Решение № 11761 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2018 г.

Решение № 11761 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5712/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Г. против решение № 177 от 27.03.2018 г., постановено по адм. д. № 1073/2017 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – зам. кметът на Община гр. Плевен не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен отхвърля жалбата на И. Г. против заповед № РД-12-283/21.07.2017 г. на зам. кметът на община Плевен, с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "тавански етаж – студио с кухненски бокс и баня" със застроена площ от 33 кв. м.", изпълнен в жилищна сграда, находяща се в [населено място] УПИ ХІ-3584, кв. 139 по плана на града. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно зам. кметът на общината, който е надлежно упълномощен, като по делото е установено, че процесния строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство на таванския етаж без одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който във законоустановения срок депозира възражение, без в същото да се сочат конкретни факти и доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесният етаж представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъде издадено строително разрешение. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е индивидуализиран. Установено е, че извършител на строежа е И. Г. и е построен след 2008 г. За същия не са налице строителни книжа. Приложеното по делото разрешение за строеж е за етапно изграждане на партерен етаж, но не и за тавански етаж. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ липсата на разрешение за строеж е достатъчно основание за незаконност на строежа. Предвид годината на извършване на незаконния строеж правилно съдът приема, че същият не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 ДР ЗУТ. Правилно съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя да незаконосъобразност на т. 2 и 3 от оспорения административен акт, тъй като същите касаят реда за изпълнение на заповедта и са неотносими към нейната законосъобразност. Доводите на касатора, изложени в касационната жалба не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,