Решение № 284 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2018 г.

Решение № 284 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на П. М. от [населено място] срещу решение № 315 от 10.05.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект " Път ІІ-55 "Велико Търново-Гурково". Обходен път на [населено място], от км. 79+200, до км. 82+800 и изместване на електропровод 20 кВлт, в землището на [населено място], общ. [община], обл. [област], издадено на основание чл. 34а, ал. 1, вр. с чл. 34б и § 1 от ДР на Закона за държавната собственост (ЗДС) и одобрен със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-29/23.01.2006 г., В ЧАСТТА относно отчуждаването на част от имота и относно размера на определеното обезщетение за отчуждената част от имот с № 038108, вид на територията – земеделска територия, начин на трайно ползване – лозе, намираща се в землището на [населено място], общ. [община], обл. [област]. В жалбата се твърди незаконосъобразност на решението, тъй като не е обоснована нужда от отчуждаването на част от неговия имот. Твърди се и незаконосъобразност в частта относно размера на определеното парично обезщетение. Иска се оспореното решение на МС на РБ да бъде отменено, евентуално да бъде изменено, като се определи оценка в по – висок размер, при която се отчете пазарната цена на имотите в землището на [населено място]. Претендира разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение на МС на РБ – законосъобразно. Заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни Министъра на Финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" чрез процесуалните си представители изразяват становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение на МС на РБ. По делото не са представени доказателства за това кога жалбоподателят е уведомен за оспореното решение, което е в тежест за доказване на административния орган, поради което настоящият състав приема, че жалбата е подадена в срок, от страна – адресат на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Воден от горното настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по съображенията, изложени по – долу. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят в настоящото производство е собственик по силата на представен по делото нотариален акт от 2015 г. на имот, представляващ ПИ № 038108, с площ 1, 500 дка., с предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – лозе, намиращ се в землището на [населено място], м. "Брястовски път", общ. [община], обл. [област]. От този имот, с оспореното решение, се отчуждава обща площ в размер на 1, 500 дка и е определено обезщетение от 144 лв. Обжалваното решение на Министерския съвет на Република България е издадено при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с одобрен със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройството № РД-02-14-29/23.01.2006 г. Парцеларен план (ПП), който е влязъл в сила, с което са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. Представените в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ. То съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собственика на имота. Отчуждената е част от имот, собственост на жалбоподателя, като стойността на обезщетението е определена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС в размер на 144 лв. Назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза дава заключение, че стойността по пазарна цена е 144, 20 лв. Заключението на вещото лице досежно тази посочена стойност е в смисъл, че цената е определена съобразно пазарни аналози за землището на [населено място] съгласно представените от службата по вписванията 79 бр. копия от всички вписани сделки за периода 19.04.2016 г. -19.04.2017 г., като пазарните аналози са за земеделска земя-тип нива. По делото други доказателства за размер на обезщетението, различен от определения от административния орган, идентичен с посочения от вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, не са представени. Настоящият съдебен състав намира, че размерът на обезщетение е съобразен с предназначението на имота и определеният размер на обезщетение е равностоен по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Във връзка с изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението за отчуждаване, както и че при определяне на обезщетението не са спазени правилата на закона. Поради изложеното жалбата срещу решението на МС на РБ на П. М. следва да бъде отхвърлена. По направеното искане за присъждане на разноските от жалбоподателя, с оглед на изхода от делото, настоящият състав намира, че същото е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,