Решение № 6787 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2013 г.

Решение № 6787 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13464/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Викторов Беневски против решение № 5417 от 7.08.2013 г., постановено по адм. д. № 16/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - изпълнителният директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Любомир Викторов Беневски против заповеди № НК-31/27.11.2012 г. и № ОСОС -121/27.11.2012 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарно наказващия орган. Дисциплинарният съвет е провел три заседания и е взел решение да предложи на дисциплинарно наказващия орган да наложи на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение". Държавният служител е дал писмени обяснения и е изслушан, като обясненията на Беневски са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Доводите на касатора, че задължението па чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. е изпълнено формално, са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма и същата съдържа задължителните реквизити по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Цитираната норма регламентира съдържанието на заповедта при прекратяване на служебното правоотношение, но не и при налагане на дисциплинарно наказание. Съдът не е изложил мотиви за спазване изискването на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл., а единствено е декларирал, че изискванията на посочената разпоредба са спазени. В обжалваното решение съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, не са обсъдени приложените по делото протоколи за извършване на проверки и направените в тях констатации, в т. ч. и констативен протокол № 00217/9.10.2012 г., в който е посочено, че "Меком" АД се поддържа в добро хигиенно състояние, съответстващо на Закона за храните, Закона за ветеринарномедицинската дейност и на Наредба № 5/25.05.2006 г. за хигиената на храните и последвалите го констативни протоколи и заповеди. По делото не е изяснено в какво са се изразявали контролните правомощия на жалбоподателя при осъществяване на ветеринарномедицинския контрол, колко често реално е осъществяван контролът и в какво се е изразявал същият, налице ли е задължение при извършване на контрола във всички случаи да съставят протоколи или само при констатирани несъответствия. Посочените нарушения представляват съществено нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на делото от фактическа страна и до материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Липсата на мотиви относно съответствието на заповедта с изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. и относно основания спорен въпрос, извършил ли е държавният служител, описаните в заповедта нарушения на служебните задължения препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение. Ето защо същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и правно релевантните за спора факти, описани по-горе. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,