от употреба. От външна страна митническите декларации имат печат "Разрешавам вдигането на стоките", който има значение за складодържателя на разрешение за предаване на стоките. Жалбоподателят не е нарушил разпоредбите на чл. 107, ал. 1 от ЗМ, чл. 112, т. 1 от ППЗМ и не дължи митни сборове на осн. чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ и чл. 112, т. 5, чл. 114, ал. 1 от ЗМ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Аерогара София - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Недялкова и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на РМД-София и Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Софийски градски съд е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № Ф-20/23.05.03 г., издадено от Началника на Митница-Аерогара София, потвърдено от Директора на Регионална митническа дирекция-София с решение № Ф-4/19.01.04 г., с което на осн. чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 112, т. 1 и т. 5 от ППЗМ "Флайинг Карго България"-ООД - гр. София е задължено да заплати ДДС в размер на 7625 лв. заедно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. От фактическа страна е установено следното: С митнически манифести №№ 16867/14/22.11.02 г., 17782/20/6.12.02 г. и 18813/5/26.12.02 г., подадени от името на"Флайинг Карго България"-ООД - гр. София, са манифестирани стоки - софтуер, описани във фактури, издадени от Vertex International Trading Group Inc., Стоките са пристигнали с товарителници №№ 8347 8227 7749 0402; 8347 8227 8024 0402 и 8347 8227 7656 0402, по които получател е фирма "Стил Електроникс"-ООД и са постъпили във временен митнически склад на "Флайинг Карго България"-ООД, находящ се в гр. София, Гара Искър, комплекс Технотест, ул. "5006" № 10. "Флайинг Карго България"-ООД притежава разрешение за откриване и управление на временен склад № 32 от 29.07.99 г. В склада е извършена проверка, при която е установено, че стоките по цитираните митнически манифести липсва. Складодържателят е представил като документи, удостоверяващи митническото оформяне на стоките, ЕАД за внос №№ 5100/4-64489/27.12.02 г. ; 5100/4-58200/25.11.02 г. и 5100/4-62651/10.12.02 г., заверени с печат "Разрешавам вдигането на стоката" на Митница Аерогара София. След извършена проверка в регистъра на митницата е установено, че представените ЕАД са неистински. Под тези номера на ЕАД са регистрирани декларации за внос на други стоки с различен вносител. Същите са заверени с печат № 1130, който е снет от употреба на 4.01.02 г. и оттогава се съхранява в касата на митницата. Митническият орган е приел, че е налице отклоняване на стоките от митнически надзор по време на съхраняването им във временния склад. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява неизпълнение от страна на складодържателя на основното му задължение - това по чл. 107, т. 1 от ЗМ и чл. 112, т. 1 от ППЗМ - да осигури неотклоняването на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхранение във временния склад. Стоката е освободена от него без същата да е оформена под режим "внос" и да е налице разрешение на митническото учреждение за вдигането й. Установено е също така, че ЕАД, с които жалбоподателят се домогва да докаже изпълнението на задължението си по чл. 115, ал. 1 от ППЗМ, са неистински. Като последица от установеното неизпълнение на задължението по чл. 107, т. 1 от ЗМ и чл. 112, т. 1 от ППЗМ за жалбоподателя в качеството му на складодържател възниква задължение по чл. 114, ал. 1 от ППЗМ и чл. 60, ал. 2 от ЗДДС за заплащане на дължимото ДДС. Фактическата обстановка е правилно установена. Въз основа на представените доказателства съдът е установил правнорелевантните факти и е достигнал до верни правни изводи. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението. Не е налице и твърдяната от касатора материална незаконосъобразност на същото. Съгласно разпоредбите на чл. 107, т. 1 от ЗМ и чл. 112 т. 1 от ППЗМ, на които са се позовали митническият орган и съдът, търговецът, получил разрешение да управлява временен склад, е длъжен да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване във временния склад и съгласно т. 5 на чл. 112 от ППЗМ е длъжен да заплати дължимите митни сборове за стоките, в случай на възникване на митническо задължение, включително и вследствие на неизпълнение на нормативните разпоредби. Според изискването на чл. 115 ал. 1 от ППЗМ, стоките могат да напускат временния склад само след разрешение от страна на митническото учреждение, което осъществява надзора. В чл. 56 ал. 1 от ЗМ е предвидено, че за манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в посочени срокове, т. е от момента на манифестирането започва да тече срока за получателя на стоките да получи митническо направление. Съгласно §1 т. 8 от ДР на ЗМ едно от видовете "Митническо направление на стоки" е поставяне на стоки под митнически режим, като видовете режими са посочени в т. 10 на същата разпоредба. Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим внос, подлежи на деклариране за този режим (чл. 66, ал. 1 ЗМ). Поставянето на стоките под режим внос се извършва с попълване и подаване на митническа декларация. Декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител. Документите, които се изискват при поставяне на стоките под режим внос, са описани в чл. 130, ал. 1 ППЗМ, между които по т. 9 е и документ за прехвърляне на права (цесия), разписка за задържане на стоки - ако са издадени. При спазване разпоредбите на чл. 80 ЗМ, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под режим внос и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането на стоките (чл. 79, ал. 1 ЗМ). Разрешението за вдигане на стоките, при писмено деклариране става като върху декларацията или върху прикрепен към нея документ се впише текстът: "Разрешавам вдигането на стоките" и се постави дата на разрешението и срокът за вдигането (чл. 163, ал. 2 от ППЗМ). Митническият служител, разрешил вдигането по ал. 2, заверява данните с подпис и личен печат. Безспорно е установено по делото, че ЕАД, представени от складодържателя, са неистински. Под входащите номера, вписани в ЕАД, са регистрирани в регистрите на митницата декларации за внос на други стоки с друг вносител. Същите са заверени с печат № 1130, който е снет от употреба на 4.01.02 г. Следователно, чрез тези ЕАД не се установява напускането на стоката от временния склад след дадено валидно митническо направление. Неоснователен е довода за липса на законова разпоредба за определяне на процесното задължение. Основанието, посочено в обжалвания акт за определеното задължение, е разпоредбата на чл. 199, ал 1, т. 6 от ЗМ, която визира определяне на вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възникнало при неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране. Действително съгласно § 1 т. 7 от ДР на ЗМ "Митническо задължение" е задължението на дадено лице да заплати вносните митни сборове - вносно митническо задължение, а съгласно т. 2 на същата разпоредба "Вносни митни сборове" са митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внасяне на стоки. Непосочването на ДДС като част от митните сборове не означава, че същото не се дължи. ДДС се начислява и събира от митническите органи по силата на изрични разпоредби в специалния закон - чл. 58, ал. 2 и 3 от Закона за данък върху добавената стойност (отм), а в случая чл. 60 ал. 2 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 58 ал. 2 при внос на стоки данъкът се начислява от митническите органи, а съгласно ал. 3 начисляването и контролът от митническите органи по плащането на данъка при внос на стоки се приравнява на понятието "събиране" за целите на прилагането на Закона за митниците. Съгласно чл. 60 ал. 2 от ЗДДС (отм.) лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия данък при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. Именно последната разпоредба на специалния закон ангажира солидарната отговорност на касатора. Въпреки, че тя не е посочена в обжалвания акт, правилно е позоваването на съда в мотивите на своето решение и на нея. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неприложение на разпоредбата на чл. 60 ал. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като не е налице отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. В тази насока касаторът се позовава на разпоредбата на § 1 т. 10 от ДР на ЗМ относно видовете митнически режими, между които не е складиране на стоките на временен склад. Действително съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗМ до получаване на митническо направление стоките, представени пред митническите органи имат статут на "временно складирани стоки", който не е митнически режим, но за прилагане разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е достатъчен фактът на напускането на стоката без дадено валидно митническо направление, т. е. при липса на редовно оформен режим "Внос" или отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхранение в склада. Отклонението от митнически режим е настъпило именно поради напускане на стоките на склада, а не както счита касатора, че е следвало по време на складирането стоките да са били под митнически режим "Внос". Както правилно е посочил в мотивите си СГС задължението за заплащане на държавното вземане настъпва по силата на закона, поради което е неоснователен довода за неизследване факта дали отклонението от задълженията не са в резултат от действия на трети лица, извършили престъпления. Неоснователен е и доводът на касатора, че не е бил своевременно уведомен от митницата за това, че ЕАД са неистински. Проверката относно тяхната истинност е извършена едва след като те са представени от складодържателя. Обстоятелството, че митницата не е уведомила складодържателя за това, че печатът е изваден от употреба, също не е основание да се приеме, че не са налице предпоставките, при които възникват митнически задължения за него. Както беше посочено по-горе, отговорността възниква при обективно неизпълнение на нормативно установените задължения от страна на складодържателя. При този изход на делото, за настоящото касационно производство касаторът следва да заплати на Митница Аерогара София сумата от 445 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размера на минималното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 8, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение