Решение № 12808 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2015 г.

Решение № 12808 от 30.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5313/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дули Стефанов Копрински от с. Орешак, община Троян, чрез своя пълномощник, срещу решение № 9 от 14.02.2015 г., постановено по адм. дело № 197/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № КД-18-6980/20.05.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Ловеч. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни- началникът на СГКК - Ловеч, Спаска Михова Димитрова и Румяна Димитрова Кондузова, не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Ловеч е образувано по жалба на Дули Стефанов Копрински срещу заповед № КД-18-6980/20.05.2014 г. на началника на СГКК - Ловеч, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Орешак, община Троян, представляващо промяна в имотната граница между имоти № 53707.504.273 и № 53707.504.274. Съдът е приел, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че с влязло в сила решение № 255 от 29.10.2012 г., допълнено по реда чл. 250, ал. 1 от ГПК с решение № 302 от 17.12.2012 г. - и двете постановени по гр. д. № 5008/2012 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по отношение на жалбоподателя, че към момента на одобряване на действащата КК на с. Орешак заинтересованите страни са собственици на поземлен имот с площ 572 кв. м., с кадастрален № 418, за който се допуска на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР поправка на грешка в действащата КК на с. Орешак, чрез нанасяне на имотната граница между имоти № 53707.504.273 и № 53707.504.274 по букви АБ, свързани с непрекъсната линия, обозначени със зелен цвят и координати на скица - приложение втори вариант към заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, представляваща неразделна част от това съдебно решение. Също така изменя на основание чл. 537, ал. 1 от ГПК констативен нотариален акт № 64/23.06.2011 г., том I, рег. № 2397, дело № 237/2011 г. на нотариус Димитър Кънчевски с рег. № 525 с район на действие РС Троян, за собственост по давностно владение и наследство, в частта относно имот № 53707.504.274 по КК на с. Орешак, номер по предходен план - 416, като намалява площа на имота от 897 кв. м. на 852 кв. м. В този смисъл е и одобреното изменение на КККР с оспорената пред административния съд заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящия случай. В тази връзка неоснователни са развитите от касатора доводи за неспазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не е необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Несъгласието на касатора с последното не води до повторно установяване на вече установени права. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,