Решение № 433 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 332/2008 г.

Решение № 433 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 332/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Р. п. к. "С" гр. К. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 210 от 16.10.2007 г. по гр. д. № 339/2007 г., с което е отменено решение от 15.07.2005 г. по гр. д. № 1211/2004 г. на Ш. окръжен съд в частта, с която Р. п. к. "С" гр. К. е осъдена да заплати на О. гр. К. на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение в размер над 13778,80 лв. до присъдената сума 42817,82 лв., както в частта относно присъдената мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД за разликата над 177,12 лв. до уважения размер от 550 лв. и в частта за присъдените разноски за разликата над 558,63 лв. до 1734,71 лв. и оставил в сила решението в частта, с която Р. п. к. "С" е осъдена да заплати сумата 13777,80 лв. обезщетение по чл. 59 ЗЗД, сумата 177,12 лв. мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД и съдебни разноски в размер на 558,63 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна в частта, с която иска е уважен. Ответникът О. гр. К. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи частично предявения иск и присъди обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползвани от ответника без основание 95 кв. м от дворно място с площ 295 кв. м, съставляващо УПИ * "парк и църква" в кв. 21А по плана на гр. К., върху които е разположен метален павилион съдът е приел, че към 17.09.1991 г. имотът е станал общинска собственост на основание чл. 6, ал. 2, т. 8 и § 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА, а преди това е бил държавна собственост, като отчужден през 1970 г. на основание чл. 55а, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) във вр. с § 134, ал. 1 ППЗПИНМ (отм.) и не могъл да се придобие по давност от ответната к., с оглед забраната на чл. 86 ЗС в различните му редакции. Едва от 1.06.1996 г. за кооперацията е започнала да тече десет годишна придобивна давност - чл. 86 ЗС редакция ДВ бр. 33/19.04.1996 г., прекъсната с предявения от О. гр. К. иск на 3.01.2006 г., при което кооперацията не е могла да придобие собствеността върху постройката на оригинерно основание. По пътя на приращението павилионът изграден в имота след одържавяването му е станал държавна собственост, респ. общинска собственост, поради което съдът е приел, че ответникът дължи обезщетение на собственика за ползваната площ от 95 кв. м, върху която сградата е разположена, в размер на дължимия наем определен чрез съдебно-икономическа експертиза. Посочено е още, че по делото няма убедителни доказателства павилионът да е бил изграден със средства на кооперацията, нито има доказателства да е било учредено в полза на кооперацията право на строеж за изграждането на процесния павилион. При тези съображения иска е уважен до присъдената сума. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно след извършен анализ на доказателствата по делото е прието, че липсват убедителни доказателства процесния павилион(масивна едноетажна сграда по заключение на съдебно-техническа експертиза) да е бил изграден със собствени средства на кооперацията. Показанията в този смисъл на разпитаните по делото свидетели не са били потвърдени от представените по делото писмени доказателства - Протокол № 6/29.04.1968 г. за взето решение на ИК на ОбНС гр. К. да се предложи на УС на кооперацията да измаже построените от О. павилиони, Протокол № 28/26.02.1970 г. на О. събрание на кооперацията за взето решение да се поиска заем от ЦКС за построяване на сладкарница и Протокол № 4/10.04.1970 г. от заседание на УС на кооперацията за уговорено с ОбНС гр. К. съвместно изграждане на сладкарница с чакалня. Липсата на доказателства установяващи да е било учредено право на строеж в полза на кооперацията за изграждане на павилион, на строителни книжа, от които да е видно кога е извършено строителството, от кого, кой е финансирал строежа, има ли отпуснат заем за това в полза на ответника са дали основание на съда обосновано да приеме, че процесният павилион не е бил изграден със средства на кооперацията и не е собственост на ответника. Същият е бил построен върху одържавен през 1970 г. имот и по силата на приращението (чл. 92 ЗС) е станал държавна собственост. Въпреки, че кооперацията е ползвала павилиона, първоначално за сладкарница, след това преустроена за пивница до пролетта на 2004 г., правилно съдът е посочил, че ответникът не е могъл да го придобие по давност, с оглед забраната на чл. 86 ЗС носителите на социалистическа собственост (в трите разновидности - държавна, кооперативна и на обществени организации) да придобиват по давност вещ помежду си. Едва от 1.06.1996 г. (чл. 86 ЗС редакция ДВ бр. 33/1996 г.) за кооперацията е започнала да тече 10 годишна придобивана давност, която към момента на предявяване на исковата молба не е била изтекла. Било е съобразено и обстоятелството, че давността за придобиване на държавни и общински имоти е спряла да тече до 31.12.2007 г. - § 1 от ЗД на ЗС (ДВ бр. 46/2006 г.) в сила от 1.06.2006 г. Правилно съдът е посочил, че на основание § 7, т. 6 ПЗР на ЗМСМА и чл. 6, ал. 2, т. 8 ЗС (редакция към 1991 г.) от 17.09.1991 г. процесния недвижим имот е станал общинска собственост, бил е съставен АОС № 1/14.05.1997 г., съдържанието на който не е било опровергано от събраните по делото доказателства. При тези правни и фактически констатации, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че ответникът се намира в процесния имот без правно основание и дължи обезщетение за ползуването му (само за 95 кв. м, върху които е разположен павилиона използван за стопанска дейност) в размер на дължимия наем определен със заключение на съдебно-икономическа експертиза. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си, въззивният съд не е нарушил материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.